тъжната
09-19-2006, 14:26
Хайде дойде и моят ред да си споделя проблема,който ме измъчва от даста време...
Значи преди някъде допреди около 2 месеца,ходех с едно момче,което смея да твърдя обичах от цялото си сърце и душа.Обаче поради няколко лични причини,аз започнах да мисля,че ние сме заедно по навик & всичките ни чувства са възоснова на навика....Като пълна глупачка поисках и се разделих с момчето,което тогава обичах толкова силно и искрено,като си внушавах,че ми е мъчно единствено защото съм свикнала с него.... Мина известно време и аз реших,че за да го забравя,най-добре ще е да тръгна с друго момче-и така и направих...Ходихме известно време,обаче с всеки изминал ден аз се обеждавах все повече,че НАИСТИНА обичам това момче...без него се чувствах някак си празна,не намирах смисъл да се усмихвам да се радвам на живота ми..Преди някъде около седмица реших,че щом си обичам бившият приятел нищо не ми пречи да опитам да поговоря с него...Няколко дена ходех да го виждам,но всеки път когато го видех не издържах и избягвах....та аз нямах сили дори да го погледна в очите след огромната мъка,която му пречиних.... Днес за пръв път се усмилих,отидох при него,а той ме гледаше с толкова много омраза ;( Помолих го да поговорим,той каза,че нямал време,аз му хванах ръката за да го дръпна за да поговорим,а той само се обърна и ми отвърна "махай се"...нямате и на идея колко омраза имаше в погледа му,а толкова много се обичахме...знам,че само аз съм си виновна,но ви моля който може да ми помогне... защото наистина незнам вече какво да правя...
благодаря,че си загуби времето да четеш моите проблеми,които със сигурност не те касаят,но ако можеш да ми помогнеш ще ти бъда вечно задължена...
Значи преди някъде допреди около 2 месеца,ходех с едно момче,което смея да твърдя обичах от цялото си сърце и душа.Обаче поради няколко лични причини,аз започнах да мисля,че ние сме заедно по навик & всичките ни чувства са възоснова на навика....Като пълна глупачка поисках и се разделих с момчето,което тогава обичах толкова силно и искрено,като си внушавах,че ми е мъчно единствено защото съм свикнала с него.... Мина известно време и аз реших,че за да го забравя,най-добре ще е да тръгна с друго момче-и така и направих...Ходихме известно време,обаче с всеки изминал ден аз се обеждавах все повече,че НАИСТИНА обичам това момче...без него се чувствах някак си празна,не намирах смисъл да се усмихвам да се радвам на живота ми..Преди някъде около седмица реших,че щом си обичам бившият приятел нищо не ми пречи да опитам да поговоря с него...Няколко дена ходех да го виждам,но всеки път когато го видех не издържах и избягвах....та аз нямах сили дори да го погледна в очите след огромната мъка,която му пречиних.... Днес за пръв път се усмилих,отидох при него,а той ме гледаше с толкова много омраза ;( Помолих го да поговорим,той каза,че нямал време,аз му хванах ръката за да го дръпна за да поговорим,а той само се обърна и ми отвърна "махай се"...нямате и на идея колко омраза имаше в погледа му,а толкова много се обичахме...знам,че само аз съм си виновна,но ви моля който може да ми помогне... защото наистина незнам вече какво да правя...
благодаря,че си загуби времето да четеш моите проблеми,които със сигурност не те касаят,но ако можеш да ми помогнеш ще ти бъда вечно задължена...