View Full Version : убивам мечтите им
Здравейте,мисля че имаше подобна тема,ако модераторите преценят,нека да я заключат.Но просто ми се иде,да умра,да изчезна...Убивам и последните надежди за моето уж светло бъдеще според наще.Не оправдавам очакванията им,а те милите толкова много са направили за мен,изтърпяли са толкова лишения.Те ще очакват от мен внуци,да имам едно добро семейство,но ще мога ли да го постигна?НЕ,как щегледам деца,след като аз за себе си не мога да се грижа.Как ще родя деца,след като постоянно пуша и пия.Как ще живея с един мъж,като не мога да остана вярна на никой.Не знам,дали ви се е случвало,но мен ме е налегнала страшна дипресия,иде ми се да легна и да умра
neutravlad
09-24-2006, 13:24
пубертет???
Ще ти мине. Почти всички сме минали от там!
Де да беше пубертет,отдавна излязох от тази възраст;);)
neutravlad
09-24-2006, 13:33
На колко си мацка?
Защото пубертета не е определен в коя възраст е. Казват, че е някъде в тийнейджърските години ама не се знае с точност :)
Ако искаш дай да минем на лични да не флуудим форумЪт.
---------
09-24-2006, 13:39
На колко си?Не бива да се притесняваш ако си още млада,все пак това е твоят живот и трябва да си доволна от него и да ти харесва!Като за начало опитай да намалиш цигарите и пиенето :!: .Всичко ще си дойде на мястото,излгежда на възраст може да не си в пубертета,но психически се чувстваш така.Опитай постепенно да пораснеш,но все пак гледай това,което правиш да ти харесва!Само недей да се отчайваш,след всяко зло идва добро!И на сватбата и на децата ще им дойде време,споко :wink:
Jamalska
09-24-2006, 13:47
Щом го осъзнаваш защо не се заемеш с въпроса.Никога не е късно човек да промени живота си,ю ноу:)
---------
09-24-2006, 13:55
Ами тогава нямаш място за притеснения,дори тази година се води последна за пубертета,така че има много време за мъж,деца и т.н.Много рано е за семейство,сега трябва да се грижиш за образованието си,за да имаш добра работа!Е не прекалявай с алкохола,цигарите и мъжете,но недей от рано да се притесняваш!
SuPeRSlaDkA
09-24-2006, 15:25
Не се притеснявай мила - просто бъди силна!!! :smt006
Здравейте,мисля че имаше подобна тема,ако модераторите преценят,нека да я заключат.Но просто ми се иде,да умра,да изчезна...Убивам и последните надежди за моето уж светло бъдеще според наще.Не оправдавам очакванията им,а те милите толкова много са направили за мен,изтърпяли са толкова лишения.Те ще очакват от мен внуци,да имам едно добро семейство,но ще мога ли да го постигна?НЕ,как щегледам деца,след като аз за себе си не мога да се грижа.Как ще родя деца,след като постоянно пуша и пия.Как ще живея с един мъж,като не мога да остана вярна на никой.Не знам,дали ви се е случвало,но мен ме е налегнала страшна дипресия,иде ми се да легна и да умра
ихаа всичко ми е толкова познато ..особено послендите 4 реда :) ...но пък аз съм доста далече от женидби и такива неща :)
Vsichko s vremeto si ne se bezpokoi,prosto se opitai da bade6 silna i da pomisli6 malko za napred...kakvo moje da stane ako prodaljish da si takava kakvato si....
sladoled
09-24-2006, 15:48
на първо място спри да се самообвиняваш.Това е твоя живот!Никой, ама никой не може да има планове за него!Родителите трябва, длъжни са да се грижат за децата си и да се опитат да им дадат добър шанс за старт.Ти ще направиш същото за твоите деца някой ден.Ако продължаваш дасе стараеш да живееш по волята и желанията на родителите ти, няма да се получи нищо друго, освен да се саморазрушиш.Възможно ле е изобщо непрекъснато да питаш"мамо, тате, как да постъпя в ......случай?как да се държа с хората, как да говоря с тях, как да се обличам и пр...."Ама тъп начин да насаждаш чувство на вина на детето си :smt013 :smt013 :smt013 :smt013
maybelline
09-24-2006, 15:55
Каква е целта в твоя живот?Да удовлетворяваш желанията на родителите си ли?Ами твоите желания?Ти си отделна личност от родителите си.Да,те са те отгледали,дали са ти подслон и т.н.,но след като са те създали,те трябва да са готови за деня,в който ти ще осъзнаеш,че имаш свои желания и цели и ще следваш именно тях.Не можеш вечно да угаждаш на другите.А и не би трябвало.Твоите желания трябва да са на първо място за теб.
Щом го осъзнаваш защо не се заемеш с въпроса.Никога не е късно човек да промени живота си,ю ноу:)Съгласен съм напълно!
Пубертета е! Чичо ми е на 46 и е същия като теб.
Майтапа на страна, ама трябва да смениш компанията и всичко става от самосебе си.
Tempestjuji
09-26-2006, 09:07
Виж миличка, важното е, че си го осъзнала..Сега остава само да се промениш.. Не е лесно, но ако наистина го искаш ще успееш...
Mimka_sweet
09-27-2006, 20:12
Spoko 6te ti mine
Ееее не се притеснявай,то кой вече създава семейство на 19?Всеки още купонясва и си гледа кефа.Не се притеснявай,изчакай 2-3 години,за това време ще се промениш и ти,и погледата ти над света...а и се постарай да се промениш,не пий и не пуши толкова...само ти можеш да решиш дали да угодиш на родителите си или да си изживееш живота,както искаш.
Никой вече не създава семейство на 19, но мисля че е време малко да си седне на гъза, да поучи малко. Вечерта задължително да ходи на дискотеки и подобни, да пийва едно коктелче или една малка водка или нещо от сортта, но не да се напива да безсъзнание като някъкав ПУБЕР. Да не пуши толкова много, а само когато се наложи или да ги откажи. И все пак-всеки има право на избор...
Ееееми така е... ти си ебати балуша бе.. ха ха ха... чак сте ми смешни :mrgreen: :smt005 :smt005