hamilcar
09-25-2006, 17:33
футболните коментатори и порно актьорите
Йа, йа, дас ист фантастиш!
Или по какво си приличат футболните коментатори и порно актьорите
Драго Симеонов
Гол - забелязва сухичко и малко апатично коментаторът Х. Тъкмо се беше замислил дали е паркирал правилно, и едните вкараха. Добре че поне видя гола. Кой го вкара? Тук се промъква задължителното "май това беше...". Сега е време за шегата, която си намисли още рано сутринта, но - пу, да му се невиди - забрави я! Така че просто си поглежда часовника: "Минутата е ..."
"Гооооол! Гол, гол, гол, гол, гол! Голллл, гол, гол" - врещи коментаторът Y и с премерен артистизъм имитира прищипване на пръст. Малко е, я още десетина пъти. "Гол, гооол, ггггол, гггооол, ггооооллл..." Стига. Сега следва продължителен вой с името на голмайстора.
И на двамата коментатори еднакво не им вярвам. Защото и аз, и вие прекрасно знаем, че нормалната реакция на някой ключов гол е непрегната позиция на тялото, с приведени напред рамене, изцъклени очи, слюнка по ъгълчетата на устата, после следва сок, а задавеното гърлено хъркане пререства в рев на ранен звяр: "Няяя-я-я-я-яу!" Също както при оргазма.
Между футбола и секса има толкова много прилики, че на тази тема са си упражнявали перото знайни и незнайни разбирачи, имащи се за особено оригинални. ДЪЛБОКОТО ПРОНИКВАНЕ в полето на врага, ЖЕЛАНИЕ ЗА ГОЛ, ЗАДЪРЖАНЕ на играта за убиване на темпото, ТЛАСЪЦИ на устремни атаки и накрая ФИНАЛНИ НАПЪНИ преди края.
Следва СВИРКА (съдийска)
МОЩНО ИЗРИГВАНЕ по трибуните. Лексиката за коментар на това, което се случва на терена, е като лексиката на някой, който ви разказва за снощните си преживявания. Не само на терена, но и на трибуните ври от еротика - публиката непрекъснато желае сексуално роднините на играчите, а понякога и самите играчи.
Според някой си проф. д-р Хайнц Кюл - човек, посветил живота си на оргазма, само че от аналитична гледна точка - реакцията на мозъка на запалянкото при гол почти не се различава от реакцията му при оргазъм. Отделят се едни и същи вещества, които предизвикват едни и същи емоции и реакции. В единия случай това, разбира се, води до продължение на рода, а в другия до продължение в следващия етап на лигата или просто до продължения. Нормалната запалянковска реакция на гол е абсолютно сексуална. Както се казва: "Набутахме им го! Ах, че кеф!"
Дотук добре, но що за хора са футболните коментатори, които умеят да говорят равно и артикулирано или пък премерено артистично по време на кулминацията? Вие не се ли чудите как продължават да каканижат у кого е топката и кой я получава, докато обикновеният зрител просто е зяпнал и си е глатнал граматиката. Това, казват, се получава след продължителна практика и показва голям професионализъм, с какъвто може да се похвали и самият Роко Сифреди.
Роко Сифреди е един юнак (знам, че го познавате, но нека обясня за онези, които не го знаят), та Роко е един юнак, който има зад гърба си над 1300 порно филма, като той играе главната роля. Може би "зад гърба си" не е точно казано, по-скоро има 1300 документирани участия в голямата игра. Грозен е колкото си иска, но го споменавам заради едно особено качество, което синьоре Сифреди придобил благодарение на дългата си практика. Мозъкът му така свикнал с оргазма, че вече не му правел впечатление. Тоест
в сюблимния момент Роко не се изцъклял
и на притрепервал, а оставал напълно спокоен. Дори можел да решава кръстословица, да си чопли зъба, да се прозява или просто да води непринуден културен разговор на обща тема. Разбира се, ако режисьорът го помолел изрично да имитира някакви емоции, Роко се справял, като мучал и хъркал, но дълбоко в него му било все тая. Двубоят свършвал, Роко напускал работното място, прибирал си чека, подкарвал към къщи, а хората го уважавали заради професионализма му и дори го спирали по улиците за автограф. Имали го за много сведущ по въпросите на секса, а на него вече му било писнало ужасно. Нямало нещо, дето да не го бил виждал на терена. Ако вкарвал някакъв артистизъм, то било заради зрителите, да се зарадват и те. Иначе си се прибирал вкъщи, а жена му питала: "Как мина днес? Много ли вика или нищо интересно?" Роко се почесвал зад ухото и казвал: "Ми, какво да ти кажа, жена - знаеш я службата. За викане - виках, ама не беше кой знае какво. Сега се чудя дали да не измисля някаво друго сумтене за следващия филм, че ще почнат да усещат хората, че преигравам."
Та такива ми ти работи с Роко Сифреди. Понякога се държал като коментатора Х, а друг път като коментатора Y от началото на този текст. Можел да се вживява, можел да е спокоен, а можел и да мълчи. Малко неща обаче истински го радвали. И макар че в началото работата била супер - хем удоволствие, хам ти плащат за него, хем си известен сред народа, после всичко станало рутина. Дори по време на някои по-безинтересни срещи Сифреди си мислел правилно ли е паркирал или пък се опитвал да се сети за онази смешка, която измислил сутринта.
Но някой му подвиквал "Емоционе!"
и Роко имитирал прищипване на пръст, барабар със сирената на линейката.
Футблният коментатор - ще не ще - е в ролята на този симпатяга Сифреди. Събота е, сега можеше да е на риба или да поправя опелчето, че нещо карбураторът съвсем сдаде багажа, но дългът зове. Професионализмът преди всичко. Няма я същата емоция като в началото, но младите колеги са толкова неопитни, така че дългът зове. Трудна работа, все някой трябва да я върши. Гол ли беше това? Да. Кой го вкара, ще видим на повторението.
Като не-рутинирани не-специалисти и в коментара, и в секса, сега предлагаме няколко препоръки към футболните коментатори, за освежаване на зрелището.
Дългото изреждане на имената на футболистите, които играят с топката, после подават и пак очакват на дъгата на наказателното, е напълно безсмислено. Радио коментаторите, докато кажат фамилията на играча, и топката отдавна вече е в друг; телевизионните пък забравят, че ние също имаме очи и в повечето случаи или знаем добре кой е с топката, или изобщо не ни интересува. Освен за любителите на статистиката, които на специални листчета отбелязват с чертичка колко пъти топката е "била притежание" на Халфи Халфев с номер 7, на нас имената на играчите не ни носят никакво удоволствие с изключение на името на голмайстора. А тогава най-често чуваме това. "Гол. Не видях точно кой скочи там с глава. Вероятно това беше номер 9 Петров. Не... 11-и - Цветков. Чакаме повторението, за да видим по-добре... През това време вие вече
три пъти сте изревали "Иванов бе, тъпак!"
Та вместо изреждането футболният коментатор трябва да пресъздава самата растяща емоция. Нещо от рода: "Да, да, дааа, това е невероятно, фантастично. Да, продължавайте още, о, да, даа, дааа, даааа, оооо, аааа, ъъъъ, уоооооо." Нелепо е, но както и в порно филм, това не е спектакъл за ушите, а за очите. Така че е добре човек да се придържа към минимално говорене.
При кулминацията на една атака - отбелязването на гол - пък е напълно безсмислено повтарянето на тази дума с удължаването на двете глухи съгласни "г" и "л" или фалцет на "о"-то. Необходими са коментаторски описания на усещането от гола. Ако е някакво мижаво подритване след меле, и то при 4:0, може да се каже: "Гол. Дребен, Малко кратичък, все пак приятен, но измъчен. След такъв гол може да се запали цигара." От друга страна - при изравняване, след като противникът е водил с 2:0, е добре да се наблегне: "Гол, чудесен, великолепен, силен, о, да! Проникващ и пулсиращ. Б-р-р-р, чак потрепервам. Какъв гол. О, какъв гол." Победа в последната минута на продължението пък се отбелязва така: "Йаааааааа, няааааааа, оооооооо, даааааа, о, даааа!!! Какво облекчение, какво удоволствие! Гол, какъвто не сме изпитвали отдавна - брои се за пет."
И да се върнем пак при Роко. Човекът се записал на актьорски курс - като мозъкът му е обръгнал на емоцията, поне да я имитира по-убедително. Това не му върнало радостта от секса, но му отворило вратите на голямото кино. Футболните коментатори могат да последват примера на италианския колега и също да почетат Станиславски. Това може и да не им върне радостта от футбола, но нищо чудно да им открие нови хоризонти към голямото кино. Или поне към овакантеното от Роко място.
РОКО СИФРЕДИ -ЕДИН Е РОКО СИФРЕДИ
Взето е от форума на Локомотив София.
Йа, йа, дас ист фантастиш!
Или по какво си приличат футболните коментатори и порно актьорите
Драго Симеонов
Гол - забелязва сухичко и малко апатично коментаторът Х. Тъкмо се беше замислил дали е паркирал правилно, и едните вкараха. Добре че поне видя гола. Кой го вкара? Тук се промъква задължителното "май това беше...". Сега е време за шегата, която си намисли още рано сутринта, но - пу, да му се невиди - забрави я! Така че просто си поглежда часовника: "Минутата е ..."
"Гооооол! Гол, гол, гол, гол, гол! Голллл, гол, гол" - врещи коментаторът Y и с премерен артистизъм имитира прищипване на пръст. Малко е, я още десетина пъти. "Гол, гооол, ггггол, гггооол, ггооооллл..." Стига. Сега следва продължителен вой с името на голмайстора.
И на двамата коментатори еднакво не им вярвам. Защото и аз, и вие прекрасно знаем, че нормалната реакция на някой ключов гол е непрегната позиция на тялото, с приведени напред рамене, изцъклени очи, слюнка по ъгълчетата на устата, после следва сок, а задавеното гърлено хъркане пререства в рев на ранен звяр: "Няяя-я-я-я-яу!" Също както при оргазма.
Между футбола и секса има толкова много прилики, че на тази тема са си упражнявали перото знайни и незнайни разбирачи, имащи се за особено оригинални. ДЪЛБОКОТО ПРОНИКВАНЕ в полето на врага, ЖЕЛАНИЕ ЗА ГОЛ, ЗАДЪРЖАНЕ на играта за убиване на темпото, ТЛАСЪЦИ на устремни атаки и накрая ФИНАЛНИ НАПЪНИ преди края.
Следва СВИРКА (съдийска)
МОЩНО ИЗРИГВАНЕ по трибуните. Лексиката за коментар на това, което се случва на терена, е като лексиката на някой, който ви разказва за снощните си преживявания. Не само на терена, но и на трибуните ври от еротика - публиката непрекъснато желае сексуално роднините на играчите, а понякога и самите играчи.
Според някой си проф. д-р Хайнц Кюл - човек, посветил живота си на оргазма, само че от аналитична гледна точка - реакцията на мозъка на запалянкото при гол почти не се различава от реакцията му при оргазъм. Отделят се едни и същи вещества, които предизвикват едни и същи емоции и реакции. В единия случай това, разбира се, води до продължение на рода, а в другия до продължение в следващия етап на лигата или просто до продължения. Нормалната запалянковска реакция на гол е абсолютно сексуална. Както се казва: "Набутахме им го! Ах, че кеф!"
Дотук добре, но що за хора са футболните коментатори, които умеят да говорят равно и артикулирано или пък премерено артистично по време на кулминацията? Вие не се ли чудите как продължават да каканижат у кого е топката и кой я получава, докато обикновеният зрител просто е зяпнал и си е глатнал граматиката. Това, казват, се получава след продължителна практика и показва голям професионализъм, с какъвто може да се похвали и самият Роко Сифреди.
Роко Сифреди е един юнак (знам, че го познавате, но нека обясня за онези, които не го знаят), та Роко е един юнак, който има зад гърба си над 1300 порно филма, като той играе главната роля. Може би "зад гърба си" не е точно казано, по-скоро има 1300 документирани участия в голямата игра. Грозен е колкото си иска, но го споменавам заради едно особено качество, което синьоре Сифреди придобил благодарение на дългата си практика. Мозъкът му така свикнал с оргазма, че вече не му правел впечатление. Тоест
в сюблимния момент Роко не се изцъклял
и на притрепервал, а оставал напълно спокоен. Дори можел да решава кръстословица, да си чопли зъба, да се прозява или просто да води непринуден културен разговор на обща тема. Разбира се, ако режисьорът го помолел изрично да имитира някакви емоции, Роко се справял, като мучал и хъркал, но дълбоко в него му било все тая. Двубоят свършвал, Роко напускал работното място, прибирал си чека, подкарвал към къщи, а хората го уважавали заради професионализма му и дори го спирали по улиците за автограф. Имали го за много сведущ по въпросите на секса, а на него вече му било писнало ужасно. Нямало нещо, дето да не го бил виждал на терена. Ако вкарвал някакъв артистизъм, то било заради зрителите, да се зарадват и те. Иначе си се прибирал вкъщи, а жена му питала: "Как мина днес? Много ли вика или нищо интересно?" Роко се почесвал зад ухото и казвал: "Ми, какво да ти кажа, жена - знаеш я службата. За викане - виках, ама не беше кой знае какво. Сега се чудя дали да не измисля някаво друго сумтене за следващия филм, че ще почнат да усещат хората, че преигравам."
Та такива ми ти работи с Роко Сифреди. Понякога се държал като коментатора Х, а друг път като коментатора Y от началото на този текст. Можел да се вживява, можел да е спокоен, а можел и да мълчи. Малко неща обаче истински го радвали. И макар че в началото работата била супер - хем удоволствие, хам ти плащат за него, хем си известен сред народа, после всичко станало рутина. Дори по време на някои по-безинтересни срещи Сифреди си мислел правилно ли е паркирал или пък се опитвал да се сети за онази смешка, която измислил сутринта.
Но някой му подвиквал "Емоционе!"
и Роко имитирал прищипване на пръст, барабар със сирената на линейката.
Футблният коментатор - ще не ще - е в ролята на този симпатяга Сифреди. Събота е, сега можеше да е на риба или да поправя опелчето, че нещо карбураторът съвсем сдаде багажа, но дългът зове. Професионализмът преди всичко. Няма я същата емоция като в началото, но младите колеги са толкова неопитни, така че дългът зове. Трудна работа, все някой трябва да я върши. Гол ли беше това? Да. Кой го вкара, ще видим на повторението.
Като не-рутинирани не-специалисти и в коментара, и в секса, сега предлагаме няколко препоръки към футболните коментатори, за освежаване на зрелището.
Дългото изреждане на имената на футболистите, които играят с топката, после подават и пак очакват на дъгата на наказателното, е напълно безсмислено. Радио коментаторите, докато кажат фамилията на играча, и топката отдавна вече е в друг; телевизионните пък забравят, че ние също имаме очи и в повечето случаи или знаем добре кой е с топката, или изобщо не ни интересува. Освен за любителите на статистиката, които на специални листчета отбелязват с чертичка колко пъти топката е "била притежание" на Халфи Халфев с номер 7, на нас имената на играчите не ни носят никакво удоволствие с изключение на името на голмайстора. А тогава най-често чуваме това. "Гол. Не видях точно кой скочи там с глава. Вероятно това беше номер 9 Петров. Не... 11-и - Цветков. Чакаме повторението, за да видим по-добре... През това време вие вече
три пъти сте изревали "Иванов бе, тъпак!"
Та вместо изреждането футболният коментатор трябва да пресъздава самата растяща емоция. Нещо от рода: "Да, да, дааа, това е невероятно, фантастично. Да, продължавайте още, о, да, даа, дааа, даааа, оооо, аааа, ъъъъ, уоооооо." Нелепо е, но както и в порно филм, това не е спектакъл за ушите, а за очите. Така че е добре човек да се придържа към минимално говорене.
При кулминацията на една атака - отбелязването на гол - пък е напълно безсмислено повтарянето на тази дума с удължаването на двете глухи съгласни "г" и "л" или фалцет на "о"-то. Необходими са коментаторски описания на усещането от гола. Ако е някакво мижаво подритване след меле, и то при 4:0, може да се каже: "Гол. Дребен, Малко кратичък, все пак приятен, но измъчен. След такъв гол може да се запали цигара." От друга страна - при изравняване, след като противникът е водил с 2:0, е добре да се наблегне: "Гол, чудесен, великолепен, силен, о, да! Проникващ и пулсиращ. Б-р-р-р, чак потрепервам. Какъв гол. О, какъв гол." Победа в последната минута на продължението пък се отбелязва така: "Йаааааааа, няааааааа, оооооооо, даааааа, о, даааа!!! Какво облекчение, какво удоволствие! Гол, какъвто не сме изпитвали отдавна - брои се за пет."
И да се върнем пак при Роко. Човекът се записал на актьорски курс - като мозъкът му е обръгнал на емоцията, поне да я имитира по-убедително. Това не му върнало радостта от секса, но му отворило вратите на голямото кино. Футболните коментатори могат да последват примера на италианския колега и също да почетат Станиславски. Това може и да не им върне радостта от футбола, но нищо чудно да им открие нови хоризонти към голямото кино. Или поне към овакантеното от Роко място.
РОКО СИФРЕДИ -ЕДИН Е РОКО СИФРЕДИ
Взето е от форума на Локомотив София.