AMD Athlon 64 X2
09-28-2006, 22:38
Започвам тази тема с целта да дам поне малко насока на всички тези от форума, които се оплакват от разбито сърце, несподелена любов и всичко онова, което кара любовта да боли вместо да ви носи щастие. Доколко ще споделите разбиранията ми зависи само от вас.
Какво ме провокира да напиша всичко това ли? Ами онази тема малко по-надолу, в която се говори за времето и колко от него е нужно за да излекува любовната болка. Даже вчера седнах да пиша в нея, но не довърших защото ме прекъснаха, съответно мнението ми замина в небитието. Но пък сега отварям нова тема.
Колко време е нужно за да ви излекува от болката? Отговорът ми е малко или въобще никакво. Ще попитате как? Много просто.
Ние сме това което мислим. Нашите мисли се превръщат в нагласа, а тя ни оформя като хора. Защо някои хора не обичат метъл? Защото не го харесват като музикален жанр, такава им е нагласата. А защо не го харесват? Защото си мислят лоши работи за него. Защото го свързват с нещо отрицателно.
Любовта също се ражда в мислите. Виждате едно хубаво момче/момиче, заинтересувате се от него/нея, започвате да мислите за него/нея и след време откривате, че сте влюбени. Просто сте си изградили нагласа към обекта ви.
В този случай нагласата ви е много по-силна отколкото към другите неща от живота. Предполагам, че това е така, защото любовта е предпоставка за секс, а сексът е единствения начин да продължим рода си. Затова еволюцията се е погрижила да се обвързваме силно, или поне да искаме такова обвързване.
Докато любовта като цяло не е нещо лошо, вредната любов е. Под вредна любов разбирам всичко, което ви носи болка - несподелена любов, раздялата, изневярата и т.н. Тази любов е вредна не само защото ви носи горест, но и защото ви губи времето. А то не се връща. Знаете, колко време ви трябва за да превъзмогнете поредното любовно разочарование.Но това което не знаете е, че всички ние разполагаме с най-силното оръжие против вредната любов. А това е именно разума, мислите, които са я създали. Както казва народната мъдрост, клин клин избива.
Единственото нещо, което трябва да направите за да се излекувате е да си промените мисленето. Няма друг начин. Можете да чакате времето да го промени, но можете и вие самите да го промените. Хората са способни да се препрограмират като компютрите. Защото и ние самите сме компютри. Мозъкът е точно компютър. И управлението на процесите и мислите вътре зависи само от вас.
Само от вас зависи да си промените мисленето и да спрете любовната болка от изпълнение. Просто спрете да мислите за вашия обект както досега. Променете си мисленето и ще си промените и отношението. Промените ли си отношението ще спрете и болката. Няма друг начин.
Разбирате ли? Всичко около нас е софтуер. Всичко. Всичко е една огромна програма, която изпълняваме всеки ден. Дори когато спите вие изпълнявате програмата за спане. И когато мозъкът ви прецени, че се е наспал се събуждате. Все едно показателят за сън достига една определена стойност, която задейства процесът по събуждане.
Още ли не ми вярвате? Какво става след като се събудите? Ставате и започвате да изпълнявате програма пълна с преходи. Миете си зъбите. Ако ги миете ще имате бели и здрави зъби. Ако ли не, ще ходите на зъболекар. Ето ви го разклонението в програмата, и вие избирате кой преход (или път, казано на човешки език) ще изберете.
Всеки ден всички ние вземаме решения, които водят до други решения. Животът ни е един алгоритъм. Ние вече живеем в Матрицата.
Така стои въпросът и с любовта. Избирате си какво да правите, да ви боли или не. И следвате избрания преход (път). Всичко идва от мислите, заставите ли се да ги промените ще убиете и вредната любов, а с нея и болката.
И не ми казвайте, че не можете. Или не искате или просто не сте успели от първия път. Спрете потока от любовни мисли и ще спрете и самия процес, а с него и болката. Това е все едно да спреш даден процес от Таск Мениджъра на Windows. Няма невъзможни неща. Аз самия съм го правил и знам, че работи безотказно.
А най-простия вариант е да се препрограмирате да не обичате, също като мен. Така със сигурност няма да боли.
Бъдещето принадлежи на компютрите.
Какво ме провокира да напиша всичко това ли? Ами онази тема малко по-надолу, в която се говори за времето и колко от него е нужно за да излекува любовната болка. Даже вчера седнах да пиша в нея, но не довърших защото ме прекъснаха, съответно мнението ми замина в небитието. Но пък сега отварям нова тема.
Колко време е нужно за да ви излекува от болката? Отговорът ми е малко или въобще никакво. Ще попитате как? Много просто.
Ние сме това което мислим. Нашите мисли се превръщат в нагласа, а тя ни оформя като хора. Защо някои хора не обичат метъл? Защото не го харесват като музикален жанр, такава им е нагласата. А защо не го харесват? Защото си мислят лоши работи за него. Защото го свързват с нещо отрицателно.
Любовта също се ражда в мислите. Виждате едно хубаво момче/момиче, заинтересувате се от него/нея, започвате да мислите за него/нея и след време откривате, че сте влюбени. Просто сте си изградили нагласа към обекта ви.
В този случай нагласата ви е много по-силна отколкото към другите неща от живота. Предполагам, че това е така, защото любовта е предпоставка за секс, а сексът е единствения начин да продължим рода си. Затова еволюцията се е погрижила да се обвързваме силно, или поне да искаме такова обвързване.
Докато любовта като цяло не е нещо лошо, вредната любов е. Под вредна любов разбирам всичко, което ви носи болка - несподелена любов, раздялата, изневярата и т.н. Тази любов е вредна не само защото ви носи горест, но и защото ви губи времето. А то не се връща. Знаете, колко време ви трябва за да превъзмогнете поредното любовно разочарование.Но това което не знаете е, че всички ние разполагаме с най-силното оръжие против вредната любов. А това е именно разума, мислите, които са я създали. Както казва народната мъдрост, клин клин избива.
Единственото нещо, което трябва да направите за да се излекувате е да си промените мисленето. Няма друг начин. Можете да чакате времето да го промени, но можете и вие самите да го промените. Хората са способни да се препрограмират като компютрите. Защото и ние самите сме компютри. Мозъкът е точно компютър. И управлението на процесите и мислите вътре зависи само от вас.
Само от вас зависи да си промените мисленето и да спрете любовната болка от изпълнение. Просто спрете да мислите за вашия обект както досега. Променете си мисленето и ще си промените и отношението. Промените ли си отношението ще спрете и болката. Няма друг начин.
Разбирате ли? Всичко около нас е софтуер. Всичко. Всичко е една огромна програма, която изпълняваме всеки ден. Дори когато спите вие изпълнявате програмата за спане. И когато мозъкът ви прецени, че се е наспал се събуждате. Все едно показателят за сън достига една определена стойност, която задейства процесът по събуждане.
Още ли не ми вярвате? Какво става след като се събудите? Ставате и започвате да изпълнявате програма пълна с преходи. Миете си зъбите. Ако ги миете ще имате бели и здрави зъби. Ако ли не, ще ходите на зъболекар. Ето ви го разклонението в програмата, и вие избирате кой преход (или път, казано на човешки език) ще изберете.
Всеки ден всички ние вземаме решения, които водят до други решения. Животът ни е един алгоритъм. Ние вече живеем в Матрицата.
Така стои въпросът и с любовта. Избирате си какво да правите, да ви боли или не. И следвате избрания преход (път). Всичко идва от мислите, заставите ли се да ги промените ще убиете и вредната любов, а с нея и болката.
И не ми казвайте, че не можете. Или не искате или просто не сте успели от първия път. Спрете потока от любовни мисли и ще спрете и самия процес, а с него и болката. Това е все едно да спреш даден процес от Таск Мениджъра на Windows. Няма невъзможни неща. Аз самия съм го правил и знам, че работи безотказно.
А най-простия вариант е да се препрограмирате да не обичате, също като мен. Така със сигурност няма да боли.
Бъдещето принадлежи на компютрите.