10-02-2006, 12:18
Аз ти пиша днес посредното писмо, а мъка сърцето ми разбива и неща ти напомня то, че нашата любов загива. Повярвах ти, жестоко ме излъга, обичах те, но ти не ме разбра, с жест отхвърли любовта ми, сега боли наистина боли. Когато каза ти последно собогом и двамата наведохме глави, лицето ми гореше в огън, не говори за малко помълчи! От двамата избра да си сама и в онзи страшен и злокобен миг, повдигна властно своята ръка "За туй че си войник". Нима със сего ще си по щастлива, макар, че той има кола на външен вид, усмивка мила, какво печелиш от това? Спомни си за доброто, старо време, спомняш си и реши сама какво иска той от теб ще вземе, а после да се отърве! Ще бъдеш пак нещастна и суетна, а той ще те държи в ръце и ще го средваш унизена с разбито сърце. И времето ще бъде тежко, ще го проклиняш може би. Спомни си, че виновен бях аз разкаях се жестоко, съжалявам живей с онзи див копнеж с душа изпълнена с тъжа. Ех, тежък е войнишкия живот, изпълнен с мъки и лишения и вместо радост и любов получих презрение. Умора очите ми затваря и чувам в тишината вик и тъй зловещо повтаря "ОСтавих те защото си войник". Все пак ще се завърна суров, стабилен някой ден, за тъй че бях обичал и чакал твоята ръка, ръка на едно момиче, за мен единствена бе ТЯ. И с мъка всичко ще преглътна, макар че ми тежи. Сега, пак спомни си макар за миг за твойта ледена ръка. Намерих сили, всичко ти разказах, че съжалявам може би. ОТ любовта ми се отказа, избърза и сгреши. Сълзи в очите ми напират, но изпълнявам своя дълг, преглъщам всичката болка, замира, търпя ЗАЩОТО СЪМ ВОЙНИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!