10-03-2006, 08:19
Аз съм нова във форума и моля да ме извините ако с темата си повтарям вече казани неща,но просто искам да споделя неща,които съм разбрала от опит.Аз загубих много време за глупости и ми се ще да ви го спестя на вас,но съм убедена че всеки сам трябва да разбере,всеки сам трябва тепърва да открива колелото...
Първото,което искам да кажа е за тези,които се чудят дали обекта на чуствата им изпитва същото,но се страхуват да питат.Смятам че е по-добре да разбереш колкото се може по-скоро и дори да те отхвърлят да можеш да продължиш напред,вместо месеци или години да се чудиш имал ли той или нямал чуства към теб(и потъвайки в съмнения и самосъжаления да не забележиш че на сцената се е появил някой,който си струва)Вярно,трудно е да отидеш при някой и просто да го питаш какво чуства,но какво толкова-ами ако те харесва,а ти си пропуснеш шанса от глупави страхове и предразсъдъци?А ако не те харесва-защо да си губиш времето с него.Когато нямаш какво да губиш можеш само да спечелиш....
Второ:наистина човек може да има всичко,но само ако е готов да си плати цената.Много от нас не знаят какво точно искат, колебаят се между бивши и настоящи,между едни и други,чудят се да кръшнат ли малко встрани...Всеки пита какво да прави,но дълбоко в себе си вече е решил и просто чака одобрение от другите,иска да види колко хора го подкрепят.Ако ти си решил на всяка цена да го направиш-никакъв съвет няма да те спре и обратното-ако усещаш че няма смисъл,няма да го правиш и да те убеждават.Просто за да спечелиш нещо понякога се налага да загубиш друго и трябва да се запиташ ще можеш ли да понесеш загубата.Човек трябва да прави това,което смята за правилно,а не това,което другите му сочат за правилно.Най-нещастни сме когато нарушаваме границите,които сами си поставяме.
От тук идва и третото нещо,което искам да кажа-всеки сам си поставя граници,всеки сам си определя "правилно"и "неправилно" поведение,
и пак от тук идват всички недоразумения-за един дадено действие е недопустимо,а за друг-ежедневие.Затова е важно да намерим приятели и половинки,които споделят нашите собствени възгледи-така няма да влизаме в конфликти.
Най-лесно е да кажеш "Никой не ме разбира","Аз съм най-нещастен"и т.н.Всеки е преживявал разочарования и ще прживява тепърва.Да ви успокоя,че трудното тепърва предстои.Един ден се обръщаш назад и си казваш"Как можах да се притеснявам за такива глупости"
В заключение ще кажа да не се връзвате толкова-няма незаменими хора,няма непоправими неща(стига да не убивате хора де)всичко се оправя по един или друг начин.И да не кажете че говоря празни приказки-аз бях най-големия песимист,преживявах нещата много тежко,стигнах до ръба ако ме разбирате...Може да се каже че живея втори живот...И стигнах до извода да не си давам много зор-ако не можеш нищо да направиш по даден въпрос-изобщо недей го мисли.
Пожелавам на всички много щастие и да нямате премеждия като моите. Надявам се да не ви досадих,не искам да натрапвам мнение,всеки сам си решава.Границата между децата и възрастните е именно способността сам да взимаш решения и да си носиш последствията от тях,да поемаш отговорност.Аз не съм пораснала все още...Не мога да го твърдя.Просто животът ме научи доста рано на някои неща.Това е!
Завършвам с цитат от любима песен:
Carefull what you wish-you just might get it!
Първото,което искам да кажа е за тези,които се чудят дали обекта на чуствата им изпитва същото,но се страхуват да питат.Смятам че е по-добре да разбереш колкото се може по-скоро и дори да те отхвърлят да можеш да продължиш напред,вместо месеци или години да се чудиш имал ли той или нямал чуства към теб(и потъвайки в съмнения и самосъжаления да не забележиш че на сцената се е появил някой,който си струва)Вярно,трудно е да отидеш при някой и просто да го питаш какво чуства,но какво толкова-ами ако те харесва,а ти си пропуснеш шанса от глупави страхове и предразсъдъци?А ако не те харесва-защо да си губиш времето с него.Когато нямаш какво да губиш можеш само да спечелиш....
Второ:наистина човек може да има всичко,но само ако е готов да си плати цената.Много от нас не знаят какво точно искат, колебаят се между бивши и настоящи,между едни и други,чудят се да кръшнат ли малко встрани...Всеки пита какво да прави,но дълбоко в себе си вече е решил и просто чака одобрение от другите,иска да види колко хора го подкрепят.Ако ти си решил на всяка цена да го направиш-никакъв съвет няма да те спре и обратното-ако усещаш че няма смисъл,няма да го правиш и да те убеждават.Просто за да спечелиш нещо понякога се налага да загубиш друго и трябва да се запиташ ще можеш ли да понесеш загубата.Човек трябва да прави това,което смята за правилно,а не това,което другите му сочат за правилно.Най-нещастни сме когато нарушаваме границите,които сами си поставяме.
От тук идва и третото нещо,което искам да кажа-всеки сам си поставя граници,всеки сам си определя "правилно"и "неправилно" поведение,
и пак от тук идват всички недоразумения-за един дадено действие е недопустимо,а за друг-ежедневие.Затова е важно да намерим приятели и половинки,които споделят нашите собствени възгледи-така няма да влизаме в конфликти.
Най-лесно е да кажеш "Никой не ме разбира","Аз съм най-нещастен"и т.н.Всеки е преживявал разочарования и ще прживява тепърва.Да ви успокоя,че трудното тепърва предстои.Един ден се обръщаш назад и си казваш"Как можах да се притеснявам за такива глупости"
В заключение ще кажа да не се връзвате толкова-няма незаменими хора,няма непоправими неща(стига да не убивате хора де)всичко се оправя по един или друг начин.И да не кажете че говоря празни приказки-аз бях най-големия песимист,преживявах нещата много тежко,стигнах до ръба ако ме разбирате...Може да се каже че живея втори живот...И стигнах до извода да не си давам много зор-ако не можеш нищо да направиш по даден въпрос-изобщо недей го мисли.
Пожелавам на всички много щастие и да нямате премеждия като моите. Надявам се да не ви досадих,не искам да натрапвам мнение,всеки сам си решава.Границата между децата и възрастните е именно способността сам да взимаш решения и да си носиш последствията от тях,да поемаш отговорност.Аз не съм пораснала все още...Не мога да го твърдя.Просто животът ме научи доста рано на някои неща.Това е!
Завършвам с цитат от любима песен:
Carefull what you wish-you just might get it!