10-05-2006, 19:38
проблемът ми е ужасно неясен за самата мен, затова очаквам обективни отговори и колкото се може по-сериозни мнения, а аз от своя страна ще се опитам да предам точно ситуацията в която съм изпаднала:
с приятеля ми сме заедно от почти година. от началото нямах чувства към него, после започнах да се съмнявам и помислих, че изпитвам обич към него, но с течение на времето се убедих, че не е любов, а просто навик. не му казах нищо за тези мои съмнения за да не го нараня, с ясната цел и надежда, че някой ден може би аз ще изпитам това чувство към него и ще мога открито и честно да му кажа "обичам те" със истински чувства, а не по навик като тогава.
последните месеци започнаха много проблеми, не между самите нас, а от външна страна, но това разбира се ме изнервяше тотално и аз все си го изкарвах на него без той да има конкретна вина. нервите ми стигнаха до там, че ми писна да бъда с него и да преживявам проблемите му! и тази вечер му казах, че всъщност не изпитвам нищо към него, че през цялото това време съм се заблуждавала! реакцията беше очакваната - сълзи и безкрайно силна болка, изписана на лицето му!
истината е, че аз самата не знам какво точно чувстам към него. когато ме целуне понякога всичко ми се преобръща, понякога не. понякога имам чувството, че го обичам, понякога не. имам моменти в които сякаш той е всичко за мен, има и други в които съм тотално безразлична към него. тоест нещата са 50 на 50!!!!! но дори и да знам, че не го обичам аз пак не мога да го оставя и това му го казах.
какво по дяволите е това?! любов или навик?!
моля ви помогнете ми, защото ще откача. между другото аз съм на 18, а той на 23
с приятеля ми сме заедно от почти година. от началото нямах чувства към него, после започнах да се съмнявам и помислих, че изпитвам обич към него, но с течение на времето се убедих, че не е любов, а просто навик. не му казах нищо за тези мои съмнения за да не го нараня, с ясната цел и надежда, че някой ден може би аз ще изпитам това чувство към него и ще мога открито и честно да му кажа "обичам те" със истински чувства, а не по навик като тогава.
последните месеци започнаха много проблеми, не между самите нас, а от външна страна, но това разбира се ме изнервяше тотално и аз все си го изкарвах на него без той да има конкретна вина. нервите ми стигнаха до там, че ми писна да бъда с него и да преживявам проблемите му! и тази вечер му казах, че всъщност не изпитвам нищо към него, че през цялото това време съм се заблуждавала! реакцията беше очакваната - сълзи и безкрайно силна болка, изписана на лицето му!
истината е, че аз самата не знам какво точно чувстам към него. когато ме целуне понякога всичко ми се преобръща, понякога не. понякога имам чувството, че го обичам, понякога не. имам моменти в които сякаш той е всичко за мен, има и други в които съм тотално безразлична към него. тоест нещата са 50 на 50!!!!! но дори и да знам, че не го обичам аз пак не мога да го оставя и това му го казах.
какво по дяволите е това?! любов или навик?!
моля ви помогнете ми, защото ще откача. между другото аз съм на 18, а той на 23