dAnnyb0y
10-05-2006, 20:38
Има всякакви хора. Срещаш ги.. с някои се сближавате, излизате, говорите, карате се, сдобрявате се, разделяте се и се събирате ...
В моменти на силно щастие, човек оценява неща като вяра, обич, щастие... и те са му толкова реални колкото всичко наоколо... прекрасно, да.
Понякога, обаче, когато мислиш за бъдещето със силна надежда и най-малко очакваш ... всичко се срива пред очите ти..
В този момент се чувстваш наранен, излъган, унизен... тогава, питаш се, има ли щастие ? Да... не го откриваш..
.. Това означава ли, че го няма ? Наранен си. Боли. Къде е щастието и къде е вярата ? Има ли любов? Няма ..
Няма нищо такова, всичко може би наистина е игра, интереси ... Да.. Казваш, че си наранен... ставаш, поглеждаш се в огледалото - нищо, здрав си и изглеждаш добре.. Тогава защо боли толкова? Какво е това което чувстваш вътре .. вътре в теб? Кълбо, всичко ти е обърнато? Болка.
Връщаш се в спомени. Срещаш някого и нищо не подозираш. Понякога става спонтанно, понякога с време. Осъзнаваш, че ти харесва с него. Появява се доверие, сигурност, че с него ти е приятно... добри чувства.
Започва приказката...
Обичаш, привързваш се и се влюбваш. Да.
Ставаш рано сутрин, отиваш да се измиеш. Нещо интересно ли ? О, всичко е интересно. Имаш стимул ! За всичко май.. да живееш , да учиш, да твориш, тренираш, развиваш и усъвършенстваш. Да бъдеш по-добър .. за нея.
Постоянно мислиш... И забележи .. мислиш не за себе си. А въпроса у теб е как днес денят да е по хубав ... за нея?. Как да я зарадвам и да я направя щастлива.
И ? Къде е твоето щастие в този момент? А ... да общо е. Твоето е свързано с нейното. Така е, да.
Така минава и времето. Свикваш. С кое ? С това да мислиш на първо място за човека до теб. Стремиш се да е по-щастлив и по-щастлив. Иска ти се да оценява всичко и.. и когато видиш и най-малкия признак за това - за щастие което ТИ си създал. Ами да .. това е най-голямата награда. Безспорно.
Излизате, разхождате се все едно сте сами в целия свят, споделяте си, говорите за всичко, нищо не криете, просто защото така идва отвътре. Спонтанност. В това е красотата - да не подбираш думи и жестове - просто си единствено себе си, в стремеж другия до теб да е щастлив.
А понякога, за жалост идва и един момент в който се оказва, че щастието не е константа. Независимо, че за теб всичко е идеално и ти живееш сляпо в една приказка, достойна за всяко заспиващо, жадуващо щастлива история дете... реалността е друга и не си забелязал, че всичко се изплъзва. Другия е колеблив.. някак е по-далеч? И тогава го казва ... "искам да поговорим"..
Какво става ? Да. Няма го белия кон, няма ги замъците. Каляската невероятно и завидно бързо е станала на тиква .. нали така беше .. ? Връща се реалния свят. По-горчив от всякога. Гледаш звездите ли? И те не са вече това. Преди с името на любимия, сега те са само безстрастни наблюдатели и не могат да помогнат.
И тогава всичко се срива... Стоиш вторачен.. Виждаш пред себе си всичко и нищо. Виждаш това, за което си се борил, това което си боготворял, за което си давал емоции, енергия, любов .. без да ти се свидят. И този човек ти казва "край". Виждаш как губиш това всичко и виждаш нищо - нищо е бъдещето. Празно. Без смисал. Без щастие без надежда и обич. Няма ги миговете на радост, споделяне, свят за теб и нея, няма нищо и нищо и нищо. Край. Всичко свърши.
Разбира се докато сте там .. двамата не го чувстваш точно така. Когато останеш сам обаче ... Боли. Боли от унижение и самота.
Събуждаш се след няколко часа сън на следващата сутрин. Питаш се има ли любов наистина? Нещастен си - няма любов. Илюзия и игра. наранен си - поглеждаш и не е така. И пак питам, защо тогава боли. Защо всичко вътре ти се обръща, свива?
Да.. защото има любов. И типичното за нея е, че тя винаги е свързана с тъга.
И аз не се радвам, че са се сприятелили, но така са отдавна, просто ти си го открил сега. Любов и болка, радост и тъга. Те са точно така за ръка, както ти си бил с любимия човек. За да има болка и да я чувстваме безспорно, има и любов.
Не съжаляваш за нищо обаче. Красиви мигове. Някои не са ги почувствали дори. Независимо дали нещо е в своя край, щом е било хубаво, ти си щастливец. Когато всичко свърши не трябва да плачеш, а да се зарадваш, че ти се е случило нещо хубаво. Мъдри истини.
Все пак обаче още боли...
В моменти на силно щастие, човек оценява неща като вяра, обич, щастие... и те са му толкова реални колкото всичко наоколо... прекрасно, да.
Понякога, обаче, когато мислиш за бъдещето със силна надежда и най-малко очакваш ... всичко се срива пред очите ти..
В този момент се чувстваш наранен, излъган, унизен... тогава, питаш се, има ли щастие ? Да... не го откриваш..
.. Това означава ли, че го няма ? Наранен си. Боли. Къде е щастието и къде е вярата ? Има ли любов? Няма ..
Няма нищо такова, всичко може би наистина е игра, интереси ... Да.. Казваш, че си наранен... ставаш, поглеждаш се в огледалото - нищо, здрав си и изглеждаш добре.. Тогава защо боли толкова? Какво е това което чувстваш вътре .. вътре в теб? Кълбо, всичко ти е обърнато? Болка.
Връщаш се в спомени. Срещаш някого и нищо не подозираш. Понякога става спонтанно, понякога с време. Осъзнаваш, че ти харесва с него. Появява се доверие, сигурност, че с него ти е приятно... добри чувства.
Започва приказката...
Обичаш, привързваш се и се влюбваш. Да.
Ставаш рано сутрин, отиваш да се измиеш. Нещо интересно ли ? О, всичко е интересно. Имаш стимул ! За всичко май.. да живееш , да учиш, да твориш, тренираш, развиваш и усъвършенстваш. Да бъдеш по-добър .. за нея.
Постоянно мислиш... И забележи .. мислиш не за себе си. А въпроса у теб е как днес денят да е по хубав ... за нея?. Как да я зарадвам и да я направя щастлива.
И ? Къде е твоето щастие в този момент? А ... да общо е. Твоето е свързано с нейното. Така е, да.
Така минава и времето. Свикваш. С кое ? С това да мислиш на първо място за човека до теб. Стремиш се да е по-щастлив и по-щастлив. Иска ти се да оценява всичко и.. и когато видиш и най-малкия признак за това - за щастие което ТИ си създал. Ами да .. това е най-голямата награда. Безспорно.
Излизате, разхождате се все едно сте сами в целия свят, споделяте си, говорите за всичко, нищо не криете, просто защото така идва отвътре. Спонтанност. В това е красотата - да не подбираш думи и жестове - просто си единствено себе си, в стремеж другия до теб да е щастлив.
А понякога, за жалост идва и един момент в който се оказва, че щастието не е константа. Независимо, че за теб всичко е идеално и ти живееш сляпо в една приказка, достойна за всяко заспиващо, жадуващо щастлива история дете... реалността е друга и не си забелязал, че всичко се изплъзва. Другия е колеблив.. някак е по-далеч? И тогава го казва ... "искам да поговорим"..
Какво става ? Да. Няма го белия кон, няма ги замъците. Каляската невероятно и завидно бързо е станала на тиква .. нали така беше .. ? Връща се реалния свят. По-горчив от всякога. Гледаш звездите ли? И те не са вече това. Преди с името на любимия, сега те са само безстрастни наблюдатели и не могат да помогнат.
И тогава всичко се срива... Стоиш вторачен.. Виждаш пред себе си всичко и нищо. Виждаш това, за което си се борил, това което си боготворял, за което си давал емоции, енергия, любов .. без да ти се свидят. И този човек ти казва "край". Виждаш как губиш това всичко и виждаш нищо - нищо е бъдещето. Празно. Без смисал. Без щастие без надежда и обич. Няма ги миговете на радост, споделяне, свят за теб и нея, няма нищо и нищо и нищо. Край. Всичко свърши.
Разбира се докато сте там .. двамата не го чувстваш точно така. Когато останеш сам обаче ... Боли. Боли от унижение и самота.
Събуждаш се след няколко часа сън на следващата сутрин. Питаш се има ли любов наистина? Нещастен си - няма любов. Илюзия и игра. наранен си - поглеждаш и не е така. И пак питам, защо тогава боли. Защо всичко вътре ти се обръща, свива?
Да.. защото има любов. И типичното за нея е, че тя винаги е свързана с тъга.
И аз не се радвам, че са се сприятелили, но така са отдавна, просто ти си го открил сега. Любов и болка, радост и тъга. Те са точно така за ръка, както ти си бил с любимия човек. За да има болка и да я чувстваме безспорно, има и любов.
Не съжаляваш за нищо обаче. Красиви мигове. Някои не са ги почувствали дори. Независимо дали нещо е в своя край, щом е било хубаво, ти си щастливец. Когато всичко свърши не трябва да плачеш, а да се зарадваш, че ти се е случило нещо хубаво. Мъдри истини.
Все пак обаче още боли...