akademika
10-07-2006, 21:24
Днес ми се случи нещо, което не пожелавам дори на някой, който не навиждам. Тази информация ще споделя само с вас анонимните слушатели и най-добрия си приятел.Дълго време харесвах, постепенно се влюбих в едно момиче (X). Но тя като цяло отхвърляше всякаква възмойност да се срещтна лично с нея и да и кажа нещо очи в очи. В момента съм разочарован до мозъка на костите си, но не мога да се сърдя на никой.
Ситуацията е следната, след като преди известно време в разочарованието си, реших да и кажа (тогава на англииски, защото така започна разговора по чата отново :-({|= ) ,че преставам с опитите си за достигна сърцето и, аз като личност засега съм почти строго платоничен, и под ухажване не разбирайте нищо извън морала.
След като окончателно преборих чувствата си - като човек на разума, реших да и споделя лично какво съм чувствал, защо се отказвам.Тъй като дълго време съм я ухажвал, може случайно да е останало нещо у нея, и след като аз се откажа, тя да се почувства зле. ](*,) . Застанах на покрива на една сграда на нивото на нейния балкон, покорно извадих дйобния си компютър, свързах се към IRC сървъра и започнах да я търся из канала, който посещава най-често. Тъй като аз бях застанал на видно място, изведнъж тя затвори щорите на прозорците си, и изгаси лампите. Аз слязох от сградата, качих се на етажа над нея, седнах на стълбите и обясних положението (по чата) и с израз от рода "моят огън постепенно загасва, затова реших да проверя за последната останала капчица гориво" допълних тезиса си.Излязох от входа и с сравнително убита походка тръгнах към вкъщи. Ненадейно, тя ми написа - "Къде съм?" , аз продължавайки да се отдалечавам отговорих (тралалалаал и се прибирам). Тя ми каза да остана там! - Моментално изключително силни и амбривалентни чувства разкъсаха моята душа - "Може би ще си поговоря най-сетне, малко с нея, насаме?" и "Със сигурност ще ме отреже, но поне, ще ми е чиста съвестта." Забавих малко хода си, прекръстих се, па каквото е речено да се случи. Изведнъж диаметрално противоположната на нейния блок страна виждам да се приближава едно момче (Y)( на около 600 м) (което явно се има за големия батко, като е с 1 година по-голям, и се бърка на места където не му е работа) което смятах за разумно. Поучудих се, но нали живее наблизо в тази посока, помислих си че е тръгнал към денонощния магазин. Седнах на едно удобно за сядане място в очакване тя да се появи. Естествено разбирате, че не съм чакал дълго...
Тя се появи с неиндетефицирано от мен момиче (Z). Докато те се приблежаваха, Y дойде и започна да ме обижда и да ме блъска в гърдите назад(аз съм човек на принципите, и за мен, боя не е решение на нищо), аз не му отговорих "Той ми каза да съм се разкарал, за да не ме биел пред X и Y) Аз пазейки абсолютно самообладание и не повишавайки тона си дори с децибел му казах "Добре, щом казваш!".После хвърлих един поледен поглед на X, Която се бе обърнала с гръб към мен и Z, и видях само Y за миг,(като по погледа и не мога да съдя нищо, освен че, може би не бе много радостна от това което се случва)но достойнството ми не позволяваше да погледна назад. Z ме блъсна няколко пъти по гърба, не много силно но достатъчно за да направя поне още една крачка за да възтановя равновесие (според мен може би не искаше да ме нарани, или просто не може да се удря човек в гръб). На някои от вас може да ви се струва странна ситуация - момичето в което БЯХ влюбен, да ми прави такъв "удар под кръста", а аз съм спокоен в ситуацията. Спокоен, поради две причини (въпреки че, сега се чувствам в общи линий - ТЪПО)
1. Само хората, които ме познават от доста време знаят особеностите н ахарактера ми. Като цяло съм холеричен. Но когато съм фрустриран (крайно разочарован, излъган в очакванията си) изпадам в нещо като апатия, но в зависимост от ситуацията до 5-10 минути може да ми избие и да искам да *@%$@#%$#%^@ (правя много лоши неща, като цяло настроението ми върви почти по графиката на Салиери, с леко забавяне в началото).
2. Не мога да обвинявам X, че няма чувства към мен, също не мога да намразя внезапно някой, в който съм влюбен. Колкото до Z - също няма основание за да му се сърдя, защото "не е виновен който яде зелника, а този който го позволява" - Z е просото следствие, а не мога да се сърдя на причината (въпреки че съм разочарован).
Непоносимото е, че когато някой ви нагруби, вие му се сърдите и му го връщате- математическата сума е 0, а в случая съм сърдит, а няма на кого ?! :smt010
Благодаря, че прочетохте своеобразната ми изповед, защото споделената мъка не тежи.
Имам само въпрос към вас. - Според вас, правилно ли съм постъпил при срещата с Z, ако не как би било по-правилно и как да третирам X и Z занапред?
Ситуацията е следната, след като преди известно време в разочарованието си, реших да и кажа (тогава на англииски, защото така започна разговора по чата отново :-({|= ) ,че преставам с опитите си за достигна сърцето и, аз като личност засега съм почти строго платоничен, и под ухажване не разбирайте нищо извън морала.
След като окончателно преборих чувствата си - като човек на разума, реших да и споделя лично какво съм чувствал, защо се отказвам.Тъй като дълго време съм я ухажвал, може случайно да е останало нещо у нея, и след като аз се откажа, тя да се почувства зле. ](*,) . Застанах на покрива на една сграда на нивото на нейния балкон, покорно извадих дйобния си компютър, свързах се към IRC сървъра и започнах да я търся из канала, който посещава най-често. Тъй като аз бях застанал на видно място, изведнъж тя затвори щорите на прозорците си, и изгаси лампите. Аз слязох от сградата, качих се на етажа над нея, седнах на стълбите и обясних положението (по чата) и с израз от рода "моят огън постепенно загасва, затова реших да проверя за последната останала капчица гориво" допълних тезиса си.Излязох от входа и с сравнително убита походка тръгнах към вкъщи. Ненадейно, тя ми написа - "Къде съм?" , аз продължавайки да се отдалечавам отговорих (тралалалаал и се прибирам). Тя ми каза да остана там! - Моментално изключително силни и амбривалентни чувства разкъсаха моята душа - "Може би ще си поговоря най-сетне, малко с нея, насаме?" и "Със сигурност ще ме отреже, но поне, ще ми е чиста съвестта." Забавих малко хода си, прекръстих се, па каквото е речено да се случи. Изведнъж диаметрално противоположната на нейния блок страна виждам да се приближава едно момче (Y)( на около 600 м) (което явно се има за големия батко, като е с 1 година по-голям, и се бърка на места където не му е работа) което смятах за разумно. Поучудих се, но нали живее наблизо в тази посока, помислих си че е тръгнал към денонощния магазин. Седнах на едно удобно за сядане място в очакване тя да се появи. Естествено разбирате, че не съм чакал дълго...
Тя се появи с неиндетефицирано от мен момиче (Z). Докато те се приблежаваха, Y дойде и започна да ме обижда и да ме блъска в гърдите назад(аз съм човек на принципите, и за мен, боя не е решение на нищо), аз не му отговорих "Той ми каза да съм се разкарал, за да не ме биел пред X и Y) Аз пазейки абсолютно самообладание и не повишавайки тона си дори с децибел му казах "Добре, щом казваш!".После хвърлих един поледен поглед на X, Която се бе обърнала с гръб към мен и Z, и видях само Y за миг,(като по погледа и не мога да съдя нищо, освен че, може би не бе много радостна от това което се случва)но достойнството ми не позволяваше да погледна назад. Z ме блъсна няколко пъти по гърба, не много силно но достатъчно за да направя поне още една крачка за да възтановя равновесие (според мен може би не искаше да ме нарани, или просто не може да се удря човек в гръб). На някои от вас може да ви се струва странна ситуация - момичето в което БЯХ влюбен, да ми прави такъв "удар под кръста", а аз съм спокоен в ситуацията. Спокоен, поради две причини (въпреки че, сега се чувствам в общи линий - ТЪПО)
1. Само хората, които ме познават от доста време знаят особеностите н ахарактера ми. Като цяло съм холеричен. Но когато съм фрустриран (крайно разочарован, излъган в очакванията си) изпадам в нещо като апатия, но в зависимост от ситуацията до 5-10 минути може да ми избие и да искам да *@%$@#%$#%^@ (правя много лоши неща, като цяло настроението ми върви почти по графиката на Салиери, с леко забавяне в началото).
2. Не мога да обвинявам X, че няма чувства към мен, също не мога да намразя внезапно някой, в който съм влюбен. Колкото до Z - също няма основание за да му се сърдя, защото "не е виновен който яде зелника, а този който го позволява" - Z е просото следствие, а не мога да се сърдя на причината (въпреки че съм разочарован).
Непоносимото е, че когато някой ви нагруби, вие му се сърдите и му го връщате- математическата сума е 0, а в случая съм сърдит, а няма на кого ?! :smt010
Благодаря, че прочетохте своеобразната ми изповед, защото споделената мъка не тежи.
Имам само въпрос към вас. - Според вас, правилно ли съм постъпил при срещата с Z, ако не как би било по-правилно и как да третирам X и Z занапред?