_donna_
10-08-2006, 09:59
Aerosmith
http://www.bobgruen.com/files/aerosmith/files/R.279%20AEROSMITH%20GROUP%20MSG.gif
Стил:Рок
Състав: вокали-Steven Tyler (http://imagecache2.allposters.com/images/GLO/MUS31056.jpg)
соло китара-Joe Perry (http://www.aerosmith-lyrics.com/files/Perry_22.jpg)
ритъм китара-Brad Whitford (http://perso.wanadoo.fr/hard-rockcity/images/dico/dicow/whitfor.JPG)
бас китара-Tom Hamilton (http://www.globalbass.com/archives/aug2001/tom5.jpg)
ударни-Joey Kramer (http://www.aerosmith-lyrics.com/files/Joey_Kramer.jpg)
Историята на "Аеросмит" датира от 1970 г., когато Стив Тайлър (чието истинско име е Стивън Виктор Таларико, роден на 26 март 1948 г. в Ню Йорк) се среща с китариста Джо Пери (Антъни Джоузеф Пери, роден на 10 септември 1950 г. в Бостън, Масачузетс, САЩ). До този момент Стив Тайлър вече има зад себе си два сингъла When I Needed You, записан с неговата собствена група Chain Reaction, и You Should Heve Been Here Yesterday, изпълнен заедно с Уилям Проуд и групата The Strangeurs. Джо Пери е свирил в Jam Band заедно с баскитариста Том Хамилтън (роден на 31 декември 1951 г. в Колорадо Спрингс, Колорадо, САЩ). Създавайки своя банда, Тайлър и Пери канят Хамилтън и още двама души: ударнякa Джо Крамър (роден на 21 юни 1950 г. в Ню Йорк, САЩ) и китариста Рей Табано. В новата група Тайлър получава ролята, за която е роден http://www.teenproblem.net/forum на вокалист.
Рей Табано остава в групата кратко. Заместен е от китариста Брад Уитфорд (роден на 23 февруари 1952 г. в Уинчестър, Масачузетс, САЩ), чиято кариера започва още на 16 години. По това време Уитфорд вече има стаж в групи като Justin Time, Earth Inc., Teaport Dome и Cymbals Of Resistance.
Казват, че името "Аеросмит" хрумнало за пръв път на Джо Крамър и било единственото, което не предизвикало възражения у останалите музиканти, макар че имало и други варианти (например The Hookers). Групата свири в барове, клубове и на училищни забави в Бостън и други градове. През 1972 г. на концерт на "Аеросмит" в Канзас Сити се оказва Клайв Дейвис, мениджър на Columbia/CBS Records. Последва оферта с аванс от $125 хил. и през есента на 1973 г. на бял свят излиза първият албум на групата под названието The Aerosmith.Успехът на албума е скромен, а превърналата се в класика впоследствие балада Dream On заема в Billboard едва 59-о място. Въпреки това "Аеросмит" продължава концертните си турнета, а поклонниците на групата се увеличават. Ето че на музикалния пазар се появява вторият албум на групата Get Your Wings, продуциран от Джак Дъглас. През 1975 г. излиза Toys In The Attic, справедливо смятан за един от най-добрите албуми на групата (количеството продадени копия на албума надхвърля 6 млн. екземпляра). Сингълът Sweet Emotion заема 11-о място в Billboard, а растящата популярност на групата привлича вниманието и към старите им творби. Така Dream On попада сред десетте най-добри песни. Следващият албум Rock става платинен само за няколко месеца. Музикалните критици обаче още се отнасят скептично към групата. Наричат я "производна" от други групи, в частност от Led Zeppelin и Rolling Stones. За последното сравнение се изтъква и външното сходство на Тайлър с Мик Джагър.
Групата попада в центъра на вниманието на публиката и извлича от това най-негативните последици. Турнетата се съпровождат от запои и наркотици. "Аеросмит" обаче запазва стила си. Draw The Line (1977 г.) и мощният Live! Bootleg (1978 г.) носят на бандата всеобщо признание. През 1978 г. "Аеросмит" предприема концертно турне из САЩ, а в края на годината квинтетът записва саундтрака към филма Sgt Pepper's Lonely Hearts Club Band. Композицията Come Together попада в US Top 30. Междувременно вътрешните противоречия в групата растат. Конфликтът между Тайлър и Пери достига връхна точка с излизането на китариста от групата. Пери започва работа в Joe Perry Project, а на негово място идва Джими Креспо. През следващата година си отива и Брад Уитфорд, който заедно с бившия солист на Ted Nugent Дерек Сен-Холмс създава групата Whitford http://www.teenproblem.net/forum St. Holmes Band. Уитфорд е сменен от Рик Дюфи. С двамата нови китаристи "Аеросмит" пуска през 1982 г. албума Rock In A Hard Place, като всеобщата оценка е, че той не е записан с вдъхновението на предходните.
Соловите проекти на Пери и Уитфорд не оправдават надеждите им, а "Аеросмит" не става по-добър без старите китаристи. През 1984 г. в Деня на св. Валентин по време на шоу в бостънския Orpheum Theatre Пери и Уитфорд се срещат зад кулисите с бившите си колеги. За радост на почитателите на групата те се събират отново. Следва турнето Back In The Saddle, а през 1985 г. е записан албумът Done With Mirrors с продуцент Тед Темпълман. Продажбите не са велики, но показват, че групата се завръща. Тайлър и Пери успешно провеждат рехабилитационна програма за алкохолици и наркомани и квинтетът продължава пътя си към върха.
През 1986 г. "Аеросмит" отново попада в US Top 10 след съвместно участие с групата Run-DMC. Пуснатият през 1987 г. албум Permanent Vacation реализира продажби над 5 млн. екземпляра и завладява чартовете на Великобритания. Сингълът Dude (Looks Like A Lady) заема 14-о място в чартовете в САЩ. Продажбите на албума Pump (1989 г.) достигат 6 млн. екземпляра, а сингълът Love In An Elevator влиза в US Top 10. Клиповете на "Аеросмит" се въртят непрестанно по MTV, от което поклонниците на групата не само се увеличават, но и непрекъснато младеят. Следва Big Ones (1996), албум, записан в Geffen Records. След това "Аеросмит" триумфално се връща в Columbia Records, като подписва и мултимилионна сделка със Sony Music, в резултат на която се появява албумът Nine Lives (март 1997 г.). Турнето Pollstar донася печалба от $22.3 млн. и е сред десетте най-успешни през годината. През септември групата е удостоена с наградата на MTV в категорията "Най-добър рок-видеоклип" за композицията Falling In Love (Is Hard On The Knees). През същия месец излиза автобиографията на групата Walk This Way, написана съвместно със Стефан Дейвис, автор на книгата за Led Zeppelin. Тя се превръща в бестселър
1998 г. донася на групата нова слава, но и житейски несгоди. По време на концерт стойката на микрофона пада и поврежда крака на Тайлър толкова сериозно, че се налага хирургическа намеса. Джо Крамър попада в авария. Вследствие на всичко това очакваното турне из Северна Америка се отлага на няколко пъти. Но групата продължава да работи. Записана е композицията I Don't Want To Miss A Thing за филма Armageddon. Саундтракът към филма за космическата катастрофа донася на създателите му космическа слава. " Аеросмит" получават от MTV наградата Best Video from a Film, композицията завоюва четвърто място в UK Top 10, а композиторката Дайън Уорън получава две номинации Grammy: за най-добра песен в кинофилм и песен на годината.
Тази година въобще е отбелязана като най-успешна за киноизявите на музикантите. Пери участва в телевизионния сериал Homicide: Life On The Street, а в екранизацията на новелата на Елмър Леонард Be Cool участва цялата група в пълния є състав, разпределяйки си главните роли. През октомври групата пуска двойно CD: A Little South Of Sanity.
През пролетта на 2000 г. "Аеросмит" пристъпва към работата над нов диск. В ролята на продуценти са Стив Тайлър и Джо Пери. Най-добрите песни са включени в албума Just Push Play. Същата есен Джо Пери навършва 50 години, 30 от които е отдал на групата. Най-забележителния подарък получава от бившия участник в групата Guns’N’Roses Слаш. В далечните и трудни 70 години Джо залага китарата си. Опитвал се да си я възвърне нееднократно, но без резултат. Слаш я притежавал последните 10 години, но заради този юбилей се разделя с нея.
Началото на новото хилядолетие неувяхващата група "Аеросмит" отбелязва с голямо световно турне. "За нас най-важното е да не спираме да живеем. Ние бихме били просто глупаци, ако кажем на своите фенове: Направихме, каквото можахме, по-добро от старите ни песни не може да има и затова спираме дотук. Не искаме да се предаваме", казва Джо Пери. "Рокендролът е свободата да се изразяваш. Това означава да бъдеш жив", убеден е Стив Тайлър.
Дискография (http://www.aeroforceone.com/index.cfm/pk/content/pid/313732):
Aerosmith – 01/1973
Get Your Wings - 03/1974
Toys In The Attic 03/1975
Rocks – 05/1975
Draw The Line- - 11/1977
Live Bootleg – 11/1978
Night In The Ruts – 12/1979
Greatest Hits – 10/1980
Rock In A Hard Place – 08/1982
Done With Mirrors – 11/4/1985
Classic Live
Classic Live II
Permanent Vacation – 08/18/1987
Gems – 11/1988
Pump – 9/12/1989
Pandora’s Box – 11/19/1991
Get A Grip – 04/20/1993
Big Ones – 11/1994
Pandora’s Toys – 1995
Nine Lives – 3/18/1997
A Little South Of Sanity – 10/20/1998
Just Push Play – 03/6/2001
Young Lust 11/20/2001
O, Yeah! – 07/2/2002
Honkin’ On Bobo – 03/30/2004
Rockin' The Joint-10/25/06
Официален Сайт (http://aerosmith.com/)
Такаамм..кво ше кажете за таз групичка?! :smt016
http://www.bobgruen.com/files/aerosmith/files/R.279%20AEROSMITH%20GROUP%20MSG.gif
Стил:Рок
Състав: вокали-Steven Tyler (http://imagecache2.allposters.com/images/GLO/MUS31056.jpg)
соло китара-Joe Perry (http://www.aerosmith-lyrics.com/files/Perry_22.jpg)
ритъм китара-Brad Whitford (http://perso.wanadoo.fr/hard-rockcity/images/dico/dicow/whitfor.JPG)
бас китара-Tom Hamilton (http://www.globalbass.com/archives/aug2001/tom5.jpg)
ударни-Joey Kramer (http://www.aerosmith-lyrics.com/files/Joey_Kramer.jpg)
Историята на "Аеросмит" датира от 1970 г., когато Стив Тайлър (чието истинско име е Стивън Виктор Таларико, роден на 26 март 1948 г. в Ню Йорк) се среща с китариста Джо Пери (Антъни Джоузеф Пери, роден на 10 септември 1950 г. в Бостън, Масачузетс, САЩ). До този момент Стив Тайлър вече има зад себе си два сингъла When I Needed You, записан с неговата собствена група Chain Reaction, и You Should Heve Been Here Yesterday, изпълнен заедно с Уилям Проуд и групата The Strangeurs. Джо Пери е свирил в Jam Band заедно с баскитариста Том Хамилтън (роден на 31 декември 1951 г. в Колорадо Спрингс, Колорадо, САЩ). Създавайки своя банда, Тайлър и Пери канят Хамилтън и още двама души: ударнякa Джо Крамър (роден на 21 юни 1950 г. в Ню Йорк, САЩ) и китариста Рей Табано. В новата група Тайлър получава ролята, за която е роден http://www.teenproblem.net/forum на вокалист.
Рей Табано остава в групата кратко. Заместен е от китариста Брад Уитфорд (роден на 23 февруари 1952 г. в Уинчестър, Масачузетс, САЩ), чиято кариера започва още на 16 години. По това време Уитфорд вече има стаж в групи като Justin Time, Earth Inc., Teaport Dome и Cymbals Of Resistance.
Казват, че името "Аеросмит" хрумнало за пръв път на Джо Крамър и било единственото, което не предизвикало възражения у останалите музиканти, макар че имало и други варианти (например The Hookers). Групата свири в барове, клубове и на училищни забави в Бостън и други градове. През 1972 г. на концерт на "Аеросмит" в Канзас Сити се оказва Клайв Дейвис, мениджър на Columbia/CBS Records. Последва оферта с аванс от $125 хил. и през есента на 1973 г. на бял свят излиза първият албум на групата под названието The Aerosmith.Успехът на албума е скромен, а превърналата се в класика впоследствие балада Dream On заема в Billboard едва 59-о място. Въпреки това "Аеросмит" продължава концертните си турнета, а поклонниците на групата се увеличават. Ето че на музикалния пазар се появява вторият албум на групата Get Your Wings, продуциран от Джак Дъглас. През 1975 г. излиза Toys In The Attic, справедливо смятан за един от най-добрите албуми на групата (количеството продадени копия на албума надхвърля 6 млн. екземпляра). Сингълът Sweet Emotion заема 11-о място в Billboard, а растящата популярност на групата привлича вниманието и към старите им творби. Така Dream On попада сред десетте най-добри песни. Следващият албум Rock става платинен само за няколко месеца. Музикалните критици обаче още се отнасят скептично към групата. Наричат я "производна" от други групи, в частност от Led Zeppelin и Rolling Stones. За последното сравнение се изтъква и външното сходство на Тайлър с Мик Джагър.
Групата попада в центъра на вниманието на публиката и извлича от това най-негативните последици. Турнетата се съпровождат от запои и наркотици. "Аеросмит" обаче запазва стила си. Draw The Line (1977 г.) и мощният Live! Bootleg (1978 г.) носят на бандата всеобщо признание. През 1978 г. "Аеросмит" предприема концертно турне из САЩ, а в края на годината квинтетът записва саундтрака към филма Sgt Pepper's Lonely Hearts Club Band. Композицията Come Together попада в US Top 30. Междувременно вътрешните противоречия в групата растат. Конфликтът между Тайлър и Пери достига връхна точка с излизането на китариста от групата. Пери започва работа в Joe Perry Project, а на негово място идва Джими Креспо. През следващата година си отива и Брад Уитфорд, който заедно с бившия солист на Ted Nugent Дерек Сен-Холмс създава групата Whitford http://www.teenproblem.net/forum St. Holmes Band. Уитфорд е сменен от Рик Дюфи. С двамата нови китаристи "Аеросмит" пуска през 1982 г. албума Rock In A Hard Place, като всеобщата оценка е, че той не е записан с вдъхновението на предходните.
Соловите проекти на Пери и Уитфорд не оправдават надеждите им, а "Аеросмит" не става по-добър без старите китаристи. През 1984 г. в Деня на св. Валентин по време на шоу в бостънския Orpheum Theatre Пери и Уитфорд се срещат зад кулисите с бившите си колеги. За радост на почитателите на групата те се събират отново. Следва турнето Back In The Saddle, а през 1985 г. е записан албумът Done With Mirrors с продуцент Тед Темпълман. Продажбите не са велики, но показват, че групата се завръща. Тайлър и Пери успешно провеждат рехабилитационна програма за алкохолици и наркомани и квинтетът продължава пътя си към върха.
През 1986 г. "Аеросмит" отново попада в US Top 10 след съвместно участие с групата Run-DMC. Пуснатият през 1987 г. албум Permanent Vacation реализира продажби над 5 млн. екземпляра и завладява чартовете на Великобритания. Сингълът Dude (Looks Like A Lady) заема 14-о място в чартовете в САЩ. Продажбите на албума Pump (1989 г.) достигат 6 млн. екземпляра, а сингълът Love In An Elevator влиза в US Top 10. Клиповете на "Аеросмит" се въртят непрестанно по MTV, от което поклонниците на групата не само се увеличават, но и непрекъснато младеят. Следва Big Ones (1996), албум, записан в Geffen Records. След това "Аеросмит" триумфално се връща в Columbia Records, като подписва и мултимилионна сделка със Sony Music, в резултат на която се появява албумът Nine Lives (март 1997 г.). Турнето Pollstar донася печалба от $22.3 млн. и е сред десетте най-успешни през годината. През септември групата е удостоена с наградата на MTV в категорията "Най-добър рок-видеоклип" за композицията Falling In Love (Is Hard On The Knees). През същия месец излиза автобиографията на групата Walk This Way, написана съвместно със Стефан Дейвис, автор на книгата за Led Zeppelin. Тя се превръща в бестселър
1998 г. донася на групата нова слава, но и житейски несгоди. По време на концерт стойката на микрофона пада и поврежда крака на Тайлър толкова сериозно, че се налага хирургическа намеса. Джо Крамър попада в авария. Вследствие на всичко това очакваното турне из Северна Америка се отлага на няколко пъти. Но групата продължава да работи. Записана е композицията I Don't Want To Miss A Thing за филма Armageddon. Саундтракът към филма за космическата катастрофа донася на създателите му космическа слава. " Аеросмит" получават от MTV наградата Best Video from a Film, композицията завоюва четвърто място в UK Top 10, а композиторката Дайън Уорън получава две номинации Grammy: за най-добра песен в кинофилм и песен на годината.
Тази година въобще е отбелязана като най-успешна за киноизявите на музикантите. Пери участва в телевизионния сериал Homicide: Life On The Street, а в екранизацията на новелата на Елмър Леонард Be Cool участва цялата група в пълния є състав, разпределяйки си главните роли. През октомври групата пуска двойно CD: A Little South Of Sanity.
През пролетта на 2000 г. "Аеросмит" пристъпва към работата над нов диск. В ролята на продуценти са Стив Тайлър и Джо Пери. Най-добрите песни са включени в албума Just Push Play. Същата есен Джо Пери навършва 50 години, 30 от които е отдал на групата. Най-забележителния подарък получава от бившия участник в групата Guns’N’Roses Слаш. В далечните и трудни 70 години Джо залага китарата си. Опитвал се да си я възвърне нееднократно, но без резултат. Слаш я притежавал последните 10 години, но заради този юбилей се разделя с нея.
Началото на новото хилядолетие неувяхващата група "Аеросмит" отбелязва с голямо световно турне. "За нас най-важното е да не спираме да живеем. Ние бихме били просто глупаци, ако кажем на своите фенове: Направихме, каквото можахме, по-добро от старите ни песни не може да има и затова спираме дотук. Не искаме да се предаваме", казва Джо Пери. "Рокендролът е свободата да се изразяваш. Това означава да бъдеш жив", убеден е Стив Тайлър.
Дискография (http://www.aeroforceone.com/index.cfm/pk/content/pid/313732):
Aerosmith – 01/1973
Get Your Wings - 03/1974
Toys In The Attic 03/1975
Rocks – 05/1975
Draw The Line- - 11/1977
Live Bootleg – 11/1978
Night In The Ruts – 12/1979
Greatest Hits – 10/1980
Rock In A Hard Place – 08/1982
Done With Mirrors – 11/4/1985
Classic Live
Classic Live II
Permanent Vacation – 08/18/1987
Gems – 11/1988
Pump – 9/12/1989
Pandora’s Box – 11/19/1991
Get A Grip – 04/20/1993
Big Ones – 11/1994
Pandora’s Toys – 1995
Nine Lives – 3/18/1997
A Little South Of Sanity – 10/20/1998
Just Push Play – 03/6/2001
Young Lust 11/20/2001
O, Yeah! – 07/2/2002
Honkin’ On Bobo – 03/30/2004
Rockin' The Joint-10/25/06
Официален Сайт (http://aerosmith.com/)
Такаамм..кво ше кажете за таз групичка?! :smt016