10-09-2006, 22:52
Незнам как да напиша всичко.. момче съм на 16 год. ще започна така..
Начи аз живея в един град... (няма да го казвам) а всяко лято или ваканция ходя при баща ми в друг град.. (няма да го казвам).. начи в този друг град имам много приятели с които да излизам.. а в единия град където аз живея и уча нямам... та в 8ми клас едно момиче което то ме уважаваше от целия клас.. си чатех с нея и и разказах.. тя каза ако искам да и се обадя някой път като си дойда в моя град и да идеме на кафе.. и от там се почна всичко.. почнах да излизам с нея и нейните приятелки...и почнах да го изпитвам това чувство.. първо си мислих че е нещо като привличане но не е така... влюбих се в нея искренно... но тя си имаше приятел и неисках да и казвам нищо.. държах се супер мило с нея и с времето.. (1 год) станахме много добри приятели... винаги си споделяхме.. бе бехме като брат и сестра.. Аз учех в техникум и се преместих в нейното училище зарди нея в най пропадналата паралелка ,но неисках да и казвам въобще ама на мен си ми личеше супер много и тя го знаеше и се държеше така всякаш иска да и го кажа... Аз знаех че ако и го кажа ще съсипа приятелството но от една страна като си го държа в мен ми е кофти.. тя ме вижда понякога че ми е сдухано и аз немога да и кажа какво ми е ... та на едно парти(рожден ден) и казах всичко.. вече беше станало 1 год и нещо от как излизам с нея или по точно от както я обичам... та казах и.. по най тъпия начин който може да съществува.. (защото съм глупак и не ме бива в тия неща) .. и... на втория ден скъсахме няма да казвам поради каква причина.. ама след 1 ден пак тръгнахме... незнам това какво значи... та.. Всичко си вървеше добре.. даже повече от добре.... след време.. не много (седмици) тя каза че ме обича... което много ме зарадва.. всичко вървеше супер.. това беше една от най хубавите ми връски в живота..
Та .... от тук почва преебавката.. Тя замина за 1 седмица (няма да казвам къде) .. писахме си .. сичко беше окей.. Последния ден преди да се върне обаче аз исках да ида до там *където беше тя* (да знам тъпо от моя страна) тя каза да я чакам на гарата в моя град.. и някакси се скарахме... като се върне вече нещо не беше на ред.. не се държеше по същия мил начин с мен... незнам какво стана.. дори говорих с нея за това... няколко дена по късно след кафе.. ми заяви .. че неставаме за гаджета .. и че ме обича но не по начина по който аз.. и иска да си останем добрите приятлеи...
Добре на мен ми беше супер наранено но се радвах че ще останем добрите приятели.. Продължавахме да си излизаме .. но аз не се държах като преди.. просто неможех... мълчах си през цялото време докато излизаме някаде... незнам просто незнаех какво да кажа.. а тя все се опитваше да ме заговаря аз все се цупех... което е най голямата грешка.. Преместих в нейния клас... (другата грешка) ... но явно приятелството неможа да ни се запази ...
Сега вече тя не ми говори.. а аз почнах да си говоря...
Вече не ми обраща внимание толкова , даже ме избягва.. (това предполагам заради моето проклето мълчание и цупене).. в училище се опитвам да си говоря с нея ... Понякой път се отчайвам от опитите си.. просто искам да си върна приятелството...
Първо я изгубих като гадже.. сега я изгубих като приятел....
Искам да и покажа че още държа на нея.. незнам какво да направя..
искам да и кажа че искам да си върна старото приятелството което пропилях... искам да си говора много с нея.. но с моите жалки опити получавам отговори от типа "браво.. това е добре... ахам"
Немога да го преживея това.. немога да се концентрирам в клас нищо немога да правя.... когато съм сам си плача... (незнам дали има толкова изрватено момче като мен)... и досега си плача немога да я забравя.. Толкова много искам да си и върна приятелството.. та това за което ви моля е за съвет... как да и покажа че държа на нея... и все пак вярвам че мога да си върна приятелството... немога просто... Ще се самоубия вече....
Благодаря ви предварително... моля ви само не си правете фън от мен... може да не обесних всичко как трябва но просто немога да мисля..... Затова не си влезнах и в акаунта.. Неискам да ме узнае!! :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,)
Начи аз живея в един град... (няма да го казвам) а всяко лято или ваканция ходя при баща ми в друг град.. (няма да го казвам).. начи в този друг град имам много приятели с които да излизам.. а в единия град където аз живея и уча нямам... та в 8ми клас едно момиче което то ме уважаваше от целия клас.. си чатех с нея и и разказах.. тя каза ако искам да и се обадя някой път като си дойда в моя град и да идеме на кафе.. и от там се почна всичко.. почнах да излизам с нея и нейните приятелки...и почнах да го изпитвам това чувство.. първо си мислих че е нещо като привличане но не е така... влюбих се в нея искренно... но тя си имаше приятел и неисках да и казвам нищо.. държах се супер мило с нея и с времето.. (1 год) станахме много добри приятели... винаги си споделяхме.. бе бехме като брат и сестра.. Аз учех в техникум и се преместих в нейното училище зарди нея в най пропадналата паралелка ,но неисках да и казвам въобще ама на мен си ми личеше супер много и тя го знаеше и се държеше така всякаш иска да и го кажа... Аз знаех че ако и го кажа ще съсипа приятелството но от една страна като си го държа в мен ми е кофти.. тя ме вижда понякога че ми е сдухано и аз немога да и кажа какво ми е ... та на едно парти(рожден ден) и казах всичко.. вече беше станало 1 год и нещо от как излизам с нея или по точно от както я обичам... та казах и.. по най тъпия начин който може да съществува.. (защото съм глупак и не ме бива в тия неща) .. и... на втория ден скъсахме няма да казвам поради каква причина.. ама след 1 ден пак тръгнахме... незнам това какво значи... та.. Всичко си вървеше добре.. даже повече от добре.... след време.. не много (седмици) тя каза че ме обича... което много ме зарадва.. всичко вървеше супер.. това беше една от най хубавите ми връски в живота..
Та .... от тук почва преебавката.. Тя замина за 1 седмица (няма да казвам къде) .. писахме си .. сичко беше окей.. Последния ден преди да се върне обаче аз исках да ида до там *където беше тя* (да знам тъпо от моя страна) тя каза да я чакам на гарата в моя град.. и някакси се скарахме... като се върне вече нещо не беше на ред.. не се държеше по същия мил начин с мен... незнам какво стана.. дори говорих с нея за това... няколко дена по късно след кафе.. ми заяви .. че неставаме за гаджета .. и че ме обича но не по начина по който аз.. и иска да си останем добрите приятлеи...
Добре на мен ми беше супер наранено но се радвах че ще останем добрите приятели.. Продължавахме да си излизаме .. но аз не се държах като преди.. просто неможех... мълчах си през цялото време докато излизаме някаде... незнам просто незнаех какво да кажа.. а тя все се опитваше да ме заговаря аз все се цупех... което е най голямата грешка.. Преместих в нейния клас... (другата грешка) ... но явно приятелството неможа да ни се запази ...
Сега вече тя не ми говори.. а аз почнах да си говоря...
Вече не ми обраща внимание толкова , даже ме избягва.. (това предполагам заради моето проклето мълчание и цупене).. в училище се опитвам да си говоря с нея ... Понякой път се отчайвам от опитите си.. просто искам да си върна приятелството...
Първо я изгубих като гадже.. сега я изгубих като приятел....
Искам да и покажа че още държа на нея.. незнам какво да направя..
искам да и кажа че искам да си върна старото приятелството което пропилях... искам да си говора много с нея.. но с моите жалки опити получавам отговори от типа "браво.. това е добре... ахам"
Немога да го преживея това.. немога да се концентрирам в клас нищо немога да правя.... когато съм сам си плача... (незнам дали има толкова изрватено момче като мен)... и досега си плача немога да я забравя.. Толкова много искам да си и върна приятелството.. та това за което ви моля е за съвет... как да и покажа че държа на нея... и все пак вярвам че мога да си върна приятелството... немога просто... Ще се самоубия вече....
Благодаря ви предварително... моля ви само не си правете фън от мен... може да не обесних всичко как трябва но просто немога да мисля..... Затова не си влезнах и в акаунта.. Неискам да ме узнае!! :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 ](*,) ](*,) ](*,) ](*,) ](*,)