dream_dragon
10-12-2006, 22:55
Виждам ви как си споделяте и реших и аз да пойскам съвет.
Преди пет месеца казах на едно момиче,че го харесвам.Че съм влюбен в нея.Тя не можеше да ми отвърне със същите чувстав,но ми обеща да сме добри приятели.И найстина,аз,тя и нашия общт приятел се мотаехме почти навсякъде заедно.Тук ще вметна,че и тримата сме от едно училище.И тримата бяхме един курс, няма да споменавам,кой нито пък други подрабности.Та всяко междучасие аз бях при нея.Говорехме си за книги, за училището и учителите ни и всякакви други тйин неща.След училище отивахме в близката градинка или я изпарщах до тях.Бяхме заедно почти всеки ден след училище.Аз найстина се чувствах щастлив, че имаме такова добро приятелство.След известно време на едни купон видях, че нещо между мен и най-добрия ми приятел не е наред. Нея я нямаше,една от причините да си мисля за нея през цялото време.Дори го спонехах пред него късно вечерта,преди да заспим,а може и да съм го споменал и по-рано.Та аз и още един симпатяга отидохме да вземем безалкохолни и някакви бисквити за нас двамата.И така както си ги хапвахме на педесетина метра от блока,където се вихреше купона,дойде приятеля ми и още едни пич.Веднага ни попита що не сме се прибрали в апартамента.Другия му отвърна,че не ни се е седяло вътре.Малко чист въздух да подишаме.И тоя симпатяга,като почна да ни се кара: не сме ли знае ли, че квартала е опасен.Ето минавало единайсет и куките като ни барнат - полицейски час било все пак.Или ако не това,то можело няколко скинара да ни скочат и оберат.Разбира се подходих съвсем шегувито към нервния си приятел и му казах,че няма шанс да ни се случи.И той нещо прегря,вика,че само веднъж се случва.Едва ли не все едно ни е баща.Това ядоса и другия ми приятел,чийто беше и идеята.Аз се пошегувах,че ей тука както сме си не само скинари и полиция щи ни дойдат,но и спец частите,национална сигурност,отдела за борба с наркотиците и всичко за което се сетих.Тогава най-добрия ми приятел ми каза: "Млъкни или ще те ударя."Тона му изобщо не съдържаше шега.Всички се умълчахме и се върнахме на купона.
Известно време след това той ми каза същото и сложи край на три годишно приятелство.В края на миналата учебна година,когато валеше като из ведро аз, той и приятелката ни се запътихме към партера,а той не спираше да я пита кой я натъжил и как щял да му спука канчето,нищо че било учител.Не знам какво ми стана,но му се развиках.Казах му,че ако тя има нужда от помоща му,ще му каже. Казах му,че тя знае на кого може да разчита и ако има нужда от нещо винаги ще се обърне към нас.А той просто ми отвърна: "Млъкни или ще те ударя"."Ами удари ме" отвърнах аз.Не ме удари.От тогава насам не съм говорил с него.Най-много някоя дума да съм продумал в общия разговор и това е било.
На датата 17 септември се видяхме отново.Един приятел ни събра няколко души,заради някакъв негов си проект.Участвахме и давмата.Цяла ваканция не бях виждал нито него, нито онова момиче,което ми обеща да сме приятели.Момиче с което си споделях всичко, било на живо, било по скайпа.Всички съкровени неща.И тя беше там, което ме изненада.Тя нямаше нищо общо с целия този проект.И тогава усетих невероятна тъга и болка,но не знам защо-омраза нямаше.Тя и бившия ми най-добър приятел носеха по една половинка на едно сърце.Преди да се скараме той ми беше казал,че този медальон му е отновото гадже.Не ми каза коя е тя.А приетелката ми се похвали,че е намерила любовта на живота си.Не ми каза кой е той.А сега ги виждах да си държат ръцете с две половинки на едно сърце висящи около врътовете им.Болеше ме през цялото време през което онзи обясняваше нещата около проекта си.Тръгнах си първи.Отказах се от проекта.В училище никои от тях двамата не размени и дума с мен.Нито пък аз с тях.В края на миналия месец, тя ме хвана по скайпа.Тогава разбрах, че връзката им е от четири-пет месеца.Някъде след като й бях казал, че я обичам.Решили да не ми казват.Не ми каза защо.Каза ми,че не съм си и показвал чувствата след като сме се видели.Че не съм я заговарял.И как да го направя тя винаги беше с него?И обвини себе си за всичко иразпата ми с ония "приятел".Разбрах, че когато ми е казал,че ще ме удари най-добрия ми приятел е излизал с общата ни приетелка.Как можех да зная?Всичките пъти през тези четири-пет месеца, които сме излизали тримата те не се държаха за ръце нито нищо друго.Когато сме се скарали в училище той е бил нейно гадже.А ние се скарахме пред нея.Все още ме боли и ми е невероятно тъжно.Всички онези пъти не сме излизали като трима приятели, а като двама влюбени и техния общт приятел.Така и не получих отговор на въпросите си : "Защо не ми казахте? Защо ни отстави да се скараме? Защо по скайпа ми каза, че не си показвам чувствата?"
Чуствам се някак си предаден.Не знам колко е дълго се получи,а за правописни грешки няма да гледам.Искам само да ви питам какво да правя.Тримата не си говорим.Може да сме на метър на един от друг,но никой от тях не ме е заговарял в училище или другаде.Аз също не се чувствам отговорен да приказвам с тях.Просто една тема която погледнах по-рано ми напомни за тази случка.Напомни ми за проблема ми от доста време насам.Е дано историята да ви е привлякла вниманието ви и да получа някакъв съвет.
Преди пет месеца казах на едно момиче,че го харесвам.Че съм влюбен в нея.Тя не можеше да ми отвърне със същите чувстав,но ми обеща да сме добри приятели.И найстина,аз,тя и нашия общт приятел се мотаехме почти навсякъде заедно.Тук ще вметна,че и тримата сме от едно училище.И тримата бяхме един курс, няма да споменавам,кой нито пък други подрабности.Та всяко междучасие аз бях при нея.Говорехме си за книги, за училището и учителите ни и всякакви други тйин неща.След училище отивахме в близката градинка или я изпарщах до тях.Бяхме заедно почти всеки ден след училище.Аз найстина се чувствах щастлив, че имаме такова добро приятелство.След известно време на едни купон видях, че нещо между мен и най-добрия ми приятел не е наред. Нея я нямаше,една от причините да си мисля за нея през цялото време.Дори го спонехах пред него късно вечерта,преди да заспим,а може и да съм го споменал и по-рано.Та аз и още един симпатяга отидохме да вземем безалкохолни и някакви бисквити за нас двамата.И така както си ги хапвахме на педесетина метра от блока,където се вихреше купона,дойде приятеля ми и още едни пич.Веднага ни попита що не сме се прибрали в апартамента.Другия му отвърна,че не ни се е седяло вътре.Малко чист въздух да подишаме.И тоя симпатяга,като почна да ни се кара: не сме ли знае ли, че квартала е опасен.Ето минавало единайсет и куките като ни барнат - полицейски час било все пак.Или ако не това,то можело няколко скинара да ни скочат и оберат.Разбира се подходих съвсем шегувито към нервния си приятел и му казах,че няма шанс да ни се случи.И той нещо прегря,вика,че само веднъж се случва.Едва ли не все едно ни е баща.Това ядоса и другия ми приятел,чийто беше и идеята.Аз се пошегувах,че ей тука както сме си не само скинари и полиция щи ни дойдат,но и спец частите,национална сигурност,отдела за борба с наркотиците и всичко за което се сетих.Тогава най-добрия ми приятел ми каза: "Млъкни или ще те ударя."Тона му изобщо не съдържаше шега.Всички се умълчахме и се върнахме на купона.
Известно време след това той ми каза същото и сложи край на три годишно приятелство.В края на миналата учебна година,когато валеше като из ведро аз, той и приятелката ни се запътихме към партера,а той не спираше да я пита кой я натъжил и как щял да му спука канчето,нищо че било учител.Не знам какво ми стана,но му се развиках.Казах му,че ако тя има нужда от помоща му,ще му каже. Казах му,че тя знае на кого може да разчита и ако има нужда от нещо винаги ще се обърне към нас.А той просто ми отвърна: "Млъкни или ще те ударя"."Ами удари ме" отвърнах аз.Не ме удари.От тогава насам не съм говорил с него.Най-много някоя дума да съм продумал в общия разговор и това е било.
На датата 17 септември се видяхме отново.Един приятел ни събра няколко души,заради някакъв негов си проект.Участвахме и давмата.Цяла ваканция не бях виждал нито него, нито онова момиче,което ми обеща да сме приятели.Момиче с което си споделях всичко, било на живо, било по скайпа.Всички съкровени неща.И тя беше там, което ме изненада.Тя нямаше нищо общо с целия този проект.И тогава усетих невероятна тъга и болка,но не знам защо-омраза нямаше.Тя и бившия ми най-добър приятел носеха по една половинка на едно сърце.Преди да се скараме той ми беше казал,че този медальон му е отновото гадже.Не ми каза коя е тя.А приетелката ми се похвали,че е намерила любовта на живота си.Не ми каза кой е той.А сега ги виждах да си държат ръцете с две половинки на едно сърце висящи около врътовете им.Болеше ме през цялото време през което онзи обясняваше нещата около проекта си.Тръгнах си първи.Отказах се от проекта.В училище никои от тях двамата не размени и дума с мен.Нито пък аз с тях.В края на миналия месец, тя ме хвана по скайпа.Тогава разбрах, че връзката им е от четири-пет месеца.Някъде след като й бях казал, че я обичам.Решили да не ми казват.Не ми каза защо.Каза ми,че не съм си и показвал чувствата след като сме се видели.Че не съм я заговарял.И как да го направя тя винаги беше с него?И обвини себе си за всичко иразпата ми с ония "приятел".Разбрах, че когато ми е казал,че ще ме удари най-добрия ми приятел е излизал с общата ни приетелка.Как можех да зная?Всичките пъти през тези четири-пет месеца, които сме излизали тримата те не се държаха за ръце нито нищо друго.Когато сме се скарали в училище той е бил нейно гадже.А ние се скарахме пред нея.Все още ме боли и ми е невероятно тъжно.Всички онези пъти не сме излизали като трима приятели, а като двама влюбени и техния общт приятел.Така и не получих отговор на въпросите си : "Защо не ми казахте? Защо ни отстави да се скараме? Защо по скайпа ми каза, че не си показвам чувствата?"
Чуствам се някак си предаден.Не знам колко е дълго се получи,а за правописни грешки няма да гледам.Искам само да ви питам какво да правя.Тримата не си говорим.Може да сме на метър на един от друг,но никой от тях не ме е заговарял в училище или другаде.Аз също не се чувствам отговорен да приказвам с тях.Просто една тема която погледнах по-рано ми напомни за тази случка.Напомни ми за проблема ми от доста време насам.Е дано историята да ви е привлякла вниманието ви и да получа някакъв съвет.