iskamTe_vednaga
10-18-2006, 11:11
Незнаех къде точно да я писна тая тема и затова реших тук.Видя ми се най-подходящо ай тук ще я видят най много хора. самата тема е за човешката сексуалност.
:arrow: Е ето я и самата тема:
Човешката сексуалност е широко понятие, включващо всичко, касаещо пола и половото поведение - от базовите физологични различия между мъжа и жената до явните и скрити сексуални влечения и поведения на индивида. Сексуалността е изключително важна личностова категория, която в сравнение с повечето други личностови характеристики на пръв поглед изглежда изключително силно биологично детерминирана - поради това, че човек се ражда с определен, зададен независимо от него анатомичен пол, и инстинктивно зададена репродуктивна функция на сексуалното поведение, имаща за задача да осигури продължаването на рода. Биологично зададеното по отношение на сексуалността обаче далеч не изчерпва това, което тя всъщност е в живота на човека. За разлика от животното, човекът е символно същество, реагира повече на вътрешни репрезентации на външните стимули, отколкото на самите стимули, а това прави реакциите му много по-пластични, гъвкави и разнообразни. Оттук и сексуалността при човека, макар и в основата си билологично детерминирана, е всъщност доста пластична и изменчива категория, и индивидуалните различия по отношения на нея са много и разнообразни и засягат всички нейни аспекти - полова идентичност, сексуална роля, сексуална ориентация, функции на сексуалното поведение.
Сексуалността дълго време е била /а и до някаква степен и все още е/ тема табу както в професионалните медицински и психологически среди, така и в рамките на ежедневния живот. Всяко индивидуално различие по отношение на сексуалното поведение, роля или влечение е било категорично категоризирано като патология, като в това дори е присъствал нескрит елемент на моралистично заклеймяване. Едва през последните години тази рамка започва да се разчупва и на сексуалността започва да се гледа като на нещо, в което хората могат да бъдат различни, така както се различават например по своя темперамент или характер, без едни или други нейни характеристики да се свързват непременно с патология. Изваждането на хомосексуалността от класификацията на психичните болести е едно от силините доказателства в полза на тази тенденция, макар че реално това не и кой знае каква крачка напред, защото, макар и вън от официалната класификация на болестите, напрактика в главите на хората хомосексуалността все още е по-скоро част от патологията.
Дълго време човешката сексуалност е разглеждана много общо, без да се прави разграничение между отделните нейни аспекти, което води до много неясноти и погрешно разбиране на индивидуалните различия и нарушенията. Днес е постигната една значителна яснота, която дава възможност за по-точното диференциране и разбиране на различията и патологията.
Сексуалната идентичност на човека включва 4 основни компонента: анатомичен пол /sex/, психичен пол /gender/, сексуална роля и сексуална ориентация. За разбиране на отделните сексуални различия и нарушения е много важно доброто познаване и разграничаване на тези компоненти - разбирането на това, че макар свързани помежду си и взаимно влияещи си, те все пак са отделни, различни една от друга величини.
Формирането на анатомичния пол преминава през няколко отделни етапа - формиране на 1) генетичен пол - хромозомния набор в момента на оплождането, 2) гонаден пол - формирането на мъжки или женски полови жлези /в края на 1 - началото на 2 мес. от беменността/, 3) хормонален пол - производството на определени хормони от сътветно яйчниците при жените и тестисите при мъжете, 4) генитален пол - оформяне и диференциране на на вътрешните и външните полови органи /5 - 7 мес. от бременността/, 5) нервно-церебрален пол - оформяне на онези структури в мозъчната кора, които регулират цялостното полово поведение на ниво вродени и придобити полови реакции /през втората половина на бременността/. Психолгията и психиатрията се интересуват от анатомичния пол най-вече по посока на това, доколко абнормностите в неговото формиране и най-вече абнормното пренатално хормонално развитие влияят не само и единствено върху развитието на половите органи и вторичните полови белези, но и върху по-късното мъжествено или женствено поведение. В тази посока са провеждани различни изследвания с животни, но те не са достатъчно показателни, за да могат да бъдат направени от тях каквито и да е категорични заключения за човека и неговата сексуалност, и така, на този етап всичко, което е открито по отношение съществуването на евентуална връзка между пренаталните влияния и по-нататъшното развитие на отделните аспекти на сексуалността, е все още само в сферата на хипотезите.
Психичният пол /gender идентичност/ представлява половото самосъзнание, съзнанието за притежавана мъжественост или женственост така както е разбирана тя в конкретната култура или общество. Формирането на gender идентичност се определя изключително много от психологични и социални фактори, за разлика от анатомичния пол, който е изцяло биологично зададен. Половата идентичност започва да се изгражда от момента на раждането, ключовият период за нейното установяване е от 18 мес. до 3-та год., като напълно приключва в пубертета. В този период от развитето на човека родителските влияния са изключително силни и определящи по отношение на по-нататъшното развитие. В повечето случаи психичният пол се изгражда като съответен на зададения анатомичен пол, понякога обаче това не се случва и той се развива в конфликт с анатомичния.
Особено важно е да се прави разграничение между психичен пол, полова роля и сексуална ориентация, защото само тогава става ясна и същността на отделните сексуални нарушения. Половата роля представлява предпочитанията на индивида към поведение, към социални и личностови качества, които се свързават с мъжественост или женственост в съответната култура. Но това няма нищо общо с gender идентичността. Това, че избираш различно от предписаното за анатомичния ти пол поведение, само по себе си не означава, че имаш gender идентичност на човек от противоположния на анатомичния ти пол. Понякога половата роля може да има връзка със сексуалната ориентация - предпочитанията или изпитването на сексуална възбуда спрямо определен сексуален обект /хомесексуална, хетеросексуална, бисексуална ориентация, ориентация към неодушевени обекти/. Така хомосексуалният мъж или жена би могъл да предпочита някои аспекти от половата роля на противоположния пол, но и това не е задължително.
Едно от най-тежките сексуални нарушения е свързано с нарушение на gender идентичността. Това е т.нар. транссексуалност.
Транссексуалният индивид анатомично принадлежи към единия пол, но изпитва чувство на дискомфорт от това, чувство на несъответност, чувство на неприязън към съответните за този пол гениталии и идентичност, желание да бъде възприеман и да функционира сексуално /и изобщо социално/ като принадлежащ към противоположния пол и оттук и желание за осовобождаване от гениталиите и хормонално лечение. Така при транссексуалността наблюдаваме нарушение както в половата идентичност /gender/, така и в половата роля на личността.
Транссексуалният индивид е убеден в своята противоположна на анатомичния пол идентичност и тази убеденост е изключително стабилна и неизменна. Това е карало години наред изследователите да свързват транссексуалността с наличието на някакви хормонални или други биологични нарушения. Изследванията обаче не са доказали нищо такова. Търсени са и връзки между транссексуалността и различни хромозомни нарушения, а също и между транссексуалността и нарушения в мозъчните структури, но и тези изследвания са останали безрезултатни.
Днес, когато е ясно, че транссексуалността е нарушение в gender идентичността, и че ключов етап за формиране на тази gender идентичност е детството, обяснения за етиологията на транссексуалността се търсят преди всичко в семейството, в родителското отношение.
Отношението на родителите и особено на майката към детето от първите часове след неговото раждане е различно към момичето и към момчето - различията засягат почти всяка една сфера на общуване с детето - обличане, хранене, говорене, докосване и т.н. Тези най-ранни форми на контакт представляват изключително важен най-ранен опит за детето, който се впечатва в неговото съзнание, за да се превърне по-късно в ядро на неговата полова идентичност.
Изследванията в тази област са показали, че съществуват определени патерни на взаимодействие между майката и момчето, което развива транссексуална идентичност. Майката на такова момче обикновено изглежда с нормална полова идентичност, но по-задълбочено изследване би я определило повече като "безполова", отколкото като женствена. Повечето от тези жени не изпитват удоволствие от секса и страдат от хронична депресия. В детството си те са имали доста мъжествено поведение, но през пубертета са потиснали тази мъжественост. Като майки те създават изключително близък, обикновено силно физически контакт със своето дете, третирайки го като свое собсвено продължение, продължение на собственото си тяло, тъй като синът идва като репрезентация на пениса, който тя толкова е желала да притежава като дете. Създава се връзка, близка до симбиотичната, вследствие на която настъпва много ранна и силна идентификация на момчето с майката. Тази идентификация не позволява осъществяването на сепарация от майката, не позволява изграждане на мъжка полова идентичност, мъжествено ролево поведение и хетеросексуална ориентация спрямо жени. Бащата в едно такова семейство обикновено отсъства, ако не физически, то психически и емоционално. Той не осигурява необходимия мъжки модел, който детето да възприеме.
Майката на момичето, което развива транссексуалност, обикновено преживява депресия в много ранните етапи от живота на детето или поради някакви други причини е оттеглена, а бащата не й осигурява неоходимата й подкрепа. Бащата по никакъв начин не насърчава женствеността у малкото момиче, дори напротив вменява му някои от собствените си задължения на съпруг и баща. Така то започва да се чувства един вид протективно по отношение на собсвената си майка, започва да се грижи за нея като съпруг и така постепенно изгражда мъжествено поведение и идентичност, които не биват възпрени по никакъв начин от нито един от родителите.
Голяма част от транссексуалните хора в зряла възраст посочват наличие на проблеми с половия идентитет още в детството. В класификациите на болестите разстройството на половия идентитет в детството е отделна категория, характеризираща се с разстройства, проявяващи се за пръв път в ранното детство и задължително далеч преди пубертета, характеризиращи се с постоянен и интензивен дистрес поради половата принадлежност, придужен с желание и настояване за принаделжност към противоположния пол. Налице е постоянно увлечение по дрехите и/или заниманията на противоположния пол и отхвърляне на присъщите за собствения. Разстойството на половата идентичност в детството не води задължително обаче до транссексуалност в зрелостта. То може да бъде смекчено през пубертета, а изследванията показват, че в голяма част от случаите води до развитие на хомосексуална ориентация по време на и след юношеството, но тя няма нищо общо с разстройството на gender-а, което е ключово при транссексуалността.
Една друга група сексуални разстройства - тази на парафилиите - е свързана е нарушения /para/ в сексуалното влечение /philia/, което в едни случаи е насочено към неадекватен сексуален обект, а в други - към неадекватно сексуално общуване. За парафилия говорим само тогава, когато отклоненото сексуално поведение е единствена сексуална цел и начин за постигане на удовлетворение.
В някои от парафилиите девиациите са по отношение на избора на сексуален обект, което се изразява или в избор неодушевен обект, водещ до сексуална възбуда, или до несъответен одушевен обект. При фетишизма е характерно използване на неодушевени предмети като стимул за сексуална възбуда и задоволяване - дрехи, обувки, гума, найлон, кожа. Трансвестизмът е вид фетишизъм и се характеризира с носене на дрехи на противоположния пол с цел постигане на сексуална възбуда. При зоофилията обектът на сексуална възбуда е животно, при некрофилията - мъртвец, а при педофилията - дете.
При друга група парафилии нарушението се състои в това, че агресивните импулси са изцяло доминиращи над чувствата на интимност, нежност и равнопроставеност, обичайно свързвани със сексуалните отношения. Садо-мазохизмът представлява предпочитание към сексуална дейност, която включва причиняване /преживяване/ на болка, унижение, принуда и това е единственият източник на сексуална стимулация.
При трета, последна група парафилии някакви инфантилни прояви на сексуалния нагон заемат доминиращо място и се предпочитат пред гениталния контакт. Към тази група спадат воайорството - повтаряща се или постоянна тенденция да се наблюдават хора в моменти на сексуално или интимно поведение с цел сексуална възбуда и удовлетворение; ексхибиционизмът - показване на собствените гениталии пред непознати, често на обществени места с цел възбуда и сексуално удовлетворение без желание за интимен контакт.
И така, като цяло при парафилиите, без значение тяхната конкретна проява, наблюдаваме избягване на зрелите човешки хетеросексуални генитални отношения. Парафилиите носят белезите на инфантилната сексуалност, привнесена в живота на зрелия индивид, и са показателни за неуспех някъде по пътя на изграждането на зрели сексуални отношения. Те са следствие на различни взаимодействащи си фактори - биологични, психологични и социални. Обикновено са свързани с висока степен на тревожност, силно чувство на срам и вина, ограничена свобода, гъвкавост и съзнателен избор и липса на чувство за споделено удоволствие. Парафилиите изпълняват важна защитна, несъзнавана функция, предпазвайки индивида от нарастващата тревожност /обяснявана от психоаналитиците като кастрационна тревожност/ при създаване на възможност за осъществяване на нормален полов акт.
Важно е да се спрем малко повече върху същността на трансвестизма дотолкова, доколкото ако не се познава добре неговата същност, той може лесно да бъде объркан с хомосексуализма или тренссексуалността, а различията между трите са огромни и изключително важни по отношение на терапия и изобщо.
На първо място е важно е да се знае, че трансвестизмът по своята същност и проявления е много различен от хомосексуалността. Трансвестизмът и хомосексуалността си приличат по това, че и при двете имаме опит за отричане на гениталните различия между мъжете и жените още от детството и по кастрационната тревожност, лежаща в основата на това отричане. Липсата на пенис при жената е неприемлива за тези индивиди. Но трансвеститът и хомосексуалният индивид решават конфликтите си по много различни начини. Трансвеститът е хетеросексуален, в повечето случаи женен, с деца. Той облича женски дрехи, за да преживее фантазията си за жената, която под облеклото си все пак има пенис и това задължително е свързано за него със сексуална възбуда. Хомосексуалистът не облича женски дрехи и ако случйно го направи, това не е свързано със сексуална възбуда. За разлика от трансвестита, той не би правил секс с жена. И трансвеститът, и хомосексуалният мъж обаче изпитват интензивно сексуално удволствие в своите пениси и тяхната полова идентичност е идентичност на мъж. В този смисъл трансвестизмът няма нищо общо с транссексуалността /въпреки че и при двете нарушения се наблюдава обличане на дрехи на противополжния пол/, именно защото при трансвестизма половата идентичност не е нарушена. Транссексуалният индивид, за разлика от трансвестита, не изпитва сексуална възбуда при обличането на дрехи на противоположния пол. Той е със съзнание на представител на противоположния пол, възприел е половата роля на противоположния пол и дрехите са част от нея. Транссексуалният мъж не изпитва еротично удоволствие чрез пениса си, той желае да има вагина и да има хетеросексуална връзка с мъж, който да го обича като жена. Аналогични са нещата и при транссексуалната жена.
Дълго време /а в съзнанието на много хора - без значение професионалисти или не - и до днес/ се разглежда с голяма доза противоречивост въпросът, дали хомосексуалността следва да бъде разглеждана като една от парафилиите или не. От публикуването на DSM-II хомосексуалността - сексуално желание или активност, насочени към индивид от собствения пол, без наличие на нарушения в половата идентичност - се приема за една от сексуалните девиации. В DSM-III категорията "хомосексуалност" е заменена с категорията "Его-дистонна хомосексуалност", отнасяща се за хора, чиято сексуална ориентация е към индивиди от собствения пол и непременно едновременно възприемат това като постоянен източник на дистрес и желаят да бъдат хетеросексуални. Оказва се обаче, че тази нововъведена категория далеч не е толкова успешна, защото дискомфортът от това, че изпитваш влечение към лица от собствения пол се оказва детерминиран преди всичко от натиска от страна на обществото и съществуващите в него социални предразсъдъци. В DSM-IV и тази категория отпада. Там се говори вече само за "постоянен и изразен дистрес по отношение на сексуалната ориентация на индивида", като дори не е зададена конкретна сексуална ориентация, т.е. имплицитно я има идеята, че човек може да изпитва дискомфорт както от хомосексуалната си, така и от хетеросексуалната си ориентация. Това вече е доста решителна крачка напред в извеждането на хомосексуалността от сферата на психопатологията в сравнение с всички предходни опити.
Във времето, когато хомосексуалността е разглеждана изключително в рамките на патологията, изследователските усилия са насочени изключително по посока на установяване на нейната етиология, тъй като се счита, че познаването й може да помогне за откриване на начини за повлияване на смятаната за патологична сексуална ориентация. Търсена е връзка между хомосексуалността и някои генетични фактори, най-вече ендокринни влияния по време на бременността, но усилията в тази посока не са дали някакви категорични докзателства за съществуване на такава зависимост. Открита е връзка между родителските модели и хомосексуалността /обикновено се наблюдават нарушени отношения между детето и родителя от същия пол/, установено е и известно влияние на ранния опит в сферата на сексуалните отношения.
Но като че ли по-важно е не толкова да се търсят причините за хомосексуалността, колкото да се отделя внимание на множеството проблеми, идващи като вторични по отношение на хомосексуалната ориентация - завишената тревожност и депресия при тези хора, по-високият суициден риск, по-честите злоупотреби, по-високата честота на сексуално предаваните болести. Това са все проблеми, които идват не от самата хомосексуалност сама по себе си, а преди всичко от натиска на обществото, от една страна, което дори днес в 21-ви век е изключително силно хомофобно, или пък от индивидуални личностови особености - от друга - които може да има всеки друг човек, без значение каква е неговата сексуална ориентация.
При хора с хомосексуална ориентация завишена тревожност и депресия, оказва се, се наблюдава най-вече при тези без стабилна връзка с партньор. Тази неспособност за изграждане на дълготрайни взаимоотношения може да бъде индикатор за междуличностни проблеми, излизащи отвъд полето на сексуалната ориентация на индивида. И в този случай вероятно бихме били много по-полезни на съответния човек, потърсил помощта ни, ако работим действително по посока на подобряване на неговите междуличностни взаимоотношения, а не промяна на неговата сексуална ориентация.
Колкото до хомофобната дискриминация, ние като психолози, заедно с психиатрите и другите хора от помагащите професии, сме тези, които трябва да влагаме усилия в това да намалим страха и предразсъдъците в обществото спрямо хомосексуалността, показвайки и обяснявайки, че това да си различен в една сфера - сексуалната си ориентация - не означава задължително, че си различен от повечето хора във всички останали сфери - не означава, че не можеш да работиш, да си креативен, да поемаш отговорности или да обичаш така, както хората с "нормална" сексуална ориентация правят тези неща.
Едва когато обществото успее да превъзмогне своята хомофобия и с това социалните условия, които лежат в основата на дистреса по отношение на хомосексуалната ориентация, изчезнат, едва тогава и хомосексуалността ще изчезне окончателно от сферата на псхичните разстройства и от рисковите за психични разстройства фактори.
Познавайки индивидуалните различия по отношение на човешката сексуланост, нашите усилия трябва да са насочени не толкова към вкарване на човека в рамките на "сексуалната норма", а към подкрепа на индивида, така че той да съумее да се развива успешно в другите сфери на живота си.
надявам се информацията да Ви е била от полза :wink:
:arrow: Е ето я и самата тема:
Човешката сексуалност е широко понятие, включващо всичко, касаещо пола и половото поведение - от базовите физологични различия между мъжа и жената до явните и скрити сексуални влечения и поведения на индивида. Сексуалността е изключително важна личностова категория, която в сравнение с повечето други личностови характеристики на пръв поглед изглежда изключително силно биологично детерминирана - поради това, че човек се ражда с определен, зададен независимо от него анатомичен пол, и инстинктивно зададена репродуктивна функция на сексуалното поведение, имаща за задача да осигури продължаването на рода. Биологично зададеното по отношение на сексуалността обаче далеч не изчерпва това, което тя всъщност е в живота на човека. За разлика от животното, човекът е символно същество, реагира повече на вътрешни репрезентации на външните стимули, отколкото на самите стимули, а това прави реакциите му много по-пластични, гъвкави и разнообразни. Оттук и сексуалността при човека, макар и в основата си билологично детерминирана, е всъщност доста пластична и изменчива категория, и индивидуалните различия по отношения на нея са много и разнообразни и засягат всички нейни аспекти - полова идентичност, сексуална роля, сексуална ориентация, функции на сексуалното поведение.
Сексуалността дълго време е била /а и до някаква степен и все още е/ тема табу както в професионалните медицински и психологически среди, така и в рамките на ежедневния живот. Всяко индивидуално различие по отношение на сексуалното поведение, роля или влечение е било категорично категоризирано като патология, като в това дори е присъствал нескрит елемент на моралистично заклеймяване. Едва през последните години тази рамка започва да се разчупва и на сексуалността започва да се гледа като на нещо, в което хората могат да бъдат различни, така както се различават например по своя темперамент или характер, без едни или други нейни характеристики да се свързват непременно с патология. Изваждането на хомосексуалността от класификацията на психичните болести е едно от силините доказателства в полза на тази тенденция, макар че реално това не и кой знае каква крачка напред, защото, макар и вън от официалната класификация на болестите, напрактика в главите на хората хомосексуалността все още е по-скоро част от патологията.
Дълго време човешката сексуалност е разглеждана много общо, без да се прави разграничение между отделните нейни аспекти, което води до много неясноти и погрешно разбиране на индивидуалните различия и нарушенията. Днес е постигната една значителна яснота, която дава възможност за по-точното диференциране и разбиране на различията и патологията.
Сексуалната идентичност на човека включва 4 основни компонента: анатомичен пол /sex/, психичен пол /gender/, сексуална роля и сексуална ориентация. За разбиране на отделните сексуални различия и нарушения е много важно доброто познаване и разграничаване на тези компоненти - разбирането на това, че макар свързани помежду си и взаимно влияещи си, те все пак са отделни, различни една от друга величини.
Формирането на анатомичния пол преминава през няколко отделни етапа - формиране на 1) генетичен пол - хромозомния набор в момента на оплождането, 2) гонаден пол - формирането на мъжки или женски полови жлези /в края на 1 - началото на 2 мес. от беменността/, 3) хормонален пол - производството на определени хормони от сътветно яйчниците при жените и тестисите при мъжете, 4) генитален пол - оформяне и диференциране на на вътрешните и външните полови органи /5 - 7 мес. от бременността/, 5) нервно-церебрален пол - оформяне на онези структури в мозъчната кора, които регулират цялостното полово поведение на ниво вродени и придобити полови реакции /през втората половина на бременността/. Психолгията и психиатрията се интересуват от анатомичния пол най-вече по посока на това, доколко абнормностите в неговото формиране и най-вече абнормното пренатално хормонално развитие влияят не само и единствено върху развитието на половите органи и вторичните полови белези, но и върху по-късното мъжествено или женствено поведение. В тази посока са провеждани различни изследвания с животни, но те не са достатъчно показателни, за да могат да бъдат направени от тях каквито и да е категорични заключения за човека и неговата сексуалност, и така, на този етап всичко, което е открито по отношение съществуването на евентуална връзка между пренаталните влияния и по-нататъшното развитие на отделните аспекти на сексуалността, е все още само в сферата на хипотезите.
Психичният пол /gender идентичност/ представлява половото самосъзнание, съзнанието за притежавана мъжественост или женственост така както е разбирана тя в конкретната култура или общество. Формирането на gender идентичност се определя изключително много от психологични и социални фактори, за разлика от анатомичния пол, който е изцяло биологично зададен. Половата идентичност започва да се изгражда от момента на раждането, ключовият период за нейното установяване е от 18 мес. до 3-та год., като напълно приключва в пубертета. В този период от развитето на човека родителските влияния са изключително силни и определящи по отношение на по-нататъшното развитие. В повечето случаи психичният пол се изгражда като съответен на зададения анатомичен пол, понякога обаче това не се случва и той се развива в конфликт с анатомичния.
Особено важно е да се прави разграничение между психичен пол, полова роля и сексуална ориентация, защото само тогава става ясна и същността на отделните сексуални нарушения. Половата роля представлява предпочитанията на индивида към поведение, към социални и личностови качества, които се свързават с мъжественост или женственост в съответната култура. Но това няма нищо общо с gender идентичността. Това, че избираш различно от предписаното за анатомичния ти пол поведение, само по себе си не означава, че имаш gender идентичност на човек от противоположния на анатомичния ти пол. Понякога половата роля може да има връзка със сексуалната ориентация - предпочитанията или изпитването на сексуална възбуда спрямо определен сексуален обект /хомесексуална, хетеросексуална, бисексуална ориентация, ориентация към неодушевени обекти/. Така хомосексуалният мъж или жена би могъл да предпочита някои аспекти от половата роля на противоположния пол, но и това не е задължително.
Едно от най-тежките сексуални нарушения е свързано с нарушение на gender идентичността. Това е т.нар. транссексуалност.
Транссексуалният индивид анатомично принадлежи към единия пол, но изпитва чувство на дискомфорт от това, чувство на несъответност, чувство на неприязън към съответните за този пол гениталии и идентичност, желание да бъде възприеман и да функционира сексуално /и изобщо социално/ като принадлежащ към противоположния пол и оттук и желание за осовобождаване от гениталиите и хормонално лечение. Така при транссексуалността наблюдаваме нарушение както в половата идентичност /gender/, така и в половата роля на личността.
Транссексуалният индивид е убеден в своята противоположна на анатомичния пол идентичност и тази убеденост е изключително стабилна и неизменна. Това е карало години наред изследователите да свързват транссексуалността с наличието на някакви хормонални или други биологични нарушения. Изследванията обаче не са доказали нищо такова. Търсени са и връзки между транссексуалността и различни хромозомни нарушения, а също и между транссексуалността и нарушения в мозъчните структури, но и тези изследвания са останали безрезултатни.
Днес, когато е ясно, че транссексуалността е нарушение в gender идентичността, и че ключов етап за формиране на тази gender идентичност е детството, обяснения за етиологията на транссексуалността се търсят преди всичко в семейството, в родителското отношение.
Отношението на родителите и особено на майката към детето от първите часове след неговото раждане е различно към момичето и към момчето - различията засягат почти всяка една сфера на общуване с детето - обличане, хранене, говорене, докосване и т.н. Тези най-ранни форми на контакт представляват изключително важен най-ранен опит за детето, който се впечатва в неговото съзнание, за да се превърне по-късно в ядро на неговата полова идентичност.
Изследванията в тази област са показали, че съществуват определени патерни на взаимодействие между майката и момчето, което развива транссексуална идентичност. Майката на такова момче обикновено изглежда с нормална полова идентичност, но по-задълбочено изследване би я определило повече като "безполова", отколкото като женствена. Повечето от тези жени не изпитват удоволствие от секса и страдат от хронична депресия. В детството си те са имали доста мъжествено поведение, но през пубертета са потиснали тази мъжественост. Като майки те създават изключително близък, обикновено силно физически контакт със своето дете, третирайки го като свое собсвено продължение, продължение на собственото си тяло, тъй като синът идва като репрезентация на пениса, който тя толкова е желала да притежава като дете. Създава се връзка, близка до симбиотичната, вследствие на която настъпва много ранна и силна идентификация на момчето с майката. Тази идентификация не позволява осъществяването на сепарация от майката, не позволява изграждане на мъжка полова идентичност, мъжествено ролево поведение и хетеросексуална ориентация спрямо жени. Бащата в едно такова семейство обикновено отсъства, ако не физически, то психически и емоционално. Той не осигурява необходимия мъжки модел, който детето да възприеме.
Майката на момичето, което развива транссексуалност, обикновено преживява депресия в много ранните етапи от живота на детето или поради някакви други причини е оттеглена, а бащата не й осигурява неоходимата й подкрепа. Бащата по никакъв начин не насърчава женствеността у малкото момиче, дори напротив вменява му някои от собствените си задължения на съпруг и баща. Така то започва да се чувства един вид протективно по отношение на собсвената си майка, започва да се грижи за нея като съпруг и така постепенно изгражда мъжествено поведение и идентичност, които не биват възпрени по никакъв начин от нито един от родителите.
Голяма част от транссексуалните хора в зряла възраст посочват наличие на проблеми с половия идентитет още в детството. В класификациите на болестите разстройството на половия идентитет в детството е отделна категория, характеризираща се с разстройства, проявяващи се за пръв път в ранното детство и задължително далеч преди пубертета, характеризиращи се с постоянен и интензивен дистрес поради половата принадлежност, придужен с желание и настояване за принаделжност към противоположния пол. Налице е постоянно увлечение по дрехите и/или заниманията на противоположния пол и отхвърляне на присъщите за собствения. Разстойството на половата идентичност в детството не води задължително обаче до транссексуалност в зрелостта. То може да бъде смекчено през пубертета, а изследванията показват, че в голяма част от случаите води до развитие на хомосексуална ориентация по време на и след юношеството, но тя няма нищо общо с разстройството на gender-а, което е ключово при транссексуалността.
Една друга група сексуални разстройства - тази на парафилиите - е свързана е нарушения /para/ в сексуалното влечение /philia/, което в едни случаи е насочено към неадекватен сексуален обект, а в други - към неадекватно сексуално общуване. За парафилия говорим само тогава, когато отклоненото сексуално поведение е единствена сексуална цел и начин за постигане на удовлетворение.
В някои от парафилиите девиациите са по отношение на избора на сексуален обект, което се изразява или в избор неодушевен обект, водещ до сексуална възбуда, или до несъответен одушевен обект. При фетишизма е характерно използване на неодушевени предмети като стимул за сексуална възбуда и задоволяване - дрехи, обувки, гума, найлон, кожа. Трансвестизмът е вид фетишизъм и се характеризира с носене на дрехи на противоположния пол с цел постигане на сексуална възбуда. При зоофилията обектът на сексуална възбуда е животно, при некрофилията - мъртвец, а при педофилията - дете.
При друга група парафилии нарушението се състои в това, че агресивните импулси са изцяло доминиращи над чувствата на интимност, нежност и равнопроставеност, обичайно свързвани със сексуалните отношения. Садо-мазохизмът представлява предпочитание към сексуална дейност, която включва причиняване /преживяване/ на болка, унижение, принуда и това е единственият източник на сексуална стимулация.
При трета, последна група парафилии някакви инфантилни прояви на сексуалния нагон заемат доминиращо място и се предпочитат пред гениталния контакт. Към тази група спадат воайорството - повтаряща се или постоянна тенденция да се наблюдават хора в моменти на сексуално или интимно поведение с цел сексуална възбуда и удовлетворение; ексхибиционизмът - показване на собствените гениталии пред непознати, често на обществени места с цел възбуда и сексуално удовлетворение без желание за интимен контакт.
И така, като цяло при парафилиите, без значение тяхната конкретна проява, наблюдаваме избягване на зрелите човешки хетеросексуални генитални отношения. Парафилиите носят белезите на инфантилната сексуалност, привнесена в живота на зрелия индивид, и са показателни за неуспех някъде по пътя на изграждането на зрели сексуални отношения. Те са следствие на различни взаимодействащи си фактори - биологични, психологични и социални. Обикновено са свързани с висока степен на тревожност, силно чувство на срам и вина, ограничена свобода, гъвкавост и съзнателен избор и липса на чувство за споделено удоволствие. Парафилиите изпълняват важна защитна, несъзнавана функция, предпазвайки индивида от нарастващата тревожност /обяснявана от психоаналитиците като кастрационна тревожност/ при създаване на възможност за осъществяване на нормален полов акт.
Важно е да се спрем малко повече върху същността на трансвестизма дотолкова, доколкото ако не се познава добре неговата същност, той може лесно да бъде объркан с хомосексуализма или тренссексуалността, а различията между трите са огромни и изключително важни по отношение на терапия и изобщо.
На първо място е важно е да се знае, че трансвестизмът по своята същност и проявления е много различен от хомосексуалността. Трансвестизмът и хомосексуалността си приличат по това, че и при двете имаме опит за отричане на гениталните различия между мъжете и жените още от детството и по кастрационната тревожност, лежаща в основата на това отричане. Липсата на пенис при жената е неприемлива за тези индивиди. Но трансвеститът и хомосексуалният индивид решават конфликтите си по много различни начини. Трансвеститът е хетеросексуален, в повечето случаи женен, с деца. Той облича женски дрехи, за да преживее фантазията си за жената, която под облеклото си все пак има пенис и това задължително е свързано за него със сексуална възбуда. Хомосексуалистът не облича женски дрехи и ако случйно го направи, това не е свързано със сексуална възбуда. За разлика от трансвестита, той не би правил секс с жена. И трансвеститът, и хомосексуалният мъж обаче изпитват интензивно сексуално удволствие в своите пениси и тяхната полова идентичност е идентичност на мъж. В този смисъл трансвестизмът няма нищо общо с транссексуалността /въпреки че и при двете нарушения се наблюдава обличане на дрехи на противополжния пол/, именно защото при трансвестизма половата идентичност не е нарушена. Транссексуалният индивид, за разлика от трансвестита, не изпитва сексуална възбуда при обличането на дрехи на противоположния пол. Той е със съзнание на представител на противоположния пол, възприел е половата роля на противоположния пол и дрехите са част от нея. Транссексуалният мъж не изпитва еротично удоволствие чрез пениса си, той желае да има вагина и да има хетеросексуална връзка с мъж, който да го обича като жена. Аналогични са нещата и при транссексуалната жена.
Дълго време /а в съзнанието на много хора - без значение професионалисти или не - и до днес/ се разглежда с голяма доза противоречивост въпросът, дали хомосексуалността следва да бъде разглеждана като една от парафилиите или не. От публикуването на DSM-II хомосексуалността - сексуално желание или активност, насочени към индивид от собствения пол, без наличие на нарушения в половата идентичност - се приема за една от сексуалните девиации. В DSM-III категорията "хомосексуалност" е заменена с категорията "Его-дистонна хомосексуалност", отнасяща се за хора, чиято сексуална ориентация е към индивиди от собствения пол и непременно едновременно възприемат това като постоянен източник на дистрес и желаят да бъдат хетеросексуални. Оказва се обаче, че тази нововъведена категория далеч не е толкова успешна, защото дискомфортът от това, че изпитваш влечение към лица от собствения пол се оказва детерминиран преди всичко от натиска от страна на обществото и съществуващите в него социални предразсъдъци. В DSM-IV и тази категория отпада. Там се говори вече само за "постоянен и изразен дистрес по отношение на сексуалната ориентация на индивида", като дори не е зададена конкретна сексуална ориентация, т.е. имплицитно я има идеята, че човек може да изпитва дискомфорт както от хомосексуалната си, така и от хетеросексуалната си ориентация. Това вече е доста решителна крачка напред в извеждането на хомосексуалността от сферата на психопатологията в сравнение с всички предходни опити.
Във времето, когато хомосексуалността е разглеждана изключително в рамките на патологията, изследователските усилия са насочени изключително по посока на установяване на нейната етиология, тъй като се счита, че познаването й може да помогне за откриване на начини за повлияване на смятаната за патологична сексуална ориентация. Търсена е връзка между хомосексуалността и някои генетични фактори, най-вече ендокринни влияния по време на бременността, но усилията в тази посока не са дали някакви категорични докзателства за съществуване на такава зависимост. Открита е връзка между родителските модели и хомосексуалността /обикновено се наблюдават нарушени отношения между детето и родителя от същия пол/, установено е и известно влияние на ранния опит в сферата на сексуалните отношения.
Но като че ли по-важно е не толкова да се търсят причините за хомосексуалността, колкото да се отделя внимание на множеството проблеми, идващи като вторични по отношение на хомосексуалната ориентация - завишената тревожност и депресия при тези хора, по-високият суициден риск, по-честите злоупотреби, по-високата честота на сексуално предаваните болести. Това са все проблеми, които идват не от самата хомосексуалност сама по себе си, а преди всичко от натиска на обществото, от една страна, което дори днес в 21-ви век е изключително силно хомофобно, или пък от индивидуални личностови особености - от друга - които може да има всеки друг човек, без значение каква е неговата сексуална ориентация.
При хора с хомосексуална ориентация завишена тревожност и депресия, оказва се, се наблюдава най-вече при тези без стабилна връзка с партньор. Тази неспособност за изграждане на дълготрайни взаимоотношения може да бъде индикатор за междуличностни проблеми, излизащи отвъд полето на сексуалната ориентация на индивида. И в този случай вероятно бихме били много по-полезни на съответния човек, потърсил помощта ни, ако работим действително по посока на подобряване на неговите междуличностни взаимоотношения, а не промяна на неговата сексуална ориентация.
Колкото до хомофобната дискриминация, ние като психолози, заедно с психиатрите и другите хора от помагащите професии, сме тези, които трябва да влагаме усилия в това да намалим страха и предразсъдъците в обществото спрямо хомосексуалността, показвайки и обяснявайки, че това да си различен в една сфера - сексуалната си ориентация - не означава задължително, че си различен от повечето хора във всички останали сфери - не означава, че не можеш да работиш, да си креативен, да поемаш отговорности или да обичаш така, както хората с "нормална" сексуална ориентация правят тези неща.
Едва когато обществото успее да превъзмогне своята хомофобия и с това социалните условия, които лежат в основата на дистреса по отношение на хомосексуалната ориентация, изчезнат, едва тогава и хомосексуалността ще изчезне окончателно от сферата на псхичните разстройства и от рисковите за психични разстройства фактори.
Познавайки индивидуалните различия по отношение на човешката сексуланост, нашите усилия трябва да са насочени не толкова към вкарване на човека в рамките на "сексуалната норма", а към подкрепа на индивида, така че той да съумее да се развива успешно в другите сфери на живота си.
надявам се информацията да Ви е била от полза :wink: