трябва ми спешно и то много за утре Свободата е мит / философско есе/
много ви моля ако някои може да ми го напиша не трябва да е много 20 или 30 изречения ми стигат моля ви :((((((( или линк ми даите :(
HopeLesss
10-18-2006, 20:25
Ще ти дам едно есе, но то не е нито много философско, нито е точно по темата. Не знам дали ще ти послужи за нещо, но при липсата на друго, може и да ти потрябва ;)
Защо човек е осъждан да бъде свободен?
Какво ли е чувството да си свободен? Доста често се питам това. Мисля си за свободата на душата, защото дори човек да е под робство, ако се чувства свободен, никой и нищо не е в състояние да го убеди в обратното. Аз съм свободен, но сякаш не се чувствам такъв. Понякога си мисля, че ако бъда просто свидетел в собствения си живот, може би наистина ще повярвам, че съм свободен. Но тъй като не съм, се чувствам като роб на някого, като роб на целия заобикалящ ме свят.
Не е ли жалко обаче да оцениш това, което си имал, чак когато го изгубиш? От край време хората се борят за своята свобода, защото тя е най-важното нещо в съзнателния ни живот. Защо човек иска да бъде свободен ли? Как защо, за да може да сбъдне най-съкровените си мечти, да прави това, което винаги е искал да прави, да обича дори забранената жена, да има всичко, за което се бори с всяка фибра от тялото си. Човек не може просто да бъде осъден на свобода, защото тя е висше право, а не просто превилегия.
В моменти на върховно щастие мисля, че мога да извърша дори невъзможното, че няма прегради за душата и мечтите ми. Чувствам, че летя като птица в светлосиния небосклон, че нищо не може да ми попречи да бъда свободен. Но в моменти на размисъл, когато премислям живота си, осъзнавам, че истината е съвсем друга. Чувствам, че съм прикован към нещо, което ме тласка към себе си и се опитва да ми попречи да сбъдна най-съкровената си мечта – да бъда „осъден” на щастие и свобода. От мен се очаква да бъда „нещо”, да бъда „всичко”, да съм мил и добър, винаги усмихнат, винаги щастлив, винаги разбиращ околните. В това мое старание да бъда това, което другите очакват от мен, забравям себе си и нещата, които ще ме направят истински щастлив. Защо става така? Защо никой не ме разбира? Аз просто искам капчица свобода, моя лична свобода, мой собствен свят. Толкова ли е много??? Искам да бъда себе си, а не друг. Искам да бъда силен, за да мога да сбъдна мечтите си. Искам да работя това, което би ме накарало да съм щастлив и удовлетворен, а не това, което ще ми донесе много пари.
Искам много неща и всички те са свързани с моята свобода, защото те се садържат в нея. Нима някой трябва да ме осъди да бъда свободен? Не съм ли аз този, който сам определя свободата си? Не ме е страх да се боря за нея. Знам, че изпитанието ще е трудно, знам, че ще бъде едно незабравимо приключение, знам, че свободата е отговорност и аз ще я поема на плещите си, ще я сграбча силно и никога няма да я пусна. Започвам своята битка сега, за да може по скоро да я спечеля. Днес е началото на останалата част от живота ми и знам как ще я изживея – в търсене на свободата.
Знам, че мога да бъда свободен. Знам, че ще успея. Знам, че мога да променя живота си. И днес започвам първата крачка, която според мен е да променя себе си, защото аз сам определям пътя си. А някой беше казал, че не е важен пътят, по който вървиш, а това да бъдеш щастлив, докато следваш мечтите си. Вярно е, че и сега съм щастлив, но нима нямам право да искам повече? Всеки човек се бори за по-добър живот и защо аз да съм изключение? Напротив, дори смятам, че повечето се страхуват. Напълно съгласна съм с думите на Бърнард Шоу: „Свободата е изпитание, ето защо мнозина се боят от нея”. Аз обаче не се страхувам от нея. И как бих могъл, като това е най-бленуваната ми мечта? Човек не се страхува от мечтите си, а се бори за тях, за да са негови. Аз знам, че осъществяването й ще бъде много трудно, знам, че ще падам и ставам, но знам и че ще успея, защото поражението не съществува, докато човек сам не се признае за победен. Понякога е нужно да загубиш битката, за да спечелиш войната. Моята свобода ще е едно приключение, един стремеж да открия себе си и да бъда себе си.
Има неща, които мога да променя и ще го сторя. Ще осъдя себе си на свобода. Един от най-добрите автори, Пауло Коелю, е казал: „Когато човек се стреми към нещо, цялата Вселена му помага.” Затова знам, че няма да съм сам в тази битка.
Не е ли най-важното да сбъднеш мечтите си? Всичко хубаво се постига с цената на много болка и мъка, но точно това определя сладостта от постигнатото, от това да си удовлетворен и да знаеш, че си е струвало и че винаги ще си струва, защото дори да падаш духом, то отново печелиш, печелиш нов шанс, амбиция. От теб зависи дали ще приемеш тази възможност...
Аз живея за своята свобода и никога няма да спра да се боря срещу всичко, което застане на пътя ми. Постарайте се да бъдете щастливи, където и да сте, с когото и да сте и каквото и да правите. Вие определяте съдбата си. Аз съм господар на живота си и сам изпирам пътя, по който ще вървя. Избрах пътя към свободата и не съжалявам за това. Не съжалявайте и вие. Всяка болка ще бъде заменена с радост, всяка сълза – с усмивка. Пък и огледайте се наоколо... всеки залез ни носи спокойствие, всеки изгрев – надежда.