Cuddly
10-19-2006, 15:31
С приятеля ми сме заедно от година и седем месеца. Той учи в София и сме заедно 4 дни в седмицата, което е много добре. Засега се е налагало да се разделяме само веднъж за по-дълго време(един месец) - когато отидох да работя лятото на морето. Това беше най-кошмарният месец в живота ми...едва издържах.
Но наскоро той ми сервира, че иска да ходи на бригада в щатите. И преди бяхме говорили на тази тема, но тогава този момент беше далече и не обърнах внимание на това, което предстои. Само дето сега отново стана дума и нещата вече са сериозни. Не искам да го спирам - би било егоистично, но от друга страна имам чувството, че ще умра без него... Знам, че звучи клиширано, но е така! Като се имат предвид неразрешимите проблеми с родителите ми, тъпото училище, уроците (френски, английски и скоро литература и история).. той е единственото нещо, което ми помага да се откъсна от всичко това и когато замине..ще остана сама. Толкова го обичам.. Не искам да заминава! Пък и ме е страх..да не му се случи нещо. Не знам...имам чувството, че ще се побъркам и въобще нямам представа какво да правя и как да преодолея всичко това. Истината е просто, че не мога да живея без него..той е всичко за мен! Прекалено привързани сме един към друг.. :smt057
Дайте някакъв съвет. Вероятно все на някой от тук се е случвало. Как го преживяхте вие? :smt010
Но наскоро той ми сервира, че иска да ходи на бригада в щатите. И преди бяхме говорили на тази тема, но тогава този момент беше далече и не обърнах внимание на това, което предстои. Само дето сега отново стана дума и нещата вече са сериозни. Не искам да го спирам - би било егоистично, но от друга страна имам чувството, че ще умра без него... Знам, че звучи клиширано, но е така! Като се имат предвид неразрешимите проблеми с родителите ми, тъпото училище, уроците (френски, английски и скоро литература и история).. той е единственото нещо, което ми помага да се откъсна от всичко това и когато замине..ще остана сама. Толкова го обичам.. Не искам да заминава! Пък и ме е страх..да не му се случи нещо. Не знам...имам чувството, че ще се побъркам и въобще нямам представа какво да правя и как да преодолея всичко това. Истината е просто, че не мога да живея без него..той е всичко за мен! Прекалено привързани сме един към друг.. :smt057
Дайте някакъв съвет. Вероятно все на някой от тук се е случвало. Как го преживяхте вие? :smt010