Идеи за 2 теми по бълг. език

[MauMyHkaTa]

Здравейте!
Поставям моите 2 теми за есе с цел не някой да ми ги напише, а просто ако сте чували подобни, можете да ми дадете съвет или линк към други такива, от където да почерпя идеи, да ми окажете помощ. Аз мисля че в есето е нужно да защитиш собствената си позиция, така че аз сама ще помисля върху това какво и как точно бих написала, но ако видя и други материали, или има хора, които могат да ми дадат идеи, мога да намеря в тях нещо полезно за темите си, за което да не съм се сетила, а ми харесва! Затова се обръщам към вас..(не е изключено да помоля дуг път и за тема,която да ми се напише, но така бих постъпила ако нямам време,а с такова сега разполагам!)
Моля, който иска и може, да ми предложи своята идея до понеделник/ворник за да мога да си го напиша до сряда. Благодаря ви предварително за тях, както и за търпението да прочетете всичко това!
Темите ми са за в час по български език и са следните:
1.По какво езикът(говоримия) прилича на униформите и прическите?
2.По-силна ли е паметта от мастилото?
Благодаря ви предварително още веднъж!!!

[meri88]

za koga sa ti ?

[MauMyHkaTa]

Както вече бях написала, трябва да съм го написала до сряда, тъй като тогава ще го предаваме в клас.

[HopeLesss]

Аз лично бих писала по втората. Не всичко, което мислим и чувстваме можем да го изразим с думи. Паметта, спомените винаги остават в нас и носят едно по-специално послание. От друга страна мастилото остава завинаги, докато паметта е направена така, че да заличава ненужната информация и да се запълва с нова, по-полезна. Общо взето е доста философска тема и не е никак лесна. Изисква доста задълбочен размисъл. Моя съвет е да разгледаш и двете гледни точки - от една страна силата на паметта, но от друга - тази на мастилото, която остава във вековете, защото благодарение именно на мастилото до нас е достигнала много от информацията за нашето минало. И в заключение можеш да напишеш лично ти кое смяташ, че е по-силно. Дано да съм помогнала с нещо :D Успех ти желая и приятно писане :D

[MauMyHkaTa]

Аз лично бих писала по втората. Не всичко, което мислим и чувстваме можем да го изразим с думи. Паметта, спомените винаги остават в нас и носят едно по-специално послание. От друга страна мастилото остава завинаги, докато паметта е направена така, че да заличава ненужната информация и да се запълва с нова, по-полезна. Общо взето е доста философска тема и не е никак лесна. Изисква доста задълбочен размисъл. Моя съвет е да разгледаш и двете гледни точки - от една страна силата на паметта, но от друга - тази на мастилото, която остава във вековете, защото благодарение именно на мастилото до нас е достигнала много от информацията за нашето минало. И в заключение можеш да напишеш лично ти кое смяташ, че е по-силно. Дано да съм помогнала с нещо :D Успех ти желая и приятно писане :D Благодаря ти за помощта, мила! 1.И аз като че ли се насочих към 2-рата тема, защото първата ее...не знам-странна :-s 2.Хареса ми идеята ти, защото и аз нещо такова си мислех - че и двете си имат положителните страни. Иначе като взема да си я обмислям ще реша кое според мен е по-"силното" и така... Много ти благодаря още веднъж,маце! ;) :smt006

[HopeLesss]

Няма проблеми! Айде успех и дано да имаш 6-ца :-D

[MauMyHkaTa]

Няма проблеми! Айде успех и дано да имаш 6-ца :-D Мерсии ;) Като ми я върнат ще кажа какво е станало, а може и да я побликувам(темата), ако си я харесам все пак :)

[HopeLesss]

Ми ако не те мързи я публикувай. Ще е интересно да я прочетем 8)

Днес госпожата ни по БЕ така и не се появи и нямахме час, което поради неучебните дни-понеделник и сряда другата седмица означава, че БЕ ще имам чак на 06.11.-понеделник и тогава ще предам темата. Оттам насетне ще чакам да ми бъде проверена и тогава да кажа какъв е бил резултата;) Но нищо, така поне ще имам време да си я доогледам. Още повече че и ти /вие/ ще кажете мнението си за нея, за да мога да я подобря евентуално ;)
А ето я и нея:

По какво езикът прилича на униформите и прическите?
Езикът е универсален "инструмент". В ежедневието езикът задоволява нуждата от обмяна на информация между хората. Той може да бъде и средство за изразяване на емоции, нещо, което може да изложи на показ нашите чувства и мисли. Благодарение на него хората могат да общуват помежду ("помежду" или "по между" е вярното? :-k ) си, да изразяват най-точно това, което ги вълнува и ако се замислим, дори бихме открили, че той прави живота ни много по-лесен. Защото какво би бил той, ако го нямаше този начин на комуникация?
Езикът би могъл да бъде отъждествен с много и различни неща и две от тях са униформите и прическите. Замислете се само колко много езици има по света! Всички те са с различни изисквания, различни общоприети норми за всеки един от тях, и всеки има свое собствено звучене и излъчване, точно както богатото и неизчерпаемо многообразие от прически в света на модата. От руга страна, езикът на определен народ не само би могъл, но и се превръща в негова емблема. Той е основният фактор, който отличава притежаващата го нация от всички останали и я прави единствената по рода си в това отношение. Не е ли така и с униформите? Всички, които ги носят се отличават от останалата маса, изглеждат по друг начин, и това е така именно защото никой друг няма подобен отличителен "белег".
Изключително разноцветна е палитрата на всички езици по света днес. Всички те имат толкова общи, но и толкова различни черти! Езиците са предназначени само за едно - по-лесното общуване между хората. И това е така за всеки един от тях. Многообразието им обаче е възникнало вероятно в резултат от различните виждания относно неговото звучене и граматически особености.
Езикът на един народ се отличава с особености, характерни за самия него. Всеки един има своите специфични начини на образуване. Различава се от другите по своите методи за формиране на частите на речта, различните падежни форми, ако съществуват такива, както и изискванията за правоговор и правопис. Ето само част от приметите за това по колко начини биха могли да се различават езиците.
Това е точно както с прическите. Както всяка една от тях би могла да придобие различен вид, така и всеки индивидуален език има своите специфики, благодарение на които придобива характерните само за себе си оцветеност и звучене.
Една фризура би могла да придаде на човек различен вид. Тя може да бъде направена според неговото натроение, или обикновено според конкретната ситуация, в която се намира той. Ако например човек отива на някаква среща или по случай по-официално събитие , то би следвало неговата прическа да бъде с елегантен вид, за да подхожда на даденото мероприятие. От друга страна, прическата на човек в обикновеното ежедневие би могла да бъде с естествен еид. Тогава не е задължително тя да е прекалено изискана и ангажираща.
Такава е ситуацията и с езиците. От гледна точка на това с кого общуват хората в даден момент, могат да се обособят два основни стила на един език - разговорен и официално-делови. В първия случай е достатъчно хората да спазват най-елементарните необходими изисквания за съответния правопис или правоговор , докато при вторият е желателно да се познават добре нормите на обоприетия книжовен език. Това е така, защото никак няма да е етично един човек да използва думи от обикновеното си всекидневие, ако той общува да речем с представител на по-висшето общество на дадена държава! Подобна разговорност бихме могли да си позволим в комуникация с близки и познати, с хора, които срещаме почти всеки (или всеки) ден и с които разговаряме по най-обикновени теми от нашия живот. Ето това са според мен приликите между многообразието от всички прически по света и това на езиците на обществата от различни страни.
Но по какво този начин на комуникация между хората прилича и на униформите? Кои са допирните им точки, които ни карат да смятаме, че имат нещо общо помежду(пак това "помежду" или "по между" ??? :-k ) си?
Езикът на един народ говори много за самия него. С изключителна радост и гордост в сърцето си мога да дам пример с народа, към който принадлежа - българският! Ние, българите имаме една дългогодишна история. Нашата майка България е преминала през редица трудности и изпитания, и въпреки това сме запазили както достойнството си, така и своите култура, традиции и обичаи.
България е една от най-древните нации в света. Ние имаме писменост далеч преди днешните "велики" сили. Не напразно кирилицата ще влезе като официална азбука в Европейския съюз, заедно с приемането на страната ни за негов(на Съюза) равноправен член през следващата година. Това е нашата, славянската азбука! Ето защо ние трябва да се гордеем с този език и да се стремим ревностно да го пазим и занапред!
Така е и с униформите. Носейки училищна униформа, ученикът доказва своята принадлежност към съответното учебно заведение. Той е част от него и го доказва именно носейки това конкретно облекло. За един младеж ученето в престижно училище би било наистина голямо удоволствие. Затова той може да изрази своята "благодарност" към него, приемайки носенето на униформата като част от своите задължения. Това е негово задължения, което обаче се превръща в негово удоволствие! За него самият е истинска гордост да бъде привърженик н това училище, да черпи знанията си в него, и в знак на благодарност и чест, той не само приема, но и носи училищната униформа.
Ако човек държи на самия себе си, той трябва да спазва някои правила, тъй като не живее сам, а в единство с цяло едно общество! По този начин носенето на униформата, като вид обществено задължение, изразява и уважението на ученикът към съответната институция(в случая - училището).
По един или друг начин езикът се доближава до прическите и униформите. Тоталитарните години а насадили у по-старото население спомена за налаганите униформи, дрехи, прически и дори начинът на общуване и поведение към останалите заобикалящи ги хора. Затова в днешно време е малко трудно да се възприеме идеята за вкарването на хората в някакъв шаблон изобщо. Днес такова поведение е немислимо. Всеки има правото да отстоява своите собствени идеи и видания както за смия себе си, така и за света около него!

Това е.Надявам се да ти /ви/ е харесало. Предварително се извинявам за евентуално допуснати грешки в правописа или пунктоацията при преписването му! Кажете какво е мнението ви за есето ми? :roll:

[MauMyHkaTa]

:shock: Бях се регнала! Не знам защо не излезе моето име, но това горе съм си аз!!!

[HopeLesss]

=D> Супер е! Личи си, че си се постарала. Доста е дългичко и обширно. Хареса ми това, че си дала много примери от живота, което според мен е много важно за едно есе! Браво... Между другото защо избра тази тема? :-k
П.П. помежду - слято :D

[MauMyHkaTa]

:lol: Хаха, ами по принцип не си меня мнението като си набележа някоя от дадените ми теми от началото, но сега се случи, което честно казано учуди и мен самата! :) В началото, както ти бях казала ;)... си харесах втората и започнах да мисля какво да пиша върху нея. После дори една приятелка ми даде идея. Търсейки нещичко за "съвет" в нета обаче постепенно втората ми се стори по...по-филосовска :-s Или би било по-правилно да кажа, че успоредно с нея съм мислила и по първата и в последствие съм с инабелязала повече моменти за нея. И така се оказа че тя ми е по-лесна, а като ми тръгне веднъж мисълта така, че да имам да кажа поне няколко неща едно след друго и вече ми идва "музата" :mrgreen: И започвам да си пиша едно изречение след друго, пиша, пиша, променям ако нещо не ми харесва и така ми идват още и още идеи. И така...А е имало доста случаи, в които просто темата за мен самата е такава, че като запецна някъде - просто нищичко не ми идва на ум и това си е! ](*,) Та, предполагам така щеше да стане и сега с втората тема, не знам. Може би не това че не съм могла да измисля нещо повече по тема 2, а по-скоро че се сетих за повече неща по първата, ме насочи именно към нейното написване ;)
Радвам се че ти е харесало, искрено се надявам да е така и с госпожата ми след седмица-две! :lol:
Благодаря и за правописа на "помежду"! Аз мислех че така е правилно и си я и написах така, както виждаш, но наистина не бях сигурна и си викам "чакай да запитам все пак"! :)
А относно втората тема,маце, прочетох есето на един мои съученик - беше по-кратичко, дори два пъти, от моето, но пък за сметка на това - кратко, точно и ясно! ;) Хубаво беше наистина и не знам защо той само повтаряше че изобщо не си го харесвал?!? [-( Добро си беше...
Мерси че беше заинтересована до такава степен от него! :) :smt006

[HopeLesss]

Хехе, те повечето така казват... "Не си го харесвам, много е тъпо" и после айде 6-ца :) Надявам се твоето есе да се хареса от останалите. Важното е ти да си доволна от себе си. :D

[MauMyHkaTa]

Хехе, те повечето така казват... "Не си го харесвам, много е тъпо" и после айде 6-ца :) Надявам се твоето есе да се хареса от останалите. Важното е ти да си доволна от себе си. :D Гласувам "ЗА" и с двете ръце за всичко. :smt109 :mrgreen: :wink: