Th3WildAng3l
10-21-2006, 11:45
Знаете ли какво - омръзна ми да се правя на силна, омръзна ми да вярвам, че хората са добри и понякога допускат грешки, омръзна ми да прощавам, омръзна ми да правя това, което родителите ми, приятелите ми очакват да правя... Омръзна ми да вярвам, че има и различни момчета, омръзна ми да давам обяснения, омръзна ми да ме възприемат като "русичкото момиче с баси якото тяло". В живота ми са се случвали както хубави, така и ужасни неща. Толкова пъти много близки за мен хора са ми забивали ножа в гърба, че ако оставаха белези сигурно гърбът ми шеше да е като решетка. Като пример: най-добрата ми приятелка два пъти тръгва с бивше мое гадже. Три пъти през живота ми са се опитвали да ме изнасилят. И то не да кажеш, че съм била с къса поличка и задника ми се е виждал или съм била с някакво деколте - нищо подобно. Омръзна ми като си вървя по улиците някви непознати от всякаква възраст да ме зяпат в стил "само да ми паднеш", колите да ми подсвирват и т.н. Имаше даже случай - минавам си покрай един блок и от домофона се чува "Ей русичката, ще те скъсам". При всичко, което ми се е случило не искам даже да поглеждам момче, а те ми се бутат постоянно. И това не го казвам, за да се самоизтъквам и прочие - просто на моменти наистина ми е омръзнало да ме възприемат по този начин. На повечето момичета, които познавам и на които съм споделяла животът ми им се струва като отрязък от филм.
И все пак си харесвам живота ( през по-голямата част от времето). В училище съм отличничка, амбициозна съм. Момчетата, с които съм била или най-малкото са ме сваляли, са били най-харесваните от компаниите в които съм била.
Определено не ми е скучно и имам страхотни спомени, но понякога наистина нямам сили да се справям с всичко.
Написах темата само, за да си излея душата и ако може да ми олекне - не искам коментари, съвети и прочие. Даже ако искате я заключете. Мерси на тези, които са имали нерви да я прочетат цялата.
И все пак си харесвам живота ( през по-голямата част от времето). В училище съм отличничка, амбициозна съм. Момчетата, с които съм била или най-малкото са ме сваляли, са били най-харесваните от компаниите в които съм била.
Определено не ми е скучно и имам страхотни спомени, но понякога наистина нямам сили да се справям с всичко.
Написах темата само, за да си излея душата и ако може да ми олекне - не искам коментари, съвети и прочие. Даже ако искате я заключете. Мерси на тези, които са имали нерви да я прочетат цялата.