10-22-2006, 05:46
mnogo ama mnogo 6te sym wi blagodarna ako mi pomognete s toq prewod,trqbwa mi za wtornik do 10
ЖИТЕНАТА ПИТКА
"... Опекла бабата житена питка, вкусна, хрускава, да и се не нагледаш. Завила я с алена кърпа с бродирана роза и я оставила на прозореца да изстине..."
Не щеш ли, през прозореца скочил кухненският котарак, бутнал питката и тя се изтърколила по нанадолнището.
- Стой питке житена!, измяукал котаракът, който се пишел за репресиран "баш демократ", понеже веднъж, когато бил налочил тенжерата с мляко на бабата, тя окършила една дряновица в гърбината му. - Стой, да те изям, понеже от утре ще ставам цар на мишките, а УТРЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС!
Питката обаче не го слушала, търкулила по пътя и изчезнала в гората. Както се търкаляла, пред нея изскочил голям ГОРски вълк.
- Стой житена питке! Аз съм ДОБРИЯТ ВЪЛК ЛУПИ. На мене се пада късметът да те изям, тъй като съм от СРЕДНАТА КЛАСА на ГОРата, а само на СРЕДНАТА КЛАСА се полага да си похапва от топла питка. Останалите могат да ядат качамак от американска царевица!
- Да си ми жив Вълчо!, отвърнала хитро питката. От кога чакам аз някой да ме изяде. Я хайде сега клекни, отвори уста, затвори очи и чакай да се засиля и да скоча в устата ти. Зер СРЕДНАТА КЛАСА трябва само да лапа и да гълта! Клекнал вълкът, затвори очи, отворил уста и зачакал с нетърпение питката да скочи в устата му, а тя се търкулнала и изчезнала в гъсталаците. Чакал вълкът, чакал, докато една тлъста зелена муха влязла в устата му. Тогава той ококорил очи, изплюл мухата, погледнал няма я питката!
...Търкаляла се житената питка, търкаляла се, стигнала до един кръстопът. Гледа пред нея чакал стои и размахва заканително опашка. Върти жълти очи и се облизва:
- Стой!, изръмжал заканително чакалът. Ако тръгнеш по левия път ще те изям! Ако тръгнеш по десния пак ще те изям. Ха сега, избери си едно от двете!
- О, ГУСИН ЧАКАЛ, с най-голямо почитание пред ВАШЕ ПРЕЪЗХОДИТЕЛ - СТВО ще сторя това. Само че се изправете на задните си лапи напреко на пътя, затворете очи и разперете предните си лапи. Аз ще се засиля и ще скоча в тях. В която лапа попадна това ще е моят ПРАВИЛЕН ИЗБОР.
Разкрачил се чакалът на задните си лапи, разперил предните, затворил очи и зачакал, а житената питка се засилила и... минала под него. Запрашила направо - нито наляво, нито надясно, защото знаела, че само правият път води до целта. А ГУСИН ЧАКАЛЪТ стоял, стоял на задните си лапи, докато слънчасал. Стигнала питката до нивите, огледала запустелите стърнища, ограбените помпени станции и изсечените овощни градини и заплакала от мъка, като гледала стореното от ЛИКВИДАТОРИТЕ.
- Защо плачеш житена питке, запитал я някой. Погледнала питката пред нея стояла Червената шапчица. Как да не плача, като някаква банда ликвидатори е опустошила и нивите, и градините, и оборите... Всичко! - Не плачи питке, казала Червената шапчица. Я хайде, ела с мен. Аз ще те заведа при моята стогодишна баба, ще те завия с алена кърпа с бродирана роза, а когато се съберат всички деца, всяко ще си хапне по едни залък от тебе, защото ти си правена не за разни чакали, вълци и други хищници, а за добрите и послушните деца! Занесла Червената шапчица питката при децата, завила я в алената кърпа, за да могат всички да хапнат от нея на закуска, но през нощта някакъв "ОРИОН" приватизирал тайно питката и децата пак си останали гладни. Язък!
ЖИТЕНАТА ПИТКА
"... Опекла бабата житена питка, вкусна, хрускава, да и се не нагледаш. Завила я с алена кърпа с бродирана роза и я оставила на прозореца да изстине..."
Не щеш ли, през прозореца скочил кухненският котарак, бутнал питката и тя се изтърколила по нанадолнището.
- Стой питке житена!, измяукал котаракът, който се пишел за репресиран "баш демократ", понеже веднъж, когато бил налочил тенжерата с мляко на бабата, тя окършила една дряновица в гърбината му. - Стой, да те изям, понеже от утре ще ставам цар на мишките, а УТРЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС!
Питката обаче не го слушала, търкулила по пътя и изчезнала в гората. Както се търкаляла, пред нея изскочил голям ГОРски вълк.
- Стой житена питке! Аз съм ДОБРИЯТ ВЪЛК ЛУПИ. На мене се пада късметът да те изям, тъй като съм от СРЕДНАТА КЛАСА на ГОРата, а само на СРЕДНАТА КЛАСА се полага да си похапва от топла питка. Останалите могат да ядат качамак от американска царевица!
- Да си ми жив Вълчо!, отвърнала хитро питката. От кога чакам аз някой да ме изяде. Я хайде сега клекни, отвори уста, затвори очи и чакай да се засиля и да скоча в устата ти. Зер СРЕДНАТА КЛАСА трябва само да лапа и да гълта! Клекнал вълкът, затвори очи, отворил уста и зачакал с нетърпение питката да скочи в устата му, а тя се търкулнала и изчезнала в гъсталаците. Чакал вълкът, чакал, докато една тлъста зелена муха влязла в устата му. Тогава той ококорил очи, изплюл мухата, погледнал няма я питката!
...Търкаляла се житената питка, търкаляла се, стигнала до един кръстопът. Гледа пред нея чакал стои и размахва заканително опашка. Върти жълти очи и се облизва:
- Стой!, изръмжал заканително чакалът. Ако тръгнеш по левия път ще те изям! Ако тръгнеш по десния пак ще те изям. Ха сега, избери си едно от двете!
- О, ГУСИН ЧАКАЛ, с най-голямо почитание пред ВАШЕ ПРЕЪЗХОДИТЕЛ - СТВО ще сторя това. Само че се изправете на задните си лапи напреко на пътя, затворете очи и разперете предните си лапи. Аз ще се засиля и ще скоча в тях. В която лапа попадна това ще е моят ПРАВИЛЕН ИЗБОР.
Разкрачил се чакалът на задните си лапи, разперил предните, затворил очи и зачакал, а житената питка се засилила и... минала под него. Запрашила направо - нито наляво, нито надясно, защото знаела, че само правият път води до целта. А ГУСИН ЧАКАЛЪТ стоял, стоял на задните си лапи, докато слънчасал. Стигнала питката до нивите, огледала запустелите стърнища, ограбените помпени станции и изсечените овощни градини и заплакала от мъка, като гледала стореното от ЛИКВИДАТОРИТЕ.
- Защо плачеш житена питке, запитал я някой. Погледнала питката пред нея стояла Червената шапчица. Как да не плача, като някаква банда ликвидатори е опустошила и нивите, и градините, и оборите... Всичко! - Не плачи питке, казала Червената шапчица. Я хайде, ела с мен. Аз ще те заведа при моята стогодишна баба, ще те завия с алена кърпа с бродирана роза, а когато се съберат всички деца, всяко ще си хапне по едни залък от тебе, защото ти си правена не за разни чакали, вълци и други хищници, а за добрите и послушните деца! Занесла Червената шапчица питката при децата, завила я в алената кърпа, за да могат всички да хапнат от нея на закуска, но през нощта някакъв "ОРИОН" приватизирал тайно питката и децата пак си останали гладни. Язък!