Silvye
10-23-2006, 14:03
От 2 години,а може и повече следя форумът,давала съм мнения но никога не ми се е налагало да искам съвет.И въпреки че смятам че аз съм именно тази която трябва да взема решения и да търси такива,реших все пак да пусна тема.
С него бях отдавна,толкова че да се променим достатъчно,и все пак винаги е бил онзи,когото щом видя и нещо трепва в мен.
Преди месец отново почнахме да комуникираме,някак си на шега...Изневерих на приятелят си с него(това беше и причината да го напусна,не исках да имаме връзка оповаваща се на лъжа),след като вече останах свободна,той сякаш все по-малко и по-малко се сещаше за мен...стигна се дотам че аз с дни съм чакала пъзвъняване,а такова не е имало...няма да казвам че го обичам,защото не е така,той е един от многото и такъв ще си остане,но имам симпатии,хубаво ми е,а всеки се стреми към това...В същност,звънях му,трябваше да се видим,но не стана така.Даже се чудя какъв съвет може да ми и дадете,но исках да си споделя,някак си когато не познаваш човека отсреща е по-лесно
С него бях отдавна,толкова че да се променим достатъчно,и все пак винаги е бил онзи,когото щом видя и нещо трепва в мен.
Преди месец отново почнахме да комуникираме,някак си на шега...Изневерих на приятелят си с него(това беше и причината да го напусна,не исках да имаме връзка оповаваща се на лъжа),след като вече останах свободна,той сякаш все по-малко и по-малко се сещаше за мен...стигна се дотам че аз с дни съм чакала пъзвъняване,а такова не е имало...няма да казвам че го обичам,защото не е така,той е един от многото и такъв ще си остане,но имам симпатии,хубаво ми е,а всеки се стреми към това...В същност,звънях му,трябваше да се видим,но не стана така.Даже се чудя какъв съвет може да ми и дадете,но исках да си споделя,някак си когато не познаваш човека отсреща е по-лесно