ЕСЕ ЗА ЛЮБОВТА?

[elf4o]

20 изречения може и по малко :>

[KpuCuTo0o]

Vyi hora tolkova li ste zle sichki che d iskate sychineniq nagotovo.... Vyiii... A bi trqbvalo tova da e temata za koqto da mojesh da napishesh nai-mnogo.... Of... napravo nqmam dumi...

[Stranna_]

http://www.teenproblem.net/school/s/767.html
Виж това върши ли работа :wink:

Що е любов?

Кой би могъл да отговори на подобен въпрос? Може би Балзак: “ Това, което и най-големия ум не може да обхване, а най-малкото сърце може, се нарича любов.” Понятието любов е безкрайно високо, незмеримо широко, неизследимо дълбоко. Мнозина виждат в “любовта” възможност да задоволят чувствените си влечения. Но ще унижим ли любовта, като наречем разврата с нейното име? Истинската любов съдържа както разумно чувство, така и мъдра воля.
Любов, това е стремежът на човека да излезе вън от себе си и да се влее в живота на ближния. Затова не е чудно, че в много случаи, тя влиза в конфликт с инстинкта за самосъьранение. Според Хегел, тя е “най-чудноватото противоречие, което разумът не може да разреши”. И Платон твърди, че любовта е нашия стремеж към непреходност.

[HopeLesss]

Елфчо много есета ти дават... :shock: Ето ти едно, но съм го писала преди 2 години и предполагам, че е доста наивно... :roll:

"По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал."
Свети Августин

Дали някога, бурите бушуващи в душата ми, ще спрат да ме блъскат, както вълните се разбиват в скалите на брега от умиращи чуства? Водовъртежът на стихията, наречена живот, дали ще ме остави в покоя на дълбините на океана от ледено спокойствие? Нима не съм достойна да изпитам любовта на живота си? С какво човек заслужава съдбата си и с какво се задължава да я изживее? Много вапроси, но дали знаем отговорите?
А какво всъщност е любовта? От зората на човешката цивилизация хората търсят отговорите на 4 въпроса: „Какво е свято?”, „Какво е красиво”,„За какво си струва да умреш?” и „За какво си струва да живееш?”. Отговорът на всичките е един – любовта.
Лесно е да се влюбиш, но е трудно да запазиш любовта си. Понякога не е необходимо само да обичаш, трябва да даваш, но и да получаваш. Случва се така, че безрезервната ни обич остава отхвърлена и незабелязана, но това ни дава сила да продължим напред, да спечелим от болката и да се прицелим към нова любов, която ни чака с отворени обятия.
Любовта е навсякъде около нас, дори вътре в нас. Човекът е изграден от положителни емоции, от нас зависи обаче дали ще ги превърнем в любов или в омраза. Мартин Лутър Кинг е казал: „Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява.” Ето защо любовта е свята, защото може да превърне най-негативните емоции в кристално чиста вода. По целия свят се пропагандира само обич. Това е ключът към човешкото щастие. Всеки има право да обича и да бъде обичан и никой не трябва да пречи на хората да са щастливи, защото единствено любовта е в състояние да ни накара да изживеет живота си стойностно.
Невинно би било да смятаме, че можем да обичаме вечно.. Любовта се появява и си тръгва мигновенно. Разтърсва ни, оставя трайни следи в сърцата ни, прави ни по-силни и изпълнени с надежда. Всяка любов е различна. Някоя е страстна и огасва бързо, като падаща звезда; друга е по-слаба, но трайна и дори слабо блещукаща, тя продължава да управлява живота ни. Въпреки всички разлики, любовта си остава най-красивото и истинско чувство, което сърцето може да изпитва. Ние хората сме облагодетелствани от съдбата, че можем да обичаме и да бъдем обичани. Това е най-големият ни подарък и е жалко, когато се отказваме от него.
Любовта прави света по-красиво място. А красотата на Земята започва от нас самите! От вътрешните ни чувства, от това какво мислим, какво правим и какво обичаме. А можем ли да сме красиви? Дали оценяваме красотата или чак като я загубим тогава седим и се тръшкаме за това, което неможем да имаме. Дали някога красотата на пеперудата пленена от светлината на лампата ще бъде оценена преди да умре или когато я изгубим ще си спомним с наслада, че някога там до лампата е имало нещо красиво. Красотата поражда ли любов? Разбира се. Жадно търсейки любовта във всяко кътче на планетата, ние всъщност търсим красота – било то духовна или физическа. „Красотата ще спаси света”, е казал Достоевски, но всъщност именно любовта ще спаси света.
Често, когато сме сами и умислени, се питаме какъв е смисълът на човешкото съществуване. Много хора са разбрали, че това е любовта, но малцина са тези, които са я изпитвали. Любовта не се открива лесно, дори целия свят да обиколим, тя може да ни избяга, или просто да върви зад нас, а ние да не я видим. Важното е да не спираме да я търсим, защото рано или късно, тя ще ни открие. Тези, които са имали щастието да са влюбени, знаят, че любовта не винаги е идеална. Понякога разтърсва малкия ни свят, обръща го надолу с главата и оставя сърцето ни разбито, оставя вечни белези и отворени рани, които не спират да кървят. Друг път озарява живота ни, дори след като си отиде и след това никога не можем да бъдем същите, зарежда ни с енергия и сила да продължим напред, да търсим истинската любов.
Какво е истинско? Никой не може да каже със сигурност. Вярно е единствено това, че когато обичаме нещо, ние го правим истинско. Със сигурност животът ни би бил такъв, единствено ако обичаме с цялото си сърце и се отдадем на тези чувства. Те ни карат да бъдем по-добри хора, да очакваме идващия ден с усмивка, да се надяваме на по-добро бъдеще и да вярваме в чудесата. Защото любовта е едно чудо, което никой не може да разгадае напълно. Чудо е да сме днес заедно, обградени с приятели, изпълнени с обич и вяра. Това е чудо, не просто случайност или стечение на обстоятелствата. Чудо е, че имаме само едно сърце, а то може да обича толкова много, да побере в себе си толкова обич и да я запази докрай.
Любовта е единствения път, по който трябва да вървим. Има много пропасти по пътя, който ни остава да преминем. Несъмнено ще пропаднем в някоя от тях. Ще има както загуби, така и печалби, но най-важното е да не губим любовта в сърцата си. Тя трябва да бъде наш вечен спътник и да управлява живота ни, защото човек без сърце, не би могъл да живее в общество, пълно с други човешки същества. Не казвам, че трябва човек да следва единствено сърцето си, но винаги трябва да се вслушваме в него, защото то най-добре ни разбира и знае какво може да ни направи истински щастливи.
Любовта е по-силна от всичко. Тя може да издържи много изпитания, но както е казал Платон: „В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула." Със сигурност трябва да знаем, че любовта не е идеална. Тя може да свърши за секунди, да избяга от нас и никога повече да не се върне, да остави след себе си само разочарование и болка. Но със сигурност ние не трябва да се отчайваме. Трябва да сме щастливи, че сме имали щастието да се докоснем до крехката и същност, да отпием от вълшебния и елексир и да приберем цялото съкровище, което се крие в нея.
Казват, че на 16 човек прави всичко от любов. Смятам, че човек цял живот трябва да живее, търсейки щастие и обич. На 16 човек смята, че любовта се среща само веднъж, че когато я изгубим, губим целия си живот, но след време, осъзнава, че не е така, че любов има навсякъде и за всички, просто трябва да вярваме в нейното съществуване.
През целия си живот човек има щастието да обича много хора. Това са приятелите, семейството, но само няколко пъти има възможността да обича истински. Често губим време в напразно съзерцаване и търсене на любовта, докато тя е точно срещу нас, чака ни и се моли да я забележим, но ние сме прекалено слепи за да я видим. За жалост любовта няма глас, не може да ни повика при себе си. Тя не се вижда, а се усеща. Дори да е точно срещу нас, ние можем да я подминем и да пропуснем шанса си да бъдем обичани. Това би било една от най-големите грешки, защото дори огорчени от любовта, ние ще сме щастливи, защото ще сме се убедили, че тя е там, че не е мит и легенда, че съществува и ни дава шанс да бъдем обичани и да обичаме.

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

teen u4itelq e frashkan s temi za lubovta... v4era go gledah :P