crazy_mouse
10-25-2006, 17:06
Офф ето ама спрете само да питате ами потърсете си и сами!
http://search.pomagalo.com/%09dervishovo тук има 3 разработки ама не знам дали са интерпретативни съчинение виж си ги
провери и тук -> http://www.belschool.net/
ето ти интерпретативно:
ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА
РАМАДАН И СИЛВИНА - НЕРАЗПЛЕТЕНИЯТ ВЪЗЕЛ НА ДВЕ ЧОВЕШКИ СЪДБИ /”ДЕРВИШОВО СЕМЕ” от НИКОЛАЙ ХАЙТОВ/
1. УВОД:
Темата за любовта и омразата е засегната както в българската, така и в чуждата литература. Тези две основни човешки чувства често се преплитат и образуват сложни взаимоотношения между героите, заплита се сложен и неразплетим възел от чувства и човешки съдби. Типичен пример за такива сложни взаимоотношения са тези между Рамадан и Силвина в разказа “Дервишово семе” от Николай Хайтов.
2. ТЕЗА:
МИКРОТЕЗА 1: Любовта между Рамаданчо и Силвина е една наложена от родовите традиции и внезапна любов, но и една от универсалните човешки ценности, която ще запази завинаги връзката между тях.
МИКРОТЕЗА 2: Омразата (другата човешка страст, напълно противоположна на любовта) се поражда у Рамадан към Руфат, Силвинините братя и родовите традиции, но въпреки силната ненавист, която той изпитва към Руфат, не го изоставя когато е болен и дори му слугува, което подсказва, че той е съхранил любовта в себе си и е тръгнал по пътя на нравственото си извисяване.
МИКРОТЕЗА 3: “Възел” е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби и противоречията между героите, тя е като рамка на сложните взаимоотношения между героите в разказа.
МИКРОТЕЗА 4: Съдбите на Рамадан и Силвина са трудни, изправят ги пред много препятствия и поставят пред тях множество неразрешими въпроси, въпреки всичко те се борят с трудностите и ги преодоляват.
3. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ:
МИКРОТЕЗА 1: Любовта между Рамаданчо и Силвина е една наложена от родовите традиции и внезапна любов, която същевременно е и една от унивесалните човешки ценности, която ще запази завинаги връзката между тях.
Разсъждения : Доказателства:
1. Решението за сватбата, сватбата и първата брачна нощ. “За такива работи не питаха, дето се жениха, ами старите си го правеха сами”, ”Вапцани ли искаш или сури”, Искаш ли играем на пумпал”.
2. Животът на съпрузите Силвина и Рамадан “Имаше едни коси...”, “Имах си една закачка...”.
3. Животът на Рамадан и Силвина след отвличането на Силвина. “Тука в сърцето, сто пиявици като че се бяха впили, та го усещах отмаляло”, “Първата губерка ми забиха...”, “качвах се на покрива на нашата къща и като се пулех зад комина, гледах в пенджерето на Руфатови”, “Дупка си пробих в плевнятаи започнах да я гледам”.
ИЗВОД 1: Любовта между Рамадан и Силвина е същевременно една продиктувана от рода любов и една неизживяна докрай любов.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ 1: Омразата е друга човешка страст, напълно противоположна на любовта.
МИКРОТЕЗА 2: Тя се поражда у Рамадан към Руфат, Силвинините братя и към родовите традиции.
Разсъждения Доказателства
1. Омразата, която Рамадан изпитва към Силвинините братя. “лакоми хора”
2. Омразата, която Рамадан изпитва към Руфат “оня гад”, “Аз ще се разправям с Руфатя”, “душманин”, “И денем и нощем ... драх”.
3. Разсъждения върху омразата на Руфат към родовите традиции “За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите сами си го правиха”
ИЗВОД 2: Присъщото за всеки човек чувство – омразата е присъща и на Рамадан, но при него омразата се преплита с любовта и така тя намалява, като го поставя пред изключително душевно изпитание.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ 2: Любовта и омразата- две контрастни чувства се преплитат и образуват един неразплетим и сложен възел от взаимоотношения.
МИКРОТЕЗА 3: Възел е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби и противоречията между героите, тя е като рамка на сложните взаимоотношения между героите в разказа.
Разсъждения: Доказателства:
Взаимоотношенията между Рамадан, Силвина и Руфат. “Руфат я бил харесал още от първия ден, когато я видял да ходи на двора” “Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам.”, “Докато аз гледах от плевнята Руфатя я следеше”, “Грешна душа имам ... но тя не дава”
ИЗВОД 3: Неразплетим е възелът, който се заплита между Рамадан, Силвина и Руфат, но той е образуван от основните и най-човешки качества – любовта и омразата.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ 3: Съдбите на героите се опредеят изцяло от любовта, омразата и сложните взаимоотношения между тях, които образуват заплетен възел.
МИКРОТЕЗА 4: Съдбите на Рамадан и Силвина са трудни, изправят ги пред много препятствия и поставят пред тях множество неразрешими въпроси, въпреки всичко те се борят с изпитанията и ги преодоляват.
Разсъждения: Доказателства:
1. Съдбата на Рамадан “тоя възел”, “На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана”
2. Съдбата на Силвина “Момичето му в друго село се ожени и Силвина остана с Руфатя сама.”, “Резна го тази ракия в гръбнака и го тръшна на легло”,
ИЗВОД 4: Съдбата поставя неподозирани препятствия пред героите, но те преодолявайки трудните си взаимоотношения, предизвикани от любовта и омразата по между си, се справят с тях.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
ИЗВОД 1: Любовта между Рамадан и Силвина е същевременно една продиктувана от рода любов и една неизживяна докрай любов.
ИЗВОД 2: Присъщото за всеки човек чувство – омразата е присъща и на Рамадан, но при него омразата се преплита с любовта и така тя намалява, като го поставя пред изключително душевно изпитание.
ИЗВОД 3: Неразплетим е възелът, който се заплита между Рамадан, Силвина и Руфат, но той е образуван от основните и най-човешки страсти-любовта и омразата.
ИЗВОД 4: Съдбата поставя неподозирани препятствия пред героите, но те преодолявайки трудните си взаимоотношения, предизвикани от любовта и омразата по между си, се справят с тях.
Изготвил: Таня V/// б
:idea:
Любовта и омразата-неразплетимият възел на две човешки съдби
/“Дервишово семе”от
Николай Хайтов/
І.Увод.
Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов повествува за любовта и омразата – две важни човешки чувства.При Рамадан те са ясно разграничени – той обича Силвина,тя е любовта на неговия живот, и мрази Руфат, този, който му отнема щастието.Любовта и омразата се превръщат в неразплетим възел.Две човешки съдби зависят от разплитането му.
ІІ.Теза:
Микротеза1(любовта):Любовта ,най-съкровеното и чисто чувство, героят не е могъл да изпита докрай заради постъпките на своя дядо.
Микротеза 2(омразата):Рамадан изпитва силна омраза към унищожителите на своето щастие:Руфат, братята на Силвина и родовите традиции.
Микротеза 3(възел):Животът на героя се превръща в един голям неразплетим възел, защото той е принуден да се подчинява на традициите, но се опитва и да бъде щастлив.
Микротеза 4(съдби): Рамадан и Силвина, като всеки човек, имат предначертани съдби и нямат избор, освен да ги следват и това проваля живота им.
ІІІ.Доказателствена част.
1.)Микротеза:Любовта,най-съкровеното и чисто чувство, героят не е могъл да изпита до край заради постъпките на своя дядо.
Разсъждения Доказателства
а) чувството любов;любов- “Мислех, че ми е докарал стар
та на Рамадан и Силвина – бубайко някое женище, а видех
момиче като пеперудка, бяло
взаимна. като мляко, със замиглени оче-
та, ей такива!”,”Така сме се ху-
баво заиграли”,”Докато се раз-
вивахме със Силвина и пови-
вахме, докато сме се смяли и
играли, то, сърцето, се навива-
ло, навивало и когато изведнъж
ми го дръпнаха да се развие,от-
скубнаха ми го заедно с коре-
на”,”Все да си е нощем, а пък
аз все да си лежа до нея,или
пък да и раздухвам миглите”,
“Какво ми стана,не мога да ти
кажа”,”Тука в сърцето, сто пи-
явица като че се бяха впили”,
“само надеждицата,че може
пък Силвинините братя наис-
тина за чеиза да бяха идвали”,
“Много ми се искаше да видя
Силвина”,”Дупка си пробих в
плевнята и започнах да я гле-
дам”.
б)Дервиш, монах “За кръв...няма да приказвам
тая кръв къде и как сме я раз-
мазвали”,”заживяхме със
Силвина като жена с мъж”,”Же-
на,деца и камара внуци ще пре-
крача и при нея ще ида”,”
Искам под една черга да легна
с нея като жена с мъж”
в)постъпките на дядото,же- “Вапцани ли искаш или сури”,
ланието му и родовите за- “Ще правиш ще струваш,кръв
кони да има утре на сабахлем!”,”Ти
за семе ще ми трябваш,няма да
мърдаш!””На сутринта дядо до-
веде ходжата и ме заклеха”,”
Хайде да те женим”
И.1.Желанието на Асан Дервиш за изпълнение на родовите закони пречи на Рамадан да изпита щастието от любовта.
П.И.1.Любовта и омразата вървят ръка за ръка.
2.)Микротеза:Рамадан изпитва силна омраза към унищожителите на своето щастие:Руфат, братята на Силвина и родовите традиции.
Разсъждения Доказателства
а)омраза;омраза към Руфат “Злото дето ще направя на Ру-
фатя.”,”И денем, и нощем аз си
мислех ... Хиляди пъти го клах
и драх.”,”да разрежа корема на
Руфатя”
б)отмъщение “и ми се поиска да прегърна
Силвина пред очите на Руфатя,
да я погледа в моите ръце, как-
то съм я гледал в неговите цял
живот”,”че ловя ножа”,”защо
не му отворя адовята порта, на
която втора година вече хлопа?”
в)Реджеп и Юмер “лакоми хора, чобани”,”бутнали
баба и я взели”
И.2.Героят мрази своите врагове, тези, които му пречат да живее щастливо, търси начин да отмъсти.
П.И.2.Омразата обърква още повече и така объркания живот на Рамадан.
3.)Микротеза:Животът на героя се превръща в един голям неразплетим възел, защото той е принуден да се подчинява на традициите, но се опитва да бъде и щастлив.
Разсъждения Доказателства
а)смислова рамка “Тоя възел, да ти кажа, много
отдалече се завърза”,”На това
кръстопътче тъпча и не виждам
на къде да хвана” .
б)животът – възел;подчине-“За такива работи тогава не пи-
ние, принуда, традиции, ща- таха дето се женеха, ами стари-
стие. те си го правеха сами”,”Друго
питане не ме попита.Годиха ме,
жениха ме – това беше всичкото
питане:”Вапцани ли потури ис-
кам илисури?”,”искам на Асан
Дервишов внук да писне”,”Дедо
се уплаши.Не за мене, а за Дер-
вишово семе”,”дете ми си роди
не на деветия, а още на седмия
месец!”,”ходя аз за дърва”
И.3.Рамадановият живот е изключително объркан, превърнал се е в един възел и затова героят не може да живее щастливо.
П.И.3.Понякога участта на човека е много хубава, а друг път е неразплетим възел.
4.)Микротеза: Рамадан и Силвина, като всеки човек, имат предначертани съдби и нямат избор, освен да ги следват и това проваля живота им.
Разсъждения Доказателства
а)съдбата на Рамадан – не- “Бях тогава на четиринайсет не-
щастна, отдадена на една навършени години, без майка и
невъзможна любов. баща.Баща ми го убоде мижу
-монах Селиховата крава, а майка ми
загина от испанската болест.”
“Как се случи тая работа, да ти
кажа, никой не усети.Всичко си
вървеше – дето има една дума -
като по вода.Никой не е и мис-
лил, че под водата може да има
скала, гемията ти да закачи и да
я направи парам-парчета.”,”Чу-
чело видял ли си натъпкано със
слама?Нямя вътре нищо!Няма
сърце, няма кокал, държи се са-
мо на едната слама.Мойта слама
беше злото!”,”А Руфатя, кай,
оставам в твоите ръце!”,”Леп-
на се на дупката в плевнята и
чакам Силвина да я видя.”,”Бо-
да си очите, трепя си ръцете да
сеча, а сетне, като заспят гор-
ските, влача ги през дерето у
дома и снагатаси троша за тоя,
дето ми е горил душицата!”
б)съдбата на Силвина – за- “Стига ни, вика, че сме тука.
пазва човечността си въп- Ако той беше звяр, не ставай
реки страданията и ти!”
в)съдбата на двамата “Тарабат, дето ни делеше с
Руфатя, дето е от дъбово дър-
во, взе, че изгни, а дертовете
наши не изгниха.”
И.4.Животът на героите е провален от злата им орис.
ІV.Заключение.
И.1.Желанието на Асан Дервиш за изпълнение на родовите закони пречи на Рамадан да изпита щастието от любовта.
И.2.Героят мрази своите врагове, тези, които му пречат да живее щастливо, търси начин да отмъсти.
И.3.Рамадановият живот е изключително объркан, превърнал се е в един възел и затова героят не може да живее щастливо.
И.4.Животът на героите е провален от злата им орис.
ДРАГОМИРА 8.а клас
:idea:
Родовите повели и ценности
УВОД: Чoвек трябва да зачита повелите и ценностите, които му повелява родът, защото родът е неговата предистория, причината да се появи на бял свят. Но понякога традициите на рода са толкова тежки и сурови,че могат да преобърнат целия живот на един човек.
ТЕЗА:
М1-Родът е предисторията на човека, миналото му, затова той трябва да направи усилие достойно да го продължи.
М2-Въпреки, че човек е подвластен на традициите и повелите на родовия свят, той има своя гледна точка, свои амбиции и понякога му е много трудно да ги жертва,за да остане предан на рода.
М3-Много често между човека и рода възниква конфликт, породен от това, че родът повелява едно, а сърцето на човека-друго.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ: М1-Родът е предисторията на човека, миналото му, затова той трябва да направи усилие достойно да го продължи.
РАЗСЪЖДЕНИЯ:
1.Ранен и принудителен брак
2.Задълженията на младите
3.Повелите на рода ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1.”…дядо впря очите си в мене да ме жени”, “Петре,тази зима ще те женим”
2.”Ще правиш,ще струваш,кръв да има утре на сабахлем”, ”Ти за семе ще ми трябваш…” “Нейно задължение бе,когато и да пристигнат гости, да ги поздрави,да им сложи каквото Бог дал,да им налее вино…”
3.”Ако не бяха порастнали децата ми,ако не бяха се оженили и народили свои,нямаше и да зная колко са години минали.”
ИЗВОД1: Още с идването си на този свят, човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода, но понякога те са толкова трудни за изпълнение, че преобръщат целия му живот.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: Човек е длъжен да изпълни това, което повелява рода, но той има и собствени чувства, които определят разбирането му за живота, често различни от родовите повели.
М2-Въпреки, че човек е подвластен на традициите и повелите на родовия свят, той има своя гледна точка,свои амбиции и понякога му е много трудно да ги жертва,за да остане предан на рода.
РАЗСЪЖДЕНИЯ:
1.Решенията на родителите за живота на децата им
2.Омагьосаният кръг,в който попада човек стечение на обстоятелствата ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1.”Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане: “Вапцани ли потури искаш или сури?, “Ако бе по-интелигентен,сигурно щеше да заяви,че се чувства като осъден на смърт,когото водят към лобното място.”, “Това бе едно улеснение от страна на родителите, защото в противен случай имаше опасност двамата младоженци да не се познаят в деня на сватбата…”
2.”Аз не мога да спра. Спра ли,Силвина трябва да сече.” “Чакам Руфат да си отиде,да се оженя за Силвина, ала тоя кърджалия не си отива”, “Така баща ми най-после се озова при майка ми. Този момент,може да се смята за съдбоносен не толкова за него,колкото за мен.”
ИЗВОД 2: Човек трябва да има повече смелост и да не се страхува да се опълчи срещу съдбата си,за да бъде щастлив.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: За да бъде щастлив,човек тябва да се опълчи срещу повелите на рода и да не се страхува от сблъсъка с тях.
М3-Много често между човека и рода възниква конфликт, защото родът повелява едно, а сърцето на човека-друго.
РАЗСЪЖДЕНИЯ:
1.Постъпките на родителите, които след това са съдбоносни за децата
2.Младите са сгодени, почти омъжени, а дори не знаят за кого ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1.”За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите си го правеха сами.”, ”За вас има снаха в Могиларово!Тя ще е и никоя друга.”
2.”Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная коя ще ми дойде за невеста”, ”…през целия път до Могиларово се опитваше да мисли за майка ми.Но колкото и да се мъчеше да си я представи, виждаше само едно бяло седефено копче,което бе видял вместо нея при първото си посещение.”
ИЗВОД: Много рядко човек набира смелост да се опълчи срещу несправедливостите на съдбата, но така губи един много важен шанс в живота си, шанса да бъде щастлив.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Още с идването си на този свят, човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода, но понякога те са толкова трудни за изпълнение, че преобръщат целия му живот.Човек трябва да има повече смелост и да не се страхува да се опълчи срещу съдбата си, за да бъде щастлив. Много рядко човек набира смелост да се опълчи срещу несправедливостите на съдбата, но така губи един много важен шанс в живота си, шанса да бъде щастлив.
ИЛИЯНА VIIIб
:idea:
Суровите повели на родовия свят
Новото Старото Родовата общност
възел;“Така и стана: от горчилаците ли,от годините ли не минаха няколко месеца, смъглиха се по лицето ми мустаци и брада…”
“Макар че сърцето се размисли за жена,то не пита ни главата, ни брадата”; “Няма да го душа… да бера”; кръстопътче “За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами
… сами.”
“Вапцани ли ги искаш или сури”
“Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш! Тука искам на А.Дерви-шов внук да писне” Роли на мъжа Роли на жената
“Ще правиш, ще струваш , кръв да има утре на сабахлем!”
“кръв инак цялото село ще се смее!”
“Хайде, Рамаданчо
козите то ще умрат от глад.”
“Тука искам на А.Дервишов внук да писне.”
“Аз ще се разправям с Руфатя.”
С тия думи замина дядо, а на моите ръце остави и детето, и ижената,
и Руфатя.
Три неща: душманин, дете и жена. “Силвина си седеше повече вкъщи, гледаше баба и ни дочакваше от къра с варена каша.Шеташе, метеше… бе огряла като слънце.”
“…та нямаше кой къщната работа да върши.”
Излизане от предопределените роли (герой, ситуация) Доброто и злото в човешкия живот
Автор, герои,коментари и отношения Егоизмът, омразата и отмъщението Прошката
“Пресрамих се и попитах баба…”
“Наду се момичето, та лицето и стана мораво и току бликна от носа и кръв…жена с мъж”
“Сега работата горе-долу тъй върви: на Руфатя все му е студено,а
магаре няма у Силвина…за дърва аз.”
“И слугувам, инак всичко ляга на Силвина.”
“Искаш ли да играем на пумпал” “Силвинините бра-
тове- Реджепа и Юмера- лакоми хора,чобани,мряха
пък за чанове и пърчове…И му я дали”; “Вапцани ли искаш или сури”, “Друго питане не ме попи-та.” ; “Чучело видял ли си натъпкано със сла-
ма? Няма вътре нищо! Няма сърце,
няма колкал,държи се само на едната слама.Мойта слама
беше злото!” “Да изчукам Руфатовите като въшки с чифтето, ще разплача майчицата на Руфатя”; “гад”;оня звяр я дървеше все под ключ”
“Злото дето ще те… драх.”; “Ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфатя!”
“Душата си продих
…не продумваше”
“И денем…земята” “Бода си очите, трепя си ръцете да сеча, а сетне като заспят горските, влатча ги през дерето за тоя дето ми е горил души-
цата…”
“Стига ни,вика че сме тука.Ако той беше звяр, не ставай и ти.
Житейският избор
(щастие-егоизъм,
прошка-отмъщение) Дивото според разказа Цивили-
зоваността Любовта
“Бода си очите, трепя си ръцете да сеча, а сетне като заспят горските, влача ги… дето ми е горил душицата”
“На това кръстопътче тъпча и не виждам на къде да хвана”; “Злото,
дето щеше да направя на
Руфатя…драх”
“Ръката ме сърби да разплача майчицата на
Руфатя” “И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам.”
“…да се мъчи”; “Той я
хващаше за главата, подпираше драдата и с палци и като диво я захапваше”
“Младо е…някое момиче.” ; “Вапцани ли искаш или сури.”
“Давай въже.”
“Ти за семе ще ми трябваш”
“Пази дервишовото семе инак главата ти отсичам”
“Оня гад я беше дъвчал.” ‘Много пъти съм решавал да го свърша…омалявах и отлагах.”
“Ако той беше звяр, не ставай и ти.”
“Няма да го душа…
Силвина.” “Докато се развивахме със Силвина… корена”
“старата ни къща бе огряна от слънце.”
“Все да си е нощем… остана.”
“И слогувам, инак
всичко ляга на Силвина
:idea:
Дервишово семе
Ценностите и повелите на рода
“нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени” “старите си го правеха сами” “не питаха дето се женеха” “Вапцани ли ...или сури?” “друго питане не ме попита” “годиха ме,жениха ме – това беше всичкото питане” “Даулите бият ...аз още не зная коя щте ми дойде за невеста” “вечерта се чак разбра” “кръв да има утре” “ти за семе ще ми трябваш” “баба си познаваше дяда” “Зло да набира...И да се научи...” “и я дали за два пърча” “Много ми се искаше да видя Силвина,ала оня звяр я държеше все под ключ.” “Ако той беше звяр,не ставай и ти!” “дера го,душа го”
Ивелина 8г
:idea:
ЧОВЕКЪТ И РОДЪТ
РОДОВИТЕ ЦЕННОСТИ И ПОВЕЛИ
У в о д:
В разказа си “Дервишово семе” Николай Хайтов разкрива трагичната съдба на Рамаданчо. За разлика от него в повестта си “Преди да се родя и след това” Ивайло Петров ни описва предисторията на повествователя по един комичен и забавен начин. И в двете произведения родът заема важно място в живота на хората, особено на младите. Той решава кога и за коя да се оженят главните герои и в двата текста. След налагането на мнението на възрастните разказът и повестта променят посоките си – в единия героят тръгва по трагичен, а в другия по комичен път.
Т е з а:
Микротеза 1 – Родовите ценности и повели почти съвпадат и в двата текста – и двете общности искат продължение на рода, но разликата е, че в “Дервишово семе” не е задължително младоженците да се познават предварително, а в “Преди да се родя и след това” това е неизбежна стъпка преди сватбата.
Микротеза 2 – Нито Рамадан, нито Петър е съгласен с родовите закони и затова и двамата се опитват да ги прекрачат и нарушат
Микротеза 3 – В “Дервишово семе” общността пречи на индивида да осъществи това, което му диктува сърцето – противопоставя му се и така го обрича на страдание, мъки и терзания. В “Преди да се родя и след това” е по същия начин – и тук родът налага мнението си над личността, а тя се съпротивлява, но историята не е представена толкова трагично, както в първия текст.
Доказателствена част:
Микротеза 1 – Родовите закони и повели почти съвпадат и в двата текста – и двете общности искат продължение на рода, но разликата е, че в “Дервишово семе” не е задължително младоженците да се познават предварително, а в “Преди да се родя и след това” това е неизбежна стъпка преди сватбата.
Дервишово семе
Разсъждения Доказателства
1. Женитба Годиха ме, жениха ме – това беше всичкото питане “Вапцани ли потури искам или сури?”
2. Познават ли се младоженците Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная, коя ще ми дойде за невеста
3. Осигуряване на невеста съвсем нормално и легално
4. Първата брачна нощ Ще правиш, ще струваш кръв да има утре на сабахлем; седял съм на половинката от саатчето като вдървен, без да смея нито да гъкна, нито булото й да сваля, докато най-сетне тя самата смъкна покривалото и се показа; Наду се момичето, та лицето й стана мораво и току бликна от носа й кръв. Няма да приказвам тази кръв как и къде сме я размазвали.
5. Отмъщението – задължение на младите, начин за запазване на честта на рода Да изчукам Руфатовите като въшки със чифтето. И ще го направя. Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфатя!;
Рамадане, бубайков, видех кай Дервишово семе, и отивам да занеса на баща ти хаир – хабер, а Руфатя, кай, в твоите ръце оставям.
Преди да се родя и след това
Разсъждения Доказателства
1. Женитба Петре, тази зима ще те оженим
2. Познават ли се младоженците Според тогавашната етикеция бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат; Нещо повече, той предложи да отидат още утре вечер в Могиларово и да се отбият “пътьом” в бъдещите сватове
3. Осигуряване на невеста Дядо, както казахме, бе скептична натура и не допускаше, че ще се сдобия със снаха чрез кражба
4. Първата брачна нощ Заключиха майка ми и баща ми в собата ... с майка ми една съседка; Тогава баща ми с голям хъс седна ... фустите на майка ми
5. Отмъщението – задължение на младите, начин за запазване на честта на рода Повестта е комична и смешна, в нея не става дума за отмъщение и жестокости
Извод 1: И в двете произведения най-важното за общността е продължаването на рода и то се осъществява с всички възможни средства.
Преходно изречение – Родът може да налага мнението си, но индивидът невинаги го спазва –понякога,но невинаги,се опитва да му се противопостави.
Микротеза 2 – Нито Рамадан, нито Петър е съгласен с родовите закони и затова и двамата се опитват да ги прекрачат и нарушат.
Дервишово семе
Разсъждения Доказателства
1. Чувствата преди срещата с невестата Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная, коя ще ми дойде за невеста
2. Опит за противопоставяне на рода Какво ми стана, не мога да ти кажа, ала дядо като ме видя, че ловя ножа, хвана ме и вика на баба: “Давай въже”
Преди да се родя и след това
Разсъждения Доказателства
1. Чувствата преди срещата с невестата Ако беше по-интелигентен сигурно щеше да заяви, че се чувства като осъден на смърт, когото водят към лобното място
2. Опит за противопоставяне на рода Всеки случай, когато наближиха Могиларово, той на два пъти обърна кобилата за да препусне назад, но Патладжана бе неумолим, хващаше повода на кобилата и го влачеше на буксир; Претърсиха под дърво и камък и най-после го намериха под яслата на кравата
Извод 2: И Рамадан, и Петър се опитват да отстоят мненията и желанията си, въпреки всичко.
Преходно изречение – В миналото общността е била главна пречка за осъществяването на мечтите на младите.
Микротеза 3 – В “Дервишово семе” общността пречи на индивида да осъществи това, което му диктува сърцето – противопоставя му се и така го обрича на страдание, мъки и терзания. В “Преди да се родя и след това” е по същия начин – и тук родът налага мнението си над личността, а тя се съпротивлява, но историята не е представена толкова трагично, както в първия текст.
Дервишово семе
Разсъждения Доказателства
1. Спазване на реда За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите си го правеха сами
2. Конфликтът между индивида и общността Тука искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи да се трепеш, където искаш!
Преди да се родя и след това
Разсъждения Доказателства
1. Спазване на реда Петре, тази зима ще те оженим; Според тогавашната етикеция бъдещите съпрузи трябваше да се срещат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители
2. Конфликта между индивида и общността Петре, тази зима ще те оженим
Извод 3: Родът кара индивида да прави това, което иска без да се съобразява с него, но все някога идва момент, в който личността не желае вече да изпълнява каквото й кажат, а каквото тя реши. В този конфликт побеждава по-силният – ако малкият човек надделее, ще живее както реши, но ако не успее – както му наредят.
Заключение = Извод 1 + Извод 2 + Извод 3
__________________________________________________ __________________
Основниа конфликт в разказа “Дервишево семе “
Разказа поставя сериозни въпроси, свързани с рода и формиране етичния цвят на индивида. Противречието на законите на рода и утвърждаването на личността поражда драмата в творбата.
Неумолими са законите на рода неможе истинскиа син на Родопа да не им се подчинява. Те са подредили живота на Рамадан, заштото тяхната воля е по силна от волята на отделния човек. Непреодолими са обаче и законите на любовта. повелите на сърцето подреждат вътрешния свят на човека и чертаят пътища на неговата духовна биографиа.
Още в началото читателя опознава неписаните родови закони и вписването на човека в тях. Продължаването на рода е най – голямото признание на индивида. Дядото е загрижен да не пресъхне неговия родов корен. Нуждата от стопанка на къщата е втората пречина дядо Асен Дервишов да вземе решение да ожени Рамадан толкова млад.
За такова важно и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Рамадан е лишен от правото на лична позиция от правото да изповядва чувствата си.неговата съдба и бъдеще са в ръцете на дядо му. Дори и в деня на сватбата, той не знае коя ще му доиде за невеста.
Претиснението да не наруши родовите традиций е заменено с възторг, изненада и възхищение, когато вечерта разбира коя е неговата неговата съпруга.
Двамата млади за житейски не опитни. Душевните трепети от непознатост се заменят с естествена потребност за игра. Младоженците-деца играят на пумпал и постепенно съзрява тяхната лубов.
Силвина , с красотата си , с младостта си и със своята пъргавост променя дните на рамадан: “старата ни къща бе огряла като слънце”, “засмели се бяха гредите и “
Влюбения юноша едва изчаква да свърши дългия летен ден за да се прибере вкъщи при своята любима.
Но родът не е продължен. Законите на Природата се оказват по силни от законите на Рода. Хармомията в живота е внезапно нарушена от братята на Силвина. “Разбрали ,че си е още мома”, те я вземат насила от дома на Рамадан.
Отнемането на невяста е кръвна обида , която изисква отмъщение. Това е и решението на Рамадан, но тук отново се намесват законите на рода. Младия герои няма право на лично отмъщение, преди да е изпълнил родовия си дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата му.
Обичната Силвина е продадена “за два пърча с два големи чана.” Променен е закона за дълк и дадената дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как примитивната оценка на човешките стоиности влиза с противоречие с индивидуалните чувства на героя.
Благодарение на тях тои пресмисля родовите традиции, моралните си задължения към обикнованните неща, учи се на смиреност и търпение.
Изпълнява своя дълк да продължи Дервишовия род, но сърцето му остава при Силвина.
Любовта Силвина е грешна на битово равнище, защото е изневяра към съпругата. Но това е любов, която води до окончателно преодоляване на злото вътре в себеси. Омразата отстъпва все повече на заден план за да даде място на любовта, която твори добро. Желанието за убийство е заменено с грижи към болния Руфат. Тези грижи са плод на любовта му към Силвина. Тя облагородява и осмисля човешкото му съществуване.
В текстовата траектория на разказа “Дервишево семе” се садържат две изключително силни жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто , че дез любов и щастие човешкия живот се обезсмисля.