Disorder
10-28-2006, 13:43
В този свят на несгоди и мъки
Всяка мисъл без тебе боли.
Аз не искам да бъда самотна,
Аз не искам! Не искай и ти.
Няма радост когато мечтите умират
И тягостна скръб на сърцето тежи.
Аз те помня любов и още мечтая,
Аз те помня! Помни ме и ти.
Недей да погребваш вярата в тебе,
Нищо, че всичко днес ни дели.
Аз търся надежда макар и да няма,
Аз я търся! Търси я и ти.
В този свят на несгоди и мъки,
Любовта ми все още гори.
Аз я пазя дълбоко в душата,
Аз я пазя! Пази я и ти.
..........................................
Кафето във чашите вече истина,
Утайка на дъното само горчи.
Уви, любовта от нас си замина
И днес във сърцата ни тихо вали.
Миг на небрежност – и чаши разбити
Черно петно от кафе по килима.
В душите ни болни от мъка пропити-
Горчи любовта дето вече истина.
...........................................
Пропилени мечти зад гърба ни,
Чувства стари-отдавна истинали.
Вече няма какжо да си кажем,
Любовта се превърна във минало.
Днес боли, а не знаем защо
И се чудим къде сме сгрешили.
Непознати сме двамата с теб,
А тъжиме сред кротко безсилие.
Не изричай изтъркани думи,
Няма смисъл от още лъжи.
Стига вече мъчителни спомени
И без друго сърцето кърви.
Просто тръгвай и аз ще си ида,
Без да гледам със жалост назад.
Любовта помежду ни истина,
Свърши с нея и нашият свят.
Пропилени мечти зад гърба ни,
Стари рани, които кървят.
Вече няма какво да си кажем,
Твърде много словата горчат.
............................................
Имам нужда от мъничко нежност,
Имам нужда от твойте очи.
Две морета от синя безбрежност,
А във тях любовта ми горчи.
Имам нужда отново да чувствам,
Да протягам ръце към звездите.
Искам пак да те имам до мен,
Да съм с тебе до края на дните.
Имам нужда от толкова малко,
Днес усмивка ми стига дори,
За да бъда безкрайно щастлива,
И душата да спре да боли.
Имам нужда... само от тебе.
Погледни ме за миг, обич моя.
Аз те чакам самотна отвън.
Позволи ми и пак ще съм твоя.
.............................................
Преди време имаше обич,
Днеска спомен от сива тъга.
Не желаех.... но ти си отиде,
И останах безкрайно сама...
Преди време беше до мен,
Днес е тъжно, защото не си.
Аз обичах... а ти ме предаде
И сега във душата боли.
Преди време ти беше всичко,
Днес си белег от минала рана.
Аз те исках... но ти не разбра
И добре е, че не остана.
..........................................
:D :D :D
Всяка мисъл без тебе боли.
Аз не искам да бъда самотна,
Аз не искам! Не искай и ти.
Няма радост когато мечтите умират
И тягостна скръб на сърцето тежи.
Аз те помня любов и още мечтая,
Аз те помня! Помни ме и ти.
Недей да погребваш вярата в тебе,
Нищо, че всичко днес ни дели.
Аз търся надежда макар и да няма,
Аз я търся! Търси я и ти.
В този свят на несгоди и мъки,
Любовта ми все още гори.
Аз я пазя дълбоко в душата,
Аз я пазя! Пази я и ти.
..........................................
Кафето във чашите вече истина,
Утайка на дъното само горчи.
Уви, любовта от нас си замина
И днес във сърцата ни тихо вали.
Миг на небрежност – и чаши разбити
Черно петно от кафе по килима.
В душите ни болни от мъка пропити-
Горчи любовта дето вече истина.
...........................................
Пропилени мечти зад гърба ни,
Чувства стари-отдавна истинали.
Вече няма какжо да си кажем,
Любовта се превърна във минало.
Днес боли, а не знаем защо
И се чудим къде сме сгрешили.
Непознати сме двамата с теб,
А тъжиме сред кротко безсилие.
Не изричай изтъркани думи,
Няма смисъл от още лъжи.
Стига вече мъчителни спомени
И без друго сърцето кърви.
Просто тръгвай и аз ще си ида,
Без да гледам със жалост назад.
Любовта помежду ни истина,
Свърши с нея и нашият свят.
Пропилени мечти зад гърба ни,
Стари рани, които кървят.
Вече няма какво да си кажем,
Твърде много словата горчат.
............................................
Имам нужда от мъничко нежност,
Имам нужда от твойте очи.
Две морета от синя безбрежност,
А във тях любовта ми горчи.
Имам нужда отново да чувствам,
Да протягам ръце към звездите.
Искам пак да те имам до мен,
Да съм с тебе до края на дните.
Имам нужда от толкова малко,
Днес усмивка ми стига дори,
За да бъда безкрайно щастлива,
И душата да спре да боли.
Имам нужда... само от тебе.
Погледни ме за миг, обич моя.
Аз те чакам самотна отвън.
Позволи ми и пак ще съм твоя.
.............................................
Преди време имаше обич,
Днеска спомен от сива тъга.
Не желаех.... но ти си отиде,
И останах безкрайно сама...
Преди време беше до мен,
Днес е тъжно, защото не си.
Аз обичах... а ти ме предаде
И сега във душата боли.
Преди време ти беше всичко,
Днес си белег от минала рана.
Аз те исках... но ти не разбра
И добре е, че не остана.
..........................................
:D :D :D