DeSsY`
10-29-2006, 16:54
Беше мрачна и дъждовна нощ. Тя лежеше в леглото си, мъчейки се да заспи, но мисълта за него не и даваше покой. Искаше поне още веднъж да усети устните му, поне още веднъж да бъде в топлите му прегръдки. Не можеше да проумее, че него вече го няма, че повече никога нямаше да бъдат заедно. Той я беше оставил заради друга. Друга! Но какво ли имаше другата повече от нея, какво му беше дала, което тя не..?! Продължаваше да лежи в леглото си, гледайки дъжда през отворения прозорец, а една сълза се стече бавно по бузата й. Искаше да си го върне! Беше готова да направи всичко за него! От седмица вече в мислите и нямаше друго. Но къде беше той сега? Някъде с новата си приятелка, дарявайки я с обичта си. А тя как копнееше да е на мястото на новата, да бъде още с него. Но не! Живота беше прекалено суров към нея. Беше безсилна да се бори. Лицето и беше бледо, а в кристално сините й очи беше изписано само едно – мъка, огромна мъка! Тя стана от леглото. Пристъпи бавно към перваза и се качи на него. Дъждът мокреше цялото й тяло и се сливаше със сълзите й. Тя направи крачка напред, вече нищо не я спираше, нямаше за какво да живее. След секунди се чу шум от падане, последван от силна гръмотевица. Нея вече я нямаше.. беше сложила край на мъката си…
На другия ден майка и се потърси момчето, заради което така нелепо дъщеря и вече не беше измежду живите, но безуспешно. Търси го на какви ли не телефонни номера, но така и не успя да го открие.
А той и до ден днешен сънуваше един и същ сън… момиче облечено в нощница, стъпило на един перваз, а дъждът го мокреше цялото, след това то се понасяше напред. Но той не виждаше лицето й. Сънят се повтаряше и повтаряше всяка нощ и не го остави до края на дните му.
На другия ден майка и се потърси момчето, заради което така нелепо дъщеря и вече не беше измежду живите, но безуспешно. Търси го на какви ли не телефонни номера, но така и не успя да го открие.
А той и до ден днешен сънуваше един и същ сън… момиче облечено в нощница, стъпило на един перваз, а дъждът го мокреше цялото, след това то се понасяше напред. Но той не виждаше лицето й. Сънят се повтаряше и повтаряше всяка нощ и не го остави до края на дните му.