PDA

View Full Version : Смисъла на живота



vaniateam
10-30-2006, 18:43
Смисъла на живота

От всичките злини на Земятя
най-лошата-това е самотата.
Седиш самичък в своя малък свят
и гледаш другите в техния град.
Всяна сутрин те чака едно и също
докосването на слъцето-но и то е тъжно.
Тъжни са облаците-самотни като теб
сега приличат на хартийки в кошче за смет.
Плаче небето-плаче само за теб
и сълзите падат тежко-кота капки мед.
Полъхва те вятър-от лед по-студен
напомня ти какво те чака този ден.
С подпухнали от снощния плач очи
ставаш и оправяш разрошените коси.
Празно изглежда и огледалото така,
сякаш не се оглеждаш в него точно сега.
Пускаш чешмата-вземаш в шепа вода,
но тя изтича бързо-изплашена от твоята тъга.
Дреха по дреха-бавно се обличаш,
но с това сякаш отново помощ викаш.
Накрая слагаш лъжливата маска на лицето
и си готова да понасяш ударите върху сърцето.
След някое време си не бойното поле
приемаш ударите-а те като море!
Море от злоба,омраза,ненавист и лъжи
и всичкото това на душата ти лежи.
Смееш се винаги и така успешно заблуждаваш
че на живота си от сърце се наслаждаваш.
Всичко ще направиш за да доиде вечерта
а с нея и твоята така желана мечта.
Да си сам-далеч от всички и всичко
да забравиш това ежедневие критично.
Закрилян от тъмната нощ се развилняваш,
и своите копнежи далеч по въздуха разпиляваш.
Един отива бързо при приятелите стари
и виждаш спомените като на лента събрани.
Всичко от първия купон до последната раздяла
ти напомня радостта-но тя е вече остаряла.
Усещаш прегръдката на любимия човек
и искаш това да продължи поне един век.
Целуваш го силно-кота за последен път
и пак за последно се сгушвате в любимия кът.
Внезапно отваряш очи и виждаш небето,
разбираш че отново си в леглото меко.
Луната ти се усмихва и нежно те гали
радвай се-топлите чувства в тебе пали.
Звездите ти намигат-свенливо те поканват
сякаш и те в тази тъмнина ти се радват.
Вятърът те обгръща с топлия си дъх
сякаш някой те гали с нежен мъх.
В този момент велик,но кратък
забравяш за проблема си-сега той е малък.
Сега имаш така желаната свобода
и се наслаждаваш спокойно на любовта.
Така копняните мечти са вече реалност
и потъваш дълбоко в широкота безкрайност!!!

:oops: :oops: :oops:

bawarec
10-30-2006, 19:03
ти ли си го писала :?: харесва ми!

10-30-2006, 19:48
super e! :D mnogo mi haresva. =D>

koalka
11-01-2006, 09:47
То,че е хубаво написано,хубаво е,ама да не е копирано?

recer
11-01-2006, 18:35
„Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.“ - Зигмунд Фройд

Прав е човека :wink:

11-02-2006, 11:25
Благодаря за всички мнения.Мое е произведението радвам се за това че ви харесва а за това дали съм добре мисля че никой човек няма право или компетентност да твърди каквото и да е 8)

Disorder
11-02-2006, 15:32
Лично на мен не ми допада, понеже не е мелодично и се чете трудно. Може би просто не признавам друг вид поезия освен класическия стих където има РИМА. В случая проблема не е в нейната липса а напротив - в стремежа си да вложиш такава са се получили някои тафтологии и наивни твърдения. Като цяло има нужда от преработка. :) Извинявам се за песимизма :)