Отношения между съученици:::интриги

[morsmordre]

От доста време наблюдавам хората около мен.Всички - не само тези, с които дружа, но и другите, които не познавам, с които не разговарям.И забелязвам едно и също нещо, което всъщност е и слабостта на човешката общност - навсякъде около нас има интриги, които ни изтощават, хабим си нервите заради тях и по този начин страдаме (поне онези от нас, на които им пука за околните, а не само за нас самите).Тъй като все още съм ученик (много скоро това няма да е така и времето ми за създаване на приятелства изтича), повдигам темата за интригите между съученици.Преди няколко години - когато бях още неопитен в отношенията между хората и наблюдавах, за да се науча - всичко беше много просто.Събрани 26 деца в ново училище, нов клас, никой с никого не се познава все още, но желанието да се покажат пред останалите колко са важни набъбваше в повечето.Имаше такива, които се поддаваха на това желание и такива, които бяха решили да се закачат към първия възжможен избор и да се надяват, че са избрали правилния човек, с който да дружат.Още тогава се започнаха интригите и проблемите в отношенията.Измина време и вече не бяхме толкова чужди един на друг, но интригите продължаваха - "приятелства" се разваляха, в резултат на което се създаваха нови връзки, а те водеха до още интриги.В крайна сметка, след няколко години, успях да науча достатъчно за хората, с които искам да съм в една компания.За хората, с които мислех, че ще се чувствам прекрасно.Всичко стана точно според очакванията ми - оформихме се голяма компания от хора, които разчитат един на друг, вярват си и се държат здраво за приятелството си.Докато не започнаха интригите - малко по малко останалите започнаха да показват истинската си същност - че предпочитат да действат само в своя полза, а да мислят за другите след като вече са направили нещо, което всъщност ще нарани тези други (тук не става дума специално за мен - аз вече имах имунитет срещу детинщини и глупостите не ми влияеха на емоционално ниво, а просто ми отваряха работа да "спасявам" от емоционален срив тоя и оня).Никога не съм се опитвал да използвам някого само и само на мен да ми е гот, а пък другия да се оправя както сам си знае - винаги съм гледал да съм внимателен към приятелите си и винаги съм поставял тях на първо място, даже на нулево, а себе си съм се оставял за последно (естествено, че така ще кажа - нали все пак става дума за мен - кой би казал доброволно лоша дума за себе си, освен ако не е направил нещо наистина ужасно и да осъзнава грешката си - но там е работата, че грешка нямаше, а място за лоша помисъл бе невъзжможно да се намери).И накрая какво получавам - к*р с око (с извинение към модовете), ето какво получавам!За благодарност (нещо, което никога не съм изивсквал) получих обида, запокитено беше в лицето ми обвинение за нещо, което никога не съм си и помислял дори, само защото параноята гонеше въпросните "приятели" (не казвам какви са обвиненията поради съображения за сигурност - и без това има мн интриги в компанията - поне по две за всеки поотделно, а не сме малко хора).Интересно само колко противоречиви са исканията на някого - в един момент изискват от мен да се съобразявам с всяка подробност, за която биха могли да се сетили, че ще ги обиди, а в другия - отричат, че изобщо някога ще си помислят такова нещо.

Поведението на хората е еднакво навсякъде - за всеки десет, които се държат като абсолютните кретени, има по един или двама, които балансират доброто и лошото, абсорбирайки със собствената си душа и със собствените си чувства това, което другите изливат върху тях.И много малко хора от първите осъзнават каква вреда са нанесли върху приятелите си и още по-малко разбират това колко добри приятели имат всъщност.

Предполагам, че нещата може да са ви се сторили малко объркани, но става дума за едно - непрестанните интриги в училище.Всичко си зависи от средата, в която си, но ги има навсякъде.И, no offense, най-често срещаните виновници за това са момичетата (просто отбелязвам).

AdioS

[OPEL]

Едва ли са много хората които ще го прочетат. Но аз го направих. Първо поздравление за написаното и осъзнато. Сега съм в момента, в който ни струпват 26 ученика на 1 място. И всичко е така, както го описваш. Ама всичко е точно така. И съм съгласен, че всичко тръгва от момичетата....
Жалко е всичко това. Да гледаш около себе си всичко в лъжи, тайни и заблуди. Да гледаш и някой с приятелски очи, да му се довериш, да споделиш, а от утре да знае цялото училище за това. Гадно е когато се смеете заедно, а утре да се присмива на теб. Това си е просто жалко, но можем ли да го променим? Това е част от училището от много години. Точно тези, така наречени от теб "интрижки" правят някои "готини" и "велики". Но училището нямаше да бъде същото без тях.....

[IlLuSi0nS`]

аз пък никога не съм имала такива проблеми.. явно класа ми е по различен от описаните.. ние като имаме некфи разногласия открито си спорим.. естествено е имало скандалчета през годините.. но такива чак интриги и лицемерие никога.. дано и да няма

[tequila]

от това което си написал направо ми се насълзиха очите . невероятно ама ти си прав за всичко. боже колко е неприятно когато четеш истината :(

Хах, по начина, по който описваш как наблюдаваш хората ми напомняш на мен самата. Правя същите неща, защото ми помага да контактувам с тях(вдигам левъла по психология, както е лафа) и обичам да ги рисувам.
Но да не се отплесквам. Поздравявам те за смисленото занимание. Сега сигурно можеш да дадеш много примери още, за това, колко е коварно човешкото общество и самият Човек :| Ако гледаш дълго още, ще намразиш хората, или ПОНЕ няма да са ти приятни всички. Май не са достоен за уважение вид(глупави смъртни :mrgreen: )
Съгласна съм с теб, радвам се, че си го написал. Друго какво да кажа?
Отегчена от този вид общуване, имам изградена стратегия-поне за мен е ясно кой е потенциален интригант и клюкар и кой не. Хресвам си "жертвата" за приятек/ка и "нападам". Разучавам и ако ми се стори от тези хора мога да "избягам"... По принцип седя в страни и гледам и не бия на очи(нарочно). Не знам, но на мен ми помага стратегията.

Зависи много какъв тип си...

и още веднъж-готино си го написал :D

[AngelOfDarkness]

Госта бях аз 8)

[Тудор]

Към автора на темата - 8)

Не се здържах. :oops:
Иначе, има истина, но каквото и да си говорим - това са дребни страсти на хора, които не се интересуват и нямат място сред учебния процес. Здраве им пожелавам. И на теб също, впрочем. За такива неща човек не е нужно да хаби думи.

[Alira]

v moq klas e p1lno s intriganti ama se svikva .vajnoto e da ne im obr16ta6 vnimanie :smt015 :smt015 :smt015 :smt015

[white_chik]

В моя клас също преди имаше интриги,но сега нещата се нормализираха и се опитваме да живеем нормално и най-вече спокойно.Но за съжаление интригантите са навсякъде около нас и никога няма да можем да се спасим и да,всичко започва от нас момичетата,защото си нямаме друга работа и само обсъждаме коя има шкембе,на коя циците и са малки,коя ходи с най-големия кретен и т.н.,но каквото и да си кажем,колкото и теми да изпишем нещата няма да се променят.Винаги ще има интриги,винаги ще има хора,които ще страдат от тях.Можем само да се надявам,че ще има и такива,които да останат встрани от тях и няма да се занимават с малки душици.

А към автора на темата - мога само да кажа,че рядко се срещат интелигентни мнения и това е едно от тях =D>

[Sweety-Tweety]

О,в нашия клас как се мразехме! #-o Направо се изяждахме с поглед. Сега вече не е така.Не че се обичаме повече :-k .Просто всеки се примирил и не си обръщаме внимание.(Между другото от нашия клас има много интриганти момчета)

[malko mace]

Като 4ета това тук,все едно виждам нашия клас! :smt011

[titin4eto]

Да така е-интриганти на всякъде. Забива ти нож в гърба човек, от когото не си го очаквал... Към мен интриги не е имало, в смисъл..... абе аз не съм страдала от тях, но си спомням как бившата ми най-добра приятелка ми се обаждаше ревейки, заради тези интриги... беше кофти тръпка. И в моя клас си ги има, но пак не ме засягат, защото не съм в групата, която страда-отнасят се с мен, като втора ръка човек, но пък им съчувствам - на някои.... Аз може да се каже, че си имам имунитета срещу такива обиди - -свикнала съм....но това друга история... Единият ми девиз е "На никого не се доверявай"- за всеки да имаш едно на ум, да си подготвен за неочакваното и никого да не подценяваш..

[Bloodlust]

Ами интриги има навсякъде. И не само в училище. Живота учи. И аз, като повечето не се поддавам вече. Но в началото (когато влязох в гимназията) , бях едно малко, наивно глупаче. От горчив опит научих, че много трудно можеш да откриеш човек, който да не е интригант. Имам чувството, че някои хора не правят интриги, за да ти е гадно, ами за собствено забавление. Единствения начин да се справиш, е да не се поддаваш. Но както неколцина от вас писаха вече, интригите понякога засягат и добри приятели. Тогава наистина става гадно. Мисля, че от тази работа с интригите изход няма. Все едно е омагьосан кръг...

Браво на автора на темата!

[vignete]

Хората се поддават на егото си и е готов да те зарежи уж най - добрият ти нов приятел, само за да се издигне уж като разкаже тази онази гореща новинка. И именно тази новинка би го изстреляла към предните позиции на класацията наречена йерархия в даскало...хм..
пък като се замислиш тези, които се водят много важни и минавайки покрай теб с цигара в зъби те гледат надменно. ХИХИ, ама и ти като ги погледнеш злобно и си глътват цигарата...
Много хора градят живота си върху приятелството и лошото е, че такива ориентирани към другите хора най-много биват наранявани #-o
и такам...

винаги съм мислила, че като влезна в гимназията хората ще са пораснали, ще са спряли с интригите, а е по-зле и от преди... сега съм 9ти клас... за 2ра година в това училище... и какво става? всички се изпокарахме... защото едно момче не излизаше с нас близо 3 месеца, говореше за компания, от която вече не познава почти никой... Уж ми беше страшно добър приятел, а забрави да ми прати поне смс за рожденият ми ден... добре айде... минало, не всеки помни такива неща... но трябваше ли аз да му кажа специялно "мълчи си" за да не се раздрънка? Казвам му аз, че едикой си ме сдухва напоследък и след няколко дни отива той при тоя едикой си и му казва "какво пак си наговорил? стига си я сдухвал" и т. н... Вярно аз после си му казах, че ме сдухва това което ми говори... и какво стана после? разкрещя ми се и се стигна до там... Каза ми, че не можел да повярва, че аз съм му била приятелка някога.. А самият този човек ми върна вярата в хората и т. н.... споделих му неща които дори родителите ми не знаят за мен.. които малко хора казват, ако им се случи... Започна отново даскало... Първото момче започна да разправя, че една от най-добрите ми приятелки е тъпа и интригантка... повечето от другите момчета започнаха да я обиждат, да й се присмиват, дори и да я псуват... естествено я защитавам... кой добър и истински приятел не би го направил..? И изведнъж това първото момче ми казва, че тя е интригантка, че не иска да са приятели и т. н. след 2 минути ми казва, че е казал, как съм казала, че онова момче ме сдухва... няколко дни по-късно след срещата ни... Е аз му се ядосах и обидих.. мисля, че е нормално... и отидох и казах на онова момиче какво е казал за нея (мислейки, че той сам ще й каже не след много, защото повтаря, че винаги си казва всичко в лицето) и тя се изцепи пред него.. и той започна да ме обижда по всевъзможни начини и с всевъзможни думи... стигна се дори до псувни... Разбрах, че момичетата говорят за мен.. а аз какво съм направила? отворих си устата за първи път за време повече от година... и то много след като бърсах сълзите на другите... накрая всичко се разпада и само аз и 4 момичета до мен страдаме... всички останали с гордо вдигната глава от случилото се продължават да бълват простотии за нас и обиждайки ни...
точно заради такива истории щях да напусна старото си даскало... и единственото което ме спира да не напусна това, е че ако го напусна няма къде другаде да отида с моя профил... пък и да има... пак ще е същото... всички ще говорят зад гърба ми, всички ще ми се смеят, накрая аз ще излезна виновната и само аз ще страдам.. и то само защото съм се опитала да си мълча, да съм добра, да бърша сълзите на всеки и да оправдавам всеки...
темата наистина е много добра... не знам дали точно тук трябваше да пиша, но просто мисля, че това е темата в която да се напише колко малко истински приятели има

[vlubchivo]

това горе, бях аз...

[morsmordre]

Какво да ви кажа, хора..Старая се да намеря начин, който да ме избави поне за седмица от сърденето, цупенето и интригите.Но това просто е невъзможно.Специално в моята компания (от даскало, с останалите ми компании нямам такива проблеми..) има две момичета, които напоследък не мога да понасям.Едната ми е страшно добра приятелка или поне беше, докато изведнъж не се превърна в това, което най-много мразеше - не спира да говори за себе си, а, когато не говори за себе си, обсъжда някой друг (което си е точно плюене зад гърба, макар че каква олелия ще стане, само ако й се намекне такова нещо); другата е депресирана и е такава нервачка, че един камък ще се пукне от досада и раздразнение.За втората вече не ми е толкова зор да се разбирам добре, защото преди няколко дена (май че точно вечерта, когато пуснах тази тема) разбрах, че е изгубена кауза (надеждата умира последна, но все някога трябва да умре).Но първата е тази, която ме интересува.Не защото искам нещо повече от това да сме приятели, а защото през последните години бяхме големи приятели и знаех, че е човек, на когото мога да разчитам, че, като му споделя, няма да разкаже на никой друг и ще ми даде съвет.Но това се промени - тя се промени.Едно момиче предаде доверието й и тя стана причината това момиче вече да не е в компанията ни (провинението наистина беше сериозно, макар че каква приятелка е, след като не може да прощава :-k ).Сега тя се превърна точно в това, което беше онова момиче - лошите черти се трупат и трупат и накрая чашата ще прелее.Вече чувствата ми няма да приличат на лъскава, ледена топка, чиято повърхност не се нарушава от прашинки, толкова маловажни за околния свят, а ще се превърне в топка от зелен пламък.Бях приятел твърде дълго, търпях повече време, отколкото биха търпяли повечето хора, прощавах достатъчно много пъти, но това не бива да продължава! :smt027 Всичко си има граници и, ако нищо не й влезе в главата от това, което смятам да кажа (а съм сигурен, че ще се наложи в скоро време), значи съм се заблудил.

Странно как се променят отношенията с времето.По принцип е много трудно един човек да си промени поведението - още от най-ранна възраст той изгражда един начин на държане, който не се сменя с друг, а се усъвършенства.Дали за добро или зло, зависи от гледната точка.Винаги съм бил поддържник на темата "Първо за приятелите, после за мен".Винаги съм знаел колко нерви се изхабяват, ако се следва този принцип и затова винаги съм се опитвал да насоча най-добрите си приятели по обратната пътека "Първо аз да се уредя, пък за другите - ако остане".Това са двете гледни точки, които приемам, а аз съм заобиколен от хора, които следват втората (по ирония на съдбата, най-добрите ми приятели не влизат в тази категория - излиза, че съм се провалил :) ).И именно заради това съществуват интригите и изобщо проблемите в отношенията между съучениците..Защото девет от десет мислят първо за собствената си изгода, когато излезе някакъв шанс, а дълго след това или се сещат за "приятелите" си, или изобщо не се сещат.Всичко е събрано в един толкова омагьосан кръг, че направо не си заслужава да се обсъжда..Да ви кажа честно, понякога ми се иска просто да изчезна за една седмица - далече от дразнители, а, като се появя отново, всичко да е в мир и хармония, всеки да мисли преди да действа, да мисли дали с действията си няма да нарани някого..Е, знам, че такова нещо няма как да се случи, но искрено се надявам повече хора да започнат да осъзнават, че проблемите идват именно от прибързаните и необмислени действия и от непобедимото желание за лична изгода.

[vlubchivo]

Ей в такива моменти, като този, имам чувството, че съм направила нещо наистина много лошо... И все едно аз съм виновна за всички кавги около мен... Не съм чувала за някой, който да няма 1 истински приятел близо 8 години... и когато ги намери, те изведнъж ти забиват нож в гърба
И някфо... всички ми казват "Аз си казвам всичко в лицето... ти си мн яка", а после виждам, че е говорил гадни неща за мен...
Лицемерно и интригантско ли постъпих с тва, че веднъж и аз си отворих устата?

[morsmordre]

Ей в такива моменти, като този, имам чувството, че съм направила нещо наистина много лошо... И все едно аз съм виновна за всички кавги около мен... Не съм чувала за някой, който да няма 1 истински приятел близо 8 години... и когато ги намери, те изведнъж ти забиват нож в гърба
И някфо... всички ми казват "Аз си казвам всичко в лицето... ти си мн яка", а после виждам, че е говорил гадни неща за мен...
Лицемерно и интригантско ли постъпих с тва, че веднъж и аз си отворих устата?

Първо, точно това е мястото :) Целта ми беше точно такава, да обменим малко информация относно училищните проблеми в отношенията между съученици.И второ, не, не си направила нищо лошо, като си решила да направиш нещо по въпроса.Точно там е работата - винаги има някой, който е утешителното рамо, който помага, който винаги ще подаде ръка, но никой не се сеща да върне полученото!!!Изобщо не е лицемерно това, което си направила.Ти си постъпила правилно - както казах в предишния си пост, всичко си има граници!Не можеш вечно да търпиш обиди, подмятания и говорене зад гърба - трябва да има уважение между приятелите, а не интриги и караници.Според мен трябва да се държиш заедно с тези четири приятелки, които каза, че споделят същите страдания като теб.Но ти давам този съвет - доверявай се на хората, но не се предоверявай.Винаги преценявай поведението на някого, мисли преди да правиш нещо, което засяга другите, наблюдавай реакциите и действията на другите.Това е напълно достатъчно, за да може да се нарече човек предпазлив, но не и параноик :)

Горе главата - всяко зло за добро ;)

[vlubchivo]

А най-гадно от всичко ми се струва това, че всеки казва "той не ти е фр щом те кара да страдаш"... да не е, ама как просто да си кажеш "майната му" като си го обичкаш едва ли не... Или пък как може да ти казват "ку*ка" и "ку*ва" като до вчера са те прегръщали, сте се смяли и сте се наричали приятели?
леле ще си излея душата тук 8-[

[nVm]

в моя клас е пълно с интриганти...добре,че и най-добрата ми приятелка е там с мен...те сами си правят интригите :smt011

[Se7eN Sec0ndS]

Направо се изумих, че е възможно случващото се около мен да е всеобщо явление. Не съм тесногръда, но наистина подозирах, че глупавите хора, занимаващи се с невероятно нужните им интриги, са само в моя клас...
При мен ситуацията беше точно същата. Отначало, незнайно защо, още в 8-ми клас всички ме намразиха. Говореше се зад гърба ми, а което като че ли беше по-лошо, открито ми се присмиваха за всяко нещо, което ако не бях аз, можеше дори да е впечатляващо, и то в положителна насока. Безброй много пъти се опитвах да анализирам поведението си и да намеря грешката в себе си, тъй като досега никога не съм била отхвярляна от целия ми клас. Но с времето се отказах и просто спря да ми пука за т. нар. "дребни душици". По този начин аз вървях напред, а най-голямата интригатка (естествено момиче) потъваше в своята злоба и малко по малко останалите осъзнаха, че не струва нищо, при което някои минаха на моя страна, макар да не съм искала да се разделяме на "отбори", други просто се отдалечиха от нея.
Следващите години заформих с хората от класа страхотна компания. Чувствах се на върха на щастието, че нещата са се развили така и че съм намерила подходяща партия. И именно аз бях този "уравновесител", който пазеше компанията да се разпадне от дребните неразбирателсва и интриги. Но няколко от момчетата отидоха в друг клас и малко или много се отдалечиха. Останахме почти само момичета и познайте какво се случи. От около 10 човека, на които знаеш, че можеш да споделиш проблемите си и че те ще те разберат, че можеш да вярваш и да си абсолютно винаги на тяхно разположение, останахме 3-ма. Аз и двамата ми най-добри приятели.
Купоните, които си организирахме, понякога ми липсват. Но (както повечето хора, примирили се със съдбата) наистина не съжалявам. Гледам, както винаги, положително и си казвам, че след като такива неща се случват, то по-добре да са сега, а не когато съм на 25 напр. и да се чудя какво е станало и в какъв филм съм попаднала. В едно обаче се убедих. Не искам да имам най-добра приятелка. За съжаление, достатъчно много пъти съм оставала разочарована. Може причината да е и в мен. Но в лицето на едно момче успях да намеря повече подкрепа, доверие и сигурност отколкото във всичките си приятелки досега. Ето защо вече гледам да не се сближавам с момичетата. За приказки и клюки - супер, но не желая "приятелки" около себе си.
А вторият ти пост ме накара да се замисля, че приятелите (тези, които след всичко все още са до теб) наистина трябва да се пазят. И в действителност трябва да се внимава да не ги засягаме по никакъв начин и да не издребняваме. Макар да става дума за хората, пред които сме естесвени и с всичко е непринудено, не можем да си позволим човешката ни нужда за интрига или спор (просто за да е по-интересно) да ни отнеме ценното, което ни е останало.

[oTPoBHa]

Макар че съм момиче, определено съм на това мнение, че именно МОМИЧЕТАТА предизвикват интригите! Пресен пример давам - наскоро една приятелка, с която се познаваме от деца (а и сега сме в един клас) започна да страни от мен и вобще се държеше така, все едно ме няма. Всички останали постоянно ми говориха "Ти кво ся, говорила си и зад гърба и не знам си кво.." само дето няма грам истина в това! Тия хора не могат ли да разберат, че когато изразяваш мнение по даден въпрос, ти не говориш зад гърба на даден човек, дори и той да е замесен в ситуацията. Ебаси тъпите - кажеш например "Ми Вики тряяше да излезне тогава, ама нещо стана и работата се рее*а" (съжалявам за цитата хах ) и те вече отиват и казват всичко..пфф какви "приятели" само!
Ама ето каква била работата - въпросното момиче, с което се знаем от мнооого време, започнала да се движи с "големите" хора (сещате се какво имам в предвид), а аз със тях не се имам вобще (пак заради интриги, разбира се.) И те и наговорили суупер тъпи и най - важното - НЕВЕРНИ неща, които аз съм била казвала за нея - че е била тъпа комплексирана че съм била я използвала и ей такива простотии.. Като го разбрах това, направо бях слисана! И ся кво - казах и че вобще няма и грам истина в това и че онези, с които тя се движи не се разбирам много с тях и са решили да ми направят гадно..е и кво? нищо не помогна.. резултатът: развалихме си приятелството ! и вече ми писна от интриги че някой бил казал нещо, че другия бил там и го чул, че нз си кво ..... и ся пак интриги - дойде най голямата интригантка, дето забърка цялата тая каша при мен да ме пита вярно ли е, че съм била говорила за нея че била еди каква си пхааах аз и казах по добре да си държи затворена голямата гадна уста ... но работата е там, че дори и най-големите интриганти отнемат приятелите ти заради някфи тъпи и неверни клюки, сприятеляват се с тях за известно време и най-неочаквано им забиват нож в гърба, след което им се хилят колко са тъпи и как са се били прее*али вобще да тръгнат с тях.. тц тц тц а най- трагичното е че "жертивите" продължават да излизат с тия, които са ги предали, без да забелязват, че биват използвани.. ей на тва аз викам глупави и крайно ограничени хора, които е знаят какво искат и вобще какво са тръгнали да търсят подяволите! Та така. Клюки ще си текат, дори и ако ходиш нон-стоп в расо. Решението? Не се занимавай с хора, които предизвикват интригите (обикновено се знаят), дори и да са най-великите в класа, в квартала и всички да ги познават. Престани да общуваш с тях и не ходи на места, където ходят и те. Така ще им попречиш да те виждат и да измислят нови неща как да ти праят та*ак.. кво друго да си мисля вече по дяволите!?? ай peace & respect

Kakwo stawa? ZAshto e tolkowa trudno da namerish priqtel, koito da ne e licemer? W momenta se spukwam ot rew, za hora chiqto cel e da me srinat do osnowi. Pomislih, che sym namerila za pyrwi pyt istinski priteli. Spodelqh im, razkazwah im, opitwah se da im dawam syweti kogato gi poiskat. A kakwo prawqt te w momenta?! Izpolzwat wsichko spodeleno ot men sreshtu samata men. Prawqt neshta, za koito znaqt che ste me zaboli, powtarqt deistwiqta na hora koito sa me naranqwali predi. Daje edno momche mi kaza "Nima ti nqkoga si bila moq priqtelka? Ne sym mislil, che sym imal tazi wyzmojnost". Bqh skrito malko choweche, koeto ne dopuska nikoi do sebe si i intrigite okolo nego ne go naranqwat. A sega sym prekaleno dowerchiwa i se spukwam ot rew, zashtoto si pozwolih wednyj da powqrwam na horata. A wsyshtnost zashto se dyrjat taka s men, zashtoto i az wednyj se obidih. Mislq, che towa da se dowerq na nqkogo, e nai-golqmata mi greshka do sega. Shte naprawq posleden opit da se sdobrq s tqh, zashtoto az mnogo dyrja na priqtelite si. Moje da ne sa istinski priqteli, no pone shte znam, che wse pak ima nqkoi do men, a ne sym sywsem samichka...

[morsmordre]

Аз лично съм на мнение, че съществуват истински приятели.Или "най-добри приятели", както обичам да се изразявам.За себе си съм класифицирал приятелите си на няколко групи:::
---Познати - това са хора, на които нямам доверие, за които не знам много повече от името им, възрастта им и какво е поведението им.Просто хора, с които мога да си лафя - обикновено те не създават проблеми, но ми се е случвало веднъж и само веднъж един такъв познат да ме въвлече в интрига между него и едно момиче.Историята е дълга и заплетена, затова нямам намерение да я разказвам (а и не е по темата), но интересното в случая е, че той не познаваше никого - само мен и още няколко човека; та до такава степен беше сдухан, че без да го разбера ме въвлече в една интрига и караниците продължиха 3 месеца някъде.Едва успях да се сдобря с приятелката.
---Приятели - тези, на които имам доверие.Хора, на които споделям, но внимавам какво говоря, тъй като не съм сигурен в тях.В тази графа влизат тези мои "приятели"-интриганти...На почивката установих, че всъщност има толкова много неща, които не им казвам...които не бих им казал, освен ако не съм пийнал повече.
---Много добри приятели (малко тъпо звучи, но за мен си е добре) - хората, в които съм сигурен.На тях им казвам как се чувствам, как съм възприел дадена ситуация и какво ми се върти в главата.Но те все още не са спечелили пълното ми доверие (както казах в предишния си пост, хубаво е да се доверяваш, но не и да се предоверяваш), а то се печели с време - колкото по-дълго сме приятели и им се доверявам до такава степен, без да предават доверието ми, толкова то се покачва.
---Най-добри приятели - за всичките осем години (сега започвам девета), през които съм в този град, съм събрал около себе си шестима души, като един от тях е момиче.Това са хората, в които доверието ми е непоклатимо, познавам ги прекрасно, както и те мен (е, не толкова, колкото аз тях, защото има неща, които не съм казвал дори и на тях), минавали сме през караници, но винаги сме си били вярни един на друг и сме си помагали взаимно.Винаги проявяват пълно разбиране и не се впускат в задълбочени разпити защо не съм бил направил това, а съм направил онова.Вярват ми и знаят, че винаги постъпвам колкото се може по-правилно за самите тях.Минавали сме през много тежки моменти и всички оценяваме подкрепата, която си оказваме.

Интересното е, че интригантите са точно в графа "Приятели" - тъкмо когато започвам да се доверявам на някого, той трябва да направи така, че доверието ми в него да спадне.И защо?!Защото обикновено си е намерил някой друг, с който да движи, но този някой друг мааалко по-късно забива нож в гърба на моя "приятел" и аз се оказвам в ситуацията да утешавам.За всичките тези години съм разбрал, че само най-добрите ми приятели заслужават помощта, която оказвам на "приятелите", но на мен си ми е като инстинкт - не мога да седя безучастно, когато знам, че мога да направя нещо по въпроса.

[FireSweet]

Да наистина интригите са много и наи-много страдат хората които се доверяват!Лично аз не се доверявам,но пак съм страдала от интриги.Случвало ми се е някой без да ме познава да говори какво ли не за мен.И накрая този някои(както всеки би се досетил става дума за момиче) излезе че е интригант и лъжец,а тези които повярваха на всичко после ми се извиняваха.Е приех извиненията им,но това никак не значи,че отношемието ми към тях и мнението ми ще си останат едни и същи.И аз съм на мнение,че е по-добре да нямаш най-добра приятелка.Не че ако имаш е лошо,но е много трудно да намериш такава която да е истинска.Въпреки всико продължава да ми е болно,че повечето хора са толкова лицемерни и егоистични

[DjBaloon]

Ne sum suglasen che samo v uchilishte se zavruzvat priqtli i samo v uchilishtnite godini stava tova.A otnosno intrigite.. hm do sa sred momcheta priqteli intrigi ne sum sreshtal.. stiga da nqma momiche koeto da podkukorosva i osobeno momicheto ako ima vlianie nad momchetata(tva stava ako e hubava). V nashiq klas ima intrigi no samo m/u momichetata i to otnosno tehni si gluposti koq e po moderna koq se oblicha po-dobre neshto si takova.Otnosno problema s priqtelite az sum go reshil taka ne se sblijavam s nikoi ot klasa durja dobri otnosheniq zdrasti ala bala 2-3 lafa i tva e,taka shte moga da raz4itam na tqh i te na men,pone pri men taka se poluchava,a istinskite priqtli te idvut kum mene ;] Drug nachin e da proverish nqkoi dali ti e priqtel kato go vidish che se opitva da se pribliji kum tebe,durjij se gadno s tebe i ako vse oshte produljava da se muchi da zavarje razgovor s tebe e nachi naistina e priqtel i naistina te ceni :smt004

[morsmordre]

Drug nachin e da proverish nqkoi dali ti e priqtel kato go vidish che se opitva da se pribliji kum tebe,durjij se gadno s tebe i ako vse oshte produljava da se muchi da zavarje razgovor s tebe e nachi naistina e priqtel i naistina te ceni :smt004

Хмм, това според мен не е особено вярно.Мисля, че означава, че по-скоро те харесва като човек и ти ставаш нещо като негово протеже.Може този човек да се опитва да се сближи с теб, но, ако ти не го харесваш като личност?Това няма да е приятелска връзка, инфорамцията ще е еднопосочна - от него към теб.Един човек може да бъде наречен "приятел", когато имате поне няколко години зад гърба си, през които сте минали през достатъчно пречки и опити да бъдете разделени, но нито един от тях не е успял; години на разбирателство и подкрепа.Имам един що годе приятел, с който се познаваме от няколко години, движим заедно, но не мога да го нарека "Приятел" според моето категоризиране (виж предишния пост) - имаме достатъчно години зад гърба си, че по принцип да би трябвало да мога да го нарека приятел (съученик е, да поясня), но липсват разбирателството и подкрепата.Него го влекат неща, които на мен не ми харесват изобщо, и, за разлика от мен, не знае какво иска от определени неща.Това, че той се опитва да ми привлече вниманието често, мен не ме касае, при положение че не ми харесва той като човек.

[lady_bird]

navsqkude ima intrigi
nqkude pove4e,drugade po-malko...no vinagi gi ima,te sa neizmenna 4ast ot vseki klas :)

[reason]

Всеки страда,заради някакви интриги...нз и в моя клас има лицемери,но най-ме дразнят тези,за които знаеш,че са такива,но те в един момент ти се усмихват мило,а в следващия ти говорят зад гърба...и аз много страдах,точно заради такива хора,макар че не съм мн голяма и все пак разбрах,че не тр да ти дреме за тях.В момента има точно двама човека,на които мога да се доверя и честно казано съм доволна и на това.

Aman ot intriganti... :|

[tedinkata_]

v moq klas intrigite sa ve4e neshto NORMALNO za sajalenie :evil: ](*,) #-o

[sk8er_girl]

ne znam za6to stava taka...men pak me predadoha po4ti vsi4ki na koito vqrvah i to ne 6toto sam go zaslujila s ne6to a za6toto po dumite im prosto sam po-dobra ot tqh...jalko e :cry: za pove4eto ot tqh sam pravila ne6ta koito sa naranqvali men samata,izostavih mom4e za6toto edna fr go haresva6e,ostavih q da se hvane s nego,a tq - ni6to,edno mersi ne kaza daje...edna druga pak razduha nai-golemite mi taini na poznati i nepoznati,samo za da me vidi unijena,govore6e 4e se drusam,4e sam za komuna i tn,6tot ne moje6e da razbere prilivite na 6tastie i optimizam...vinagi sam se 4udila za6to horata, koito sa plakali na ramoto ti te predava bez da im migne okoto???za6to kato te vidqt 6tastliv se 4udqt kak da ti napravqt mrasno???i tiq hora sa ti priqteli,kvo ostava za vragovete???

[teardrop]

Пфф, в нашия клас отначало всички бяха страшно мили, много свестни, всичко беше на 6, когато бяме в 8 клас. Обаче по-нататък...леле, какви неща ставаха :smt011 Една се скара с "най-добрата" си приятелка, защото се кефела на гаджето й. Други двама пак така best freinds уж пък се скараха точно за обратното - единия не одобрявал гаджето на другия ](*,) Момичета се скубят, всички си говорят зад гърбовете, едни се правят на приятели, а всъщност те мразят... :-# Радвам се все пак, че има няколко наистина свестни човека в класа (е, докато не се скараме ще са свестни, де...). Но поне тия простотии дето ги изброи горе, бяха преди. Сега всички се пооправихме и се разбираме достатъчно добре, че да не си говорим зад гърба, а да си казваме в очите всичко #-o