Влез

View Full Version : Грешките,които допскаме с приятелите си?!?



BaBy_amour
11-01-2006, 12:14
Здравейте...ами моята история е доста дълга и може би скучна :smt017 аз сам почти на 16 хах и сам,по-точно бях доста щастлива от факта,че всичко у дома и с приятелите ми е ОК."Събитията" се развиха това лято и както може би разбирате не са особено приятни...става въпрос за прителите ми.В момента се чудя дали изобщо са ми приятели и какво всащност ги кара да постъпват така.До скоро бяхме една компания и всичко беше наред,докато не започнахме да се караме.Оказа се,че в момента явно дори не се търпим...аз се опитвам да оправя нещата,но нещо не се получава :( та въпроса ми е дали човек е способен да остави старите си приятели и да започне от начало?!? Има ли такива от вас,които са превъзмогнали всичко и са започнали отначало и как са го направили?А ако не,какво бих могла да направя още,за да "спася" едно приятелство?И няма ли то да е като ваза,която сме счупили,залепили сме я,но тя все пак си остава счупена?така ли бих се чувствала...и най-вече,има ли смисал от всичко това?Замислям се и откривам грешки,които сам допускала,но всеки има право на прошка нали?

Благодаря ви предварително :-)

BraInLesS_f
11-01-2006, 12:25
Старите приятелства,които си градила с години са най-важни,защото ако си намериш нови приятели ще трябва да мине много време докато станете наистина приятели!Пък и не знаеш новите хора какви са,докато не ги опознаеш!Според мен е по-добре да запазиш старите приятели(ако можеш де),само се замисли за нещата,които сте преживяли заедно.Но ако наистина постъпват гадно,поговори с тях и ги питай ''Абе,к'ъв ви е проблема?''
Еми тфа е моя съвет,помисли и реши какво да правиш!Каквото и да решиш,аз ти пожелавам успех! :)
И винаги имай едно на ум за новите хора,защото може да ги допуснеш прекалено близо до себе си и те да те наранят!

olive_oil
11-01-2006, 12:54
Здравейте...ами моята история е доста дълга и може би скучна :smt017 аз сам почти на 16 хах и сам,по-точно бях доста щастлива от факта,че всичко у дома и с приятелите ми е ОК."Събитията" се развиха това лято и както може би разбирате не са особено приятни...става въпрос за прителите ми.В момента се чудя дали изобщо са ми приятели и какво всащност ги кара да постъпват така.До скоро бяхме една компания и всичко беше наред,докато не започнахме да се караме.Оказа се,че в момента явно дори не се търпим...аз се опитвам да оправя нещата,но нещо не се получава :( та въпроса ми е дали човек е способен да остави старите си приятели и да започне от начало?!? Има ли такива от вас,които са превъзмогнали всичко и са започнали отначало и как са го направили?А ако не,какво бих могла да направя още,за да "спася" едно приятелство?И няма ли то да е като ваза,която сме счупили,залепили сме я,но тя все пак си остава счупена?така ли бих се чувствала...и най-вече,има ли смисал от всичко това?Замислям се и откривам грешки,които сам допускала,но всеки има право на прошка нали?

Благодаря ви предварително :-)за да се скарате,вероятно сте направили нещо всички заедно,и ти си мислиш,че само другите са виновни,а ти си права,нали?Но това съвсем не е така."счупената ваза" ,ако я залепиш,няма да се като чисто нова,но моожеш да се постараеш,така че следите,там където е била счупена,да се заличат.
Разбери,че приятелството не е нещо,с което човек да си играе.Когато имаш право се сърди,когато нямаш,просто приеми,че другия е прав и толкова.Все пак гордостта не ни е дадена,за да я показваме пред приятелите си.Всичко зависи от теб,разбираш ли?А може би си казала неща,които немогат да се забравят.Може би ако помолиш за прошка за изрчените неща те ще ти простят?Може би и те ще ти се извинят за неща,които са казали.Просто се промени,бъди искренна и същевременно приятелски смирена,ако те са ти истински приятели никога няма да злоупотребят с тази твоя смиреност.И,господи прощавай!Ако незнаеш как,научи се!Но преди всичко се промени и си помисли,заслужаваш ли прошката от твоите приятели и те заслужават ли твоята???Ако не я заслужаваш я заслужи.Но за съжаление нищо няма да е както преди и това е тъжното - разбираш грешката си,но никой не иска да те чуе.Ако стане така,просто гледай напред.