GotheL
11-05-2006, 11:04
...И взривът...за миг вече не се чуваше.Тишината тихо запълзя по стените,достигайки до разума.После се спря...и пак продължи.По пътя си помиташе и бързо се утешаваше от действията си.Не се запита-защо?Не прозря същността на един мимолетен глас, и на друг малко по-различен.Думите се изричаха,но така празни,а стаята ги поглъщаше и се вливаше в нищото.Първият глас твърдеше нещо,попиваше тишината и забързваше крачка.Отсрещният плахо се плъзгаше по ледената пустош на думите.Страх от това да се докоснат,да съживят безжизнените си мечти,ги отблъскваше все повече.
Единият глас се разплака,стана ясно,че умира.Взе последните блянове от отсрещния,който го гледаше така пренебрежително.Допря до себе си беглите си спомени,усмихна се...и притвори очи.Гласът не беше вче глас!Тръгна си...
Другият пък описваше пълно спокойствие,каза си "ок",сякаш наистина всичко беше успокояващо добре и въздъхна.Обърна се на другата страна и закрачи по разбития път към никъде!
...След време...взривът отново се чу...отнемайки живота му.Тогава той си спомни онзи далечен глас и поиска да заплачи.Но беше празен,неможеше да пророни и сълза.Неможеше да притъпи и болката...,защото си спомни,че го обичаше...
Единият глас се разплака,стана ясно,че умира.Взе последните блянове от отсрещния,който го гледаше така пренебрежително.Допря до себе си беглите си спомени,усмихна се...и притвори очи.Гласът не беше вче глас!Тръгна си...
Другият пък описваше пълно спокойствие,каза си "ок",сякаш наистина всичко беше успокояващо добре и въздъхна.Обърна се на другата страна и закрачи по разбития път към никъде!
...След време...взривът отново се чу...отнемайки живота му.Тогава той си спомни онзи далечен глас и поиска да заплачи.Но беше празен,неможеше да пророни и сълза.Неможеше да притъпи и болката...,защото си спомни,че го обичаше...