Moderated: Анализ на стихотворение на Христо Смирненски [Архив]

11-06-2006, 16:57

Чрез предаването на зова на революционерите към всички хора по света да се изправят срещу неправдата, мрака и потисничеството, поетът разкрива ясно своята позиция към събитията. Оптимизмът на автора се излива в прекрасна картина. Смирненски пресъздава вярата в полюсната промяна, която ще настъпи в света след края на борбата. С изключително художествено майсторство Смирненски постига внушенията си и в стихотворението “Северния Спартак”. Поетът използва образа на Спартак, за да изтъкне приемствеността на революционната борба за свобода в човешката история. Героят е символ на твърдостта и героизма, въплъщение на революционната ярост и могъщество. Той е пресъздаден като всесилен великан, който има способността да властва над природните стихии. Още в началото на творбата авторът пресъздава картина, изпълнена с болка и страдание: От нишките на свойте мъки тежки изтъках твърдата си броня аз. А моят меч е сноп души човешки, калени в пламъка на сетни грешки и в мъдростта на свойта първа власт. Поетът внушава идеята, че страданието е безкрайно. То разкрива и някои качества у човека, които го правят по-устойчив на идните мъки. Картината на борбата е ярка и колоритна. Пътят на революцията е тежък и може да го извърви само този, който притежава смелост, сила, твърдост и непоколебимост. Идеалът за свобода, справедливост и истина, както и борбата за този идеал правят от жалкия роб властен, непобедим и всесилен великан. Поетът внушава идеята за възвишеността на борбата чрез разкриването на подкрепата, която природата оказва на героя. Той я използва, за да победи. Така той се превръща в уверен и неуязвим, затова и самочувствието му на колос се влива в повелителни и категорични интонации, във властни хиперболи на заплахата и мъжеството. Подобно на герой от легендарните саги и юнашките приказки Спартак върви “обгърнат в пламъци и гръм”, земята под нозете му пламти, в гърдите му бушува пожар. В такива епохи приказната романтика на народните сказания е естествен съюзник на революционното изкуство, то черпи инстинктивно от нея хиперболични и романтични видения, за да въплъти чрез тях героиката на своето време. Борбата за справедливост е отразена и в стихотворението “Руския Прометей”. Фигурата на “Северния Спартак” от едноименното стихотворение е фигура на властен победител, отбиващ пристъпа на вражите вълни и през грамада от препятствия извишава снага, силен, уверен, неуязвим. Самочувствието му на колос се излива в повелителни и категорични интонации, във властни хиперболи на заплаха и мъжество.

tova stava li?