PDA

View Full Version : Пости



MuJIoTo
11-06-2006, 21:21
Не намерих такава тема затова я пиша. А не знам дали е за тук, ама не намерих по-подходящо място (със сигурност не е диета).
Искам да разбера нещо повече за постите, който знае нещо повече да пише.

HaCkO
11-06-2006, 23:07
Ooo Hi4 negi znam samo znam 4e ima velikdenski koledni... i tfa sa teq det znam... :cry:

MuJIoTo
11-06-2006, 23:18
Някой ако знае да пише, защтото сериозно съм решила да постя тази година и искам повече информация, освен че не се яде нищо с животински произход и започват на 15 ноември и приключват на 25 декември. Абе всичко което знете. Миналата година пробвах и не успях и сега искам да "изпитам" волята си.

DeSsY`
11-07-2006, 12:44
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. Във всички народни обичаи, дори и преди християнството, има елементи, които са свързани с рационалното хранене и природосъобразния начин на живот.

Постите са въведени от християнската църква с цел да поддържат духовно-нравствените стремежи у християнина над чувствените.

От апостолско време Светата църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените “заговезни” - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. “тримерене”. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

Най-общите правила за поста

1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Постенето е необходимо да се започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:
• всичко, освен месо (Месни заговезни);
• вкусване на риба;
• гореща храна с растително масло;
• гореща храна без мазнина;
• студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
• пълно въздържане от храна.
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прошаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

Постът за православния човек е съвкупност от добри дела, искрена молитва,
въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Броят на постните дни в православния църковен календар в отделни години стига до двеста — към четирите многодневни поста се прибавят и еднодневните - в сряда и петък.

Великият пост или св. Четиридесетница е най-строг и най-продължителен. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (последната преди Великден). Установен е в памет на 40-дневния пост на Спасителя и последната седмица от земния Му живот, Неговите страдания и смърт на кръста, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. През целия пост риба се разрешава два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница.

Петровият пост е установен в спомен на това, че св. апостоли постили преди да почнат да проповядват Светото евангелие, също и заради особена почит към първовърховните апостоли Петър и Павел.

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди успението си прекарвала времето в пост и молитва.

Рождественски пост (Филипов)— от 14 ноември до 24 декември. Този пост е установен в чест на Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество Христово. Понякога този пост наричат Филипов, защото започва след деня на апостол Филип. До Игнажден (20 декември) риба се разрешава, разбира се, на Никулден (6 декември).

Православната цьрква е наредила специални постни дни през седмицата — сряда и петък. Постът в сряда е установен в знак на това, че Христос е бил предаден от Юда в сряда, а в петък е бил разпънат на кръста. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

През годината има и други единични постни дни: преди Богоявление – 5.I., на Кръстовден – 14.IХ, в деня Отсичане главата на св. Иоан Кръстител – 29. VIII (строг пост).

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето - първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.

Постите имат различни степени: много строги - само растителна храна без никакви мазнини, обикновени пости - може да се яде и риба. На болните с определени заболявания християнската църква разрешава да ядат всичко, освен месо. При постите не се пие алкохол, не се използват възбуждащи апетита подправки. По време на постите се яде хляб, ястия без мазнина, плодове, зеленчуци, ядки, сушени плодове и гъби.

Нерелигиозни аспекти на постенето

Днес живеем в трудни условия - замърсени въздух, вода, храна. Ядем всичко безразборно. Съществуват различни системи, предназначени за прочистване на организма от вредните вещества и отрови. Такава са системите за периодичното гладуване, за разделното хранене и др. За съжаление, не всички хора могат да ги използват. Бързият ритъм на нашия живот не ни дава възможност да издържаме на продължителен глад. Тези системи трябва да се прилагат след предварителна консултация с лекар, за да се избегнат нежелателните последици: активизиране на стари заболявания, поява на нови и т.н.

Във всички народни обичаи, дори и преди християнството, има елементи, които са свързани с рационалното хранене и природосъобразния начин на живот. Спазването на постите от физиологична гледна точка е по-добро за организма, отколкото гладуването или разделното хранене. По време на постите се ядат предимно плодове и зеленчуци и сравнително еднородна храна. Пектините и целулозата спомагат за разграждането на токсичните вещества, нитрати, соли на тежките метали, пестициди и др. химически вещества, намиращи се в човешкото тяло. Храната, която се приема по време на постите е с меко, щадящо въздействие върху функционирането на ендокринната, нервната и сърдечно-съдовата система. През останалото време прекомерното количество храна води до претоварване на стомаха и сърцето, получава се непълно изгаряне на храната и се нарушава обмяната на веществата. По време на постите храната е по-безсолна, зеленчуците се ядат сурови или сварени без мазнини. Това допринася за намаляване на холестерина и други вещества, предизвикващи склероза. Подобрява се функционирането на бъбреците и отделителната система. Организмът се освобождава от животинските белтъчини.

Когато не сме свикнали с постенето, добре е то да се прави постепенно. Първо се намалява храната от животински произход. Особено полезен е този тип хранене през пролетно-летния сезон, когато има плодове и зеленчуци. Месото се отказва постепенно, като се заменя с риба, пиле, яйца, извара.

След постите обикновено следва някакъв празник, на който храната в по-обилна и по-калорична. Така организмът след постенето се подсилва. Принципите на здравословното хранене обаче изискват добавянето на храните, избягвани по време на поста, да става постепенно и тялото ни да привикне отново към тях без сътресения.

Понякога продължителните пости могат да бъдат доста изтощителни. Това обаче не се отнася за тези, които знаят как да набавят на организма си необходимите вещества. Онова, което съществува в месото, млякото, яйцата и останалите животински продукти, може да се набави и от зеленчуците и плодовете, когато става дума за ограничено във времето въздържание.

Ядките
Лешниците са идеалният заместител на животинските мазнини. Такива са и повечето ядки. Най-полезно обаче за хората, които са решили да съчетаят постенето с диета, е да ядат бадеми. Те имат най-ниско съдържание на калории. Останалите ядки, както е известно, особено соята, могат да добавят някой и друг килограм в повече, вместо да ви помогнат да отслабнете.

Маслини
Маслините, без значение дали са зелени, кафяви, едри или дребни, също са подходяща храна за тези, които са решили да постят. Съдържанието на мазнини и високата им хранителна стойност ги правят полезно блюдо за всяка постна трапеза. Същото се отнася и за овесените ядки, които могат да се смесват с мед и да се запарват във вода, вместо в мляко.

Отслабване
Хората, които са се захванали да постят само заради естетичния ефект и нямат религиозни подбуди, трябва да запомнят, че постенето не е задължително свързано с отслабване. Даже напротив. Постната храна засища по-трудно и затова обикновено се яде в по-големи количества.

MuJIoTo
11-07-2006, 22:57
Благодаря ти много за информацията, ще ми бъде доста полезна.

DeSsY`
11-11-2006, 10:21
Моля. :)