laniru
11-07-2006, 18:11
По принцип имам доста добър самоконтрол, за всичко. Успявам да си наложа да изглеждам спокойна дори тогава, когато съм изключително разтревожена или нервирана.
В момента това ми е малко трудно. Има човек, когото изключително много харесвам (не искам да казвам по-силна дума), но за когото знам, че не ми отвръща със същото (не сме говорили по въпроса, просто знам). Хубаво, примирявам се, няма проблеми, всичко си минава и т.н. Да, ама не! По стечение на обстоятелствата се виждаме доста често - може да се каже, че сме приятели. Той ми се радва като на приятелка - прегръща ме, разрошва ми косата, такива работи. Аз му отвръщам със същото, но всеки път съм на крачка да използвам тази моментна физическа близост и да направя някоя глупост. Трудно ми е да се контролирам в негово присъствие. Понякога дотолкова изменям нормалното си поведение, че другите ми познати сигурно не биха ме познали. Разменяме си двусмислени реплики, държим се предизвикателно един с друг, но от негова страна това е за бъзика и вица, а от моя - съвсем не.
Как успявате да си наложите да се държите нормално в такива случаи? И как забравяте цялата ситуация, ако приемем, че изпитвате значително по размер физическо и всякакво привличане към човек, когото не можете да имате, а се виждате всекидневно?
В момента това ми е малко трудно. Има човек, когото изключително много харесвам (не искам да казвам по-силна дума), но за когото знам, че не ми отвръща със същото (не сме говорили по въпроса, просто знам). Хубаво, примирявам се, няма проблеми, всичко си минава и т.н. Да, ама не! По стечение на обстоятелствата се виждаме доста често - може да се каже, че сме приятели. Той ми се радва като на приятелка - прегръща ме, разрошва ми косата, такива работи. Аз му отвръщам със същото, но всеки път съм на крачка да използвам тази моментна физическа близост и да направя някоя глупост. Трудно ми е да се контролирам в негово присъствие. Понякога дотолкова изменям нормалното си поведение, че другите ми познати сигурно не биха ме познали. Разменяме си двусмислени реплики, държим се предизвикателно един с друг, но от негова страна това е за бъзика и вица, а от моя - съвсем не.
Как успявате да си наложите да се държите нормално в такива случаи? И как забравяте цялата ситуация, ако приемем, че изпитвате значително по размер физическо и всякакво привличане към човек, когото не можете да имате, а се виждате всекидневно?