Абсолютен кретен
11-09-2006, 03:29
Чудя се от къде да я захвана тая моята история, ама ше се пробвам
Всичко започна в края на 8-ми клас, харесах си едно момиче от моя клас, не беше кой знае какво, но на мен си ми харесваше, приключи даскалото и започна ваканцията, цяло лято не погледнах друго момиче, въпреки че не е като да съм нямал възможност, на баща ми му се налага да пътува постоянно и лятото прекарах кръстовайки Италия, но каквото и да правех все мислех за това момиче, тогава се познавахме доста бегло, но все пак явно започвах да хлътвам доста. Започна новата учебна година и аз малко по малко започнах да се опитвам да се сближавам с нея и с най-добрата и приятелка, която също беше от моя клас, те пък през лятото излизали доста често с 2 момчета от нашия клас, но само като приятели. Е както и да е не ми беше много трудно да стана доста гъст с тях 2-те, излизахме заедно, ходехме по купони рожденни дни и т.н, излизахме но винаги 5-мата, тогава не събрах смелост да я поканя да излезем само 2-мата някъде, тогава въпросното момиче видимо ми се кефеше дали само като приятел или и нещо повече за сега е загадка за мен. Всичко вървеше идеално до един рожден ден на който много се напих и направих доста глупости. След този злощастен уикенд всичко се обърна срещу мен, вчерашните ми приятелки се правеха че не ме познват, разказаха на всички за случилото се и паднаха големи ебавки, както и да е, не това ме тревожеше. Просто загубих доверието на моето момиче, бяхме в кофти отношения близо година. Станахме 10-ти клас и зимата тя тръгна с едно момче, което в интерес на истината е голям смешник, не само по мое мнение и поради редкият ми контакт с 2-те разбрах 1 седмица по-късно. А аз продължавах да я харесвам, като това просто привличане явно с времето бе се превърнало в любов. И така момичето което харесвах тръгна с най-големият смотаняк, не можах да си го простя ](*,) В началото не бях толкова притеснен защото мислех че възката им ще изтрае не повече от 1 месец, просто всичките и приятелки и говореха и и се смееха на избора, но....уви вече ходят близо 2 години, скоро се виждах с нея на кафе и тя ми сподели че не ме харесва и че не е толкова лесно да скъса с човек с който е вече цели 2 години. Другият проблем е че тя лятото заминава за Холандия и може и да не се върне повече, има намерение там да учи и не знам дали ще я видя някога пак. А аз съм много влюбен, не сме на 13 години, знам че сигурно звучи глупаво от устата (или по-точно клавиатурата) на момче, но колкото и да се опитвах не мога да я забравя, имах 2-3 връзки с други момичета за които тя не знае, но те бяха мимолетни, просто не мога да дам на друго момиче тази любов която изпитвам към Деси, сподели ми че обича да се грижат за нея и да и обръщат внимание.
Посъветвайте ме какво да правя, дали си заслужава да се боря или каузата е загубена. ](*,) ](*,)
Всичко започна в края на 8-ми клас, харесах си едно момиче от моя клас, не беше кой знае какво, но на мен си ми харесваше, приключи даскалото и започна ваканцията, цяло лято не погледнах друго момиче, въпреки че не е като да съм нямал възможност, на баща ми му се налага да пътува постоянно и лятото прекарах кръстовайки Италия, но каквото и да правех все мислех за това момиче, тогава се познавахме доста бегло, но все пак явно започвах да хлътвам доста. Започна новата учебна година и аз малко по малко започнах да се опитвам да се сближавам с нея и с най-добрата и приятелка, която също беше от моя клас, те пък през лятото излизали доста често с 2 момчета от нашия клас, но само като приятели. Е както и да е не ми беше много трудно да стана доста гъст с тях 2-те, излизахме заедно, ходехме по купони рожденни дни и т.н, излизахме но винаги 5-мата, тогава не събрах смелост да я поканя да излезем само 2-мата някъде, тогава въпросното момиче видимо ми се кефеше дали само като приятел или и нещо повече за сега е загадка за мен. Всичко вървеше идеално до един рожден ден на който много се напих и направих доста глупости. След този злощастен уикенд всичко се обърна срещу мен, вчерашните ми приятелки се правеха че не ме познват, разказаха на всички за случилото се и паднаха големи ебавки, както и да е, не това ме тревожеше. Просто загубих доверието на моето момиче, бяхме в кофти отношения близо година. Станахме 10-ти клас и зимата тя тръгна с едно момче, което в интерес на истината е голям смешник, не само по мое мнение и поради редкият ми контакт с 2-те разбрах 1 седмица по-късно. А аз продължавах да я харесвам, като това просто привличане явно с времето бе се превърнало в любов. И така момичето което харесвах тръгна с най-големият смотаняк, не можах да си го простя ](*,) В началото не бях толкова притеснен защото мислех че възката им ще изтрае не повече от 1 месец, просто всичките и приятелки и говореха и и се смееха на избора, но....уви вече ходят близо 2 години, скоро се виждах с нея на кафе и тя ми сподели че не ме харесва и че не е толкова лесно да скъса с човек с който е вече цели 2 години. Другият проблем е че тя лятото заминава за Холандия и може и да не се върне повече, има намерение там да учи и не знам дали ще я видя някога пак. А аз съм много влюбен, не сме на 13 години, знам че сигурно звучи глупаво от устата (или по-точно клавиатурата) на момче, но колкото и да се опитвах не мога да я забравя, имах 2-3 връзки с други момичета за които тя не знае, но те бяха мимолетни, просто не мога да дам на друго момиче тази любов която изпитвам към Деси, сподели ми че обича да се грижат за нея и да и обръщат внимание.
Посъветвайте ме какво да правя, дали си заслужава да се боря или каузата е загубена. ](*,) ](*,)