View Full Version : Една любов обречена да бъде забранена
Горяща в ада
11-09-2006, 17:27
Здравейте, пиша и тук защото имам нужда от помощ. Темата съм я пускала и в izpoved.com, пускам я и тук с надежда някой да ми помогне. Ето я и въпросната тема.
Ще ви прозвучи странно и дори някой може да се възмути, но ще ви кажа, че това е най-чистата и неопетнена любов, която може да съществува. Аз съм на 21 год. и съм заедно с приятеля си от 5 години. В началото бяхме лудо влюбени един в друг, дори аз се преместих да живея в ома му. Тогава се появи и проблемът, между мен и баща му започнаха да се появяват странни чувства. Той преживя много трудни моменти и аз бях до него през цялото време, същото направи и той за мен. Знам колко много се обичам, но това е невъзможна любов, която ни е забранена. Вече година и половина се измъчваме взаимно. Той е мисълта, с която заспивам и с която се събуждам. Иска ми се това да е кошмар, но не е. Всяко докосване, дори и неволно ме изгаря и ме кара да изпитвам неописуема болка. Никога не се е стигало до нещо по-сериозно, но и от няколкото целувки в мен е останал спомен за цял живот. Толкова силно искам да може да сме заедно без да нараняваме хората около себе си, но е невъзможно. Синът му ме обича до лудост, а ние не искаме да го нараняваме по този долен начин. И въпреки това аз никога няма да спра да го обичам. Моля ви дайте ми съвет как да превъзмогна тази любов, как да се примиря. Толкова е трудно, особено като всеки денго виждам, като той е първият и последният човек, който ми казва "Добро утро" и "Лека нощ". И думите му "Обичам те въпреки всичко и всички и винаги ще те обичам" не ми дават покой.
Благодаря на всички, които са я прочели. Още веднъж Ви моля за помощ.
не знам дали ще мога да послушам собствения си съвет ако бях на твое място,но все пак мисля,че трябва да седнете с бащата на твоя приятел и да се изясните преди да сте наранили с тайната си някой около вас.кажи му как се чувстваш и го накарай да реши кой обича повече-синът си или теб.ако наистина се обичате трябва да бъдете заедно-независимо колко трудно ще е.успех!!!
Начина да се спасиш според мен е да не го виждаш,но за тази цел трябва да се опиташ да мислиш по-малко за него и да се изнесеш от дома на приятеля ти.И не е хубаво,че лъжеш приятеля си,защото той те обича,а ти него-не...помисли кое ще е най-добре.
Горяща в ада
11-09-2006, 18:16
С него сме говорили хиляди пъти по тази тема. Аз съм сигурна в любовта му, сигурна съм и в това, че и аз го обичам повече от всичко. Ако стане въпрос за избор и трябва да се вземе едно крайно решение може би ще бъдем заедно, щастливи, но за сметка на друг човек. Но аз никога не бих си позволила да го поставя в такава ситуация, да избира между мен и синът си. Нито пък аз бих могла да кажа на приятелят си, че обичам баща му. След 5 години, в които ме е обграждал с толкова много обич му дължа поне това. Да се преместим няма как и двамата учим и нямаме достатъчно средства да се преместим в самостоятелно жилище. А дори и да го направим не мога да си представя дори и ден без да го видя, без да чуя гласът му и без да ми се усмихне. Сигурно ще ме помислите за мазохистка, но всякаш обичам да се измъчвам сама. Боли ме, но го искам до себе си, дори и от далеч. :smt010 :smt010 :smt010
miloto_girl_4e
11-09-2006, 18:20
Наистина решението е да се отделите от баща му и да живеете с приятеля ти в друго жилище ...
Сега не можеш да си представиш живота без баща му, но с времето ще свикнеш и любовта ти към него ще се притъпи, след повечко време ще и изчезне..
Това е решението, ти решаваш дали е по-важен приятелят или доста по-възрастният от теб мъж..
IlLuSi0nS`
11-09-2006, 18:21
хах я най-добре остави момчето - не го заслужаваш и ходи си там с дъртия пфуууууу
zoben_pitbul
11-09-2006, 18:54
Еми...Очевидно си в много сериозно положение :( Мога да си представя мъката ти,а пък с това да живееш постоянно вероятно е страхотно мъчение.Може би съветът ми няма да е добър в воето положение(все пак ти можеш най-добре да си прецениш)но все пак-смятам,че си струва да се стремиш да бъдеш щастлива на всяка цена,поне що се отнася до любовта.Не си струва да правиш компромиси-знам,че приятелят ти е дал адски много,но това е ТВОЯТ живот-само един ти е даден,живей го така,както смяташ,че трябва и въпреки,че човек трябва понякога да жертва много за любовта си според мен си струва,защото по-истинско щастие НЯМА.Колкото и да е тежко и трудно се раздели с приятеля ти,защото ако той разбере какво се случва между теб и баща му ще бъде съсипан.След това баща му също трябва да направи избора си,но поне ще знаеш,че си направила това,което е трябвало да направиш.
ми...Очевидно си в много сериозно положение Sad Мога да си представя мъката ти,а пък с това да живееш постоянно вероятно е страхотно мъчение.Може би съветът ми няма да е добър в воето положение(все пак ти можеш най-добре да си прецениш)но все пак-смятам,че си струва да се стремиш да бъдеш щастлива на всяка цена,поне що се отнася до любовта.Не си струва да правиш компромиси-знам,че приятелят ти е дал адски много,но това е ТВОЯТ живот-само един ти е даден,живей го така,както смяташ,че трябва и въпреки,че човек трябва понякога да жертва много за любовта си според мен си струва,защото по-истинско щастие НЯМА.Колкото и да е тежко и трудно се раздели с приятеля ти,защото ако той разбере какво се случва между теб и баща му ще бъде съсипан.След това баща му също трябва да направи избора си,но поне ще знаеш,че си направила това,което е трябвало да направиш.
_________________
колкото по-далече си от бащата на приятеля си толкова по-добре. макар, че ако наистина изпитваш толкова силна любов каквато казваш, надали ще го забравиш дори и да не се срещате всеки ден. трудно ми е да повярвам, че това е само хлътване, защото явно наистина е нещо много по-сериозно! в крайна сметка може би е най-добре да бъдеш далеч както от бащата, така и от сина, защото единия винаги ще ти напомня за другия
sweet_poison
11-10-2006, 11:52
spored men trqbva da skasa6 s priqtelq si za6toto ti ne go obi4a6 - tova e dostata4na pri4ina za da go napravi6.
A kolkoto do ba6ta mu ...potarsi si drygi celi v jivota . Zapo4ni nov jivot, za6toto taka ne moje da se prodaljava i nai-blagorodno e da si tragne6 i ot dvamata.
sweet_poison
11-10-2006, 12:07
glupavo e da "svikva6" i da se mesti6 v drygo jili6te s priqtelq si - ti nqma da si 6tastliva s tozi 4ovek!Ima6 cql jivot pred sebe si - prosto si nameri 4ovek koito nqma da ti sazdava takiva neudostva i ti samata da se 4ustva6 sigurna do nego i da ne strada6.Ba6tata na priqtelq ti ako be6e istinski maj nqma6e da te podvergne na takiva maki i spored men si igrae s 4ustvata ti, a sa6to taka postapva mn gadno i kam sobstveniq si sin.
po tvoqta istoriq ne moga da imam dobro mnenie za edin vazrasten i opiten maj koito re6ava da "omae" edno mlado momi4e zaradi svoite si celi i to ne koeto i da e , a priqtelkata na sina mu, koqto e 5 godini s nego.
Izvinqvam se ako sam bila tvarde gruba v precenkata si....no prosto poznavam podobni situacii...
Горяща в ада
11-10-2006, 12:41
Искам да кажа, че знам колко много виня нося заради тези чувства. Искам да обясня как точно стоят нещата, за да бъде по-ясно. Баща му никога не е правел нещо, с което да ме омае. Нито един от нас не е имал за цел да накара другият да се влюби в него. Всичко започна след като преди повече от година той се раздели с жена си по доста гаден начин. Тя беше виновна за раздялата им, постоянно му вдигаше скандали и подобни. След като се разделиха той излезе в отпуска и по цял ден стоеше в нас. Аз бях до него през цялото време. През цялото това време бяхме заедно, гледахме телевизия, говорехме. И тъкмо, когато усмивката му се върна стана нещо още по-ужасно, почина един от родителите му. Това го съсипа напълно. Няма да забравя как дойде при мен, очите му бяха насълзени и каза само "Прегърни ме, не питай нищо, просто ме прегърни". Може би още в онзи миг нещо в мен се преобърна, но не обърнах внимание. След време аз преживях много труден момент, в който той ме подкрепи. Така постепенно ставахме все по-близки и по-близки. Никой не разбра как, но беше факт... бяхме се влюбили, колкото и да не го признавхме. И в един момент, неочаквано се целунахме. Знаехме, че е грешка, но и двамата го искахме. След хилядите разговори, които проведохме разбрахме колко силни са чувствата ни. Никога не сме искали да нараняваме синът му, но просто се получи така. И двамата искаме да сме заедно, но не бихме могли, докато синът му ме обича. Ако поставя нещата така че той да избира, знам какъв ще е отговорът му. Знам, че ще бъдем заедно. Може би на много от вас ви звучи странно момиче на 21 години да обича мъж на 43 год. И все пак тази любов я има и е много силна.
nasty_13
11-10-2006, 12:59
м #-o ного е мазохистично да живееш под един покрив и с двамата....като начало пробвайте да живеете отделн0 и да 0граничите контактите с баща му д0к0лк0т0 може п0вече../.(сам0 п0 празниците да се виждате) далеч от очите далеч от сърцето са казали хората...От опит знам , че е така :?
mimkata_kaulitz
11-10-2006, 13:02
Ами най-добре е да оставиш сина му и потайно да ходиш с бащата :roll:
Горяща в ада
11-10-2006, 13:03
м #-o ного е мазохистично да живееш под един покрив и с двамата....като начало пробвайте да живеете отделн0 и да 0граничите контактите с баща му д0к0лк0т0 може п0вече../.(сам0 п0 празниците да се виждате) далеч от очите далеч от сърцето са казали хората...От опит знам , че е така :?
Права си, че е много мазохистично. И болката е непоносима. Не мразя приятеля си, изпитвам много странна обича, обичам го като приятел, брат, платонически, но не и с онази изгаряща любов. Но самият ти подпис (za vseki ima lubov...no nai-4esto nie sre6tame tazi lubov v nai-nepodhodq6tiq 4ovek..Tova ne biva da ni spira.Lubovta ne pita nito koi,nito koga,nito kade.nie prosto trqbva da i se pod4inim....]]) е красноречив сам по себе си. И все повече се замислям колко верни са думите в подписа. И колко много ми се иска да успея да събера смелост и да съм щастлива.
nasty_13
11-10-2006, 13:18
мда..това го написах , когато го чувствах(преди година се чувствах така..) но го преживях =D> убедена съм че и ти ще се справиш :)
Горяща в ада
11-10-2006, 13:25
мда..това го написах , когато го чувствах(преди година се чувствах така..) но го преживях =D> убедена съм че и ти ще се справиш :)
На колко си години? Искам да кажа, че има моменти, в които човек чувства, че това е завинаги. Не знам дали си усещала какво е един човек да ти липсва до такава степен или да го обичаш така, че да усещаше, че не можеш без него, да плачеш всеки миг, в който е далеч от теб. В началото и аз мислех, че е нещо временно, но след година и половина знам, че това ще е завинаги. Може би след време ще мога да обикна и някой друг, може би пак ще обикна синът му и ще бъда щастлива, но знам, че никога няма да мога да го забравя. Че всеки ден ще се събуждам и лягам със споменът за него и че всеки път когато изричам думите "Обичам те", те ще са за него. Винаги.
nasty_13
11-10-2006, 13:31
ами... аз съм на 16 :? малка съм, но преди 2 години просто се бях сбъркала ...не можех да дишам без един специален за мен човек...но той страшно много ме нарани и мн тежко го преживях..изпалках си очите..постоянно бях в депресия но го преживях....и все пак мисля, че ще ти мине..някога... съдя по себе си... :|
ruff_rider_lady
11-10-2006, 14:10
В много гадно положение си . Но наистина не е добре да нараняваш приятеля си по този начин , все пак твърдиш , че той много те обича . Ти явно си много влюбена в баща му , но (според мен) ще е най - добре да забравиш за него , защото ще причините и двамата голяма болка на това момче .
Освен това , ако продължиш нататък с баща му(който предполагам е доста по - голям от теб) ще трябва да виждаш приятеля си (вече бивш , ако се получи така) . Трябва да се замислиш как ще се чувстваш , ако се случи същото с теб (с малката разлика ти да си на мястото на приятеля си ) и тогава да продължиш напред.
teardrop
11-10-2006, 14:28
Хм, трябва да си невероятно силна, за да издържиш на мъчението да го виждаш всеки ден... Ако не бяхте постоянно заедно нямаше да ти е толкова тежко. Та и аз като повечето преди мен ще кажа, че според мен решението е да се изнесеш оттам. И може би да се разделиш с гаджето си, не е честно да го лъжеш така.