Невъзможна любов....

[Angel_Girl]

Обичам те, но няма смисъл.
Обичам те, но всичко в мен потъва.
Обичам те, но любовта е невъзможна.
Обичам те, но всичко свърши.

Една любов убита бе от болка и тъка,
две сърца разбити бяха на хиляди парчета,
една душа сама е в ноща,
а друга тихо плаче.

Защо убихме любовта?
Защо допуснахме да си отиде?
Толкова въпроси лутат се в моята глава,
но без отговор останала сама съм в ноща.

Отисе си ти от мен и аз от теб,
защото тъй реши съдбата.
Събда, която бе така жестока към нашата любов...
Помно едно: "Аз тебе вечно ще обичам и тебе ще зове сърцето мое!!!"

[Luda_krava]

Дано това, което си писала не те владее сега...в което се съмнявам...

Чувството ми е познато... но стихотворението... мммм едва ли бих могла да го нарека такова... Рими? Времена? Последователност?

Моят съвет е да го пробваш като есе... ще стане по пълно и образно... :wink:

[martinka_91]

Много се губи последователността! Пооправи го малко или наистина го направи като есе ! :roll: