View Full Version : Защо се получава така??
Здравейте! Не знам защо го пиша това, може би за да ми олекне.. Та с приятеля ми сме заедно от 1 година (той е на 18, а аз на 17, което не знам какво значение има, но го казвам все пак). Винаги сме били много щастливи заедно, винаги, когато погледна в очите му, разбирам, че ме обича и че и аз го обичам с цялото си сърце. Но, може да ви се стори тъпо, обаче аз имам някаква супер детска и наивна надежда, че ще бъдем заедно завинаги (направо ме е срам, че съм толкова наивна). Той ми беше първият, аз на него също, минали сме се през страшно много неща. Но вчера гледахме телевизия и един много хубав клип , в който момченце и момиченце се гушкат, минават кадри как порастват и в един момент са възрастни, но са още заедно и той й казва "Обичам те". Стана ми много миличко от тоя клип и казах на приятеля си, че искам и до мен да има някой, когато съм на тези години, и че този някой искам да е точно той. Той ми отговори: "Не знам дали ще можем да издържим толкова много, най-много още 1-2 години" :shock: Не ме разбирайте погрешно, много добре знам, че няма как да сме завинаги заедно, но от тази прогноза, че имаме още 1-2 години заедно, ме заболя толкова много..Знам, че той ме обича много (тъпо звучи ама просто го виждам в очите му). Казах му, че не трябваше да ми го казва това, защото ме нарани, а той ми каза: "Не се притеснявай, знаеш, че те обичам и че искам да сме заедно, а ако зависи от мен ще сме още много време заедно". Не знам как да го обясня...винаги и двамата сме знаели, че аз го обимач повече, отколкото той мен. Но ми омръзна да ми го напомня постоянно! Веднъж ми каза "Чувствам се тъпо, че ти ме обичаш толкова много, а аз не мога да ти дам любовта, в количествата, в които ти я искаш от мен". Някои ми казват да се разделим, защото той по този начин много ме наранява, но аз не виждам смисъл, а и не искам/не мога да го скъсам. Решила съм, че макар и много мазохистично да бъде, ще остана с него и ще го виждам как не може да ме обича, както аз го обичам. Но исках да ви питам, според вас той обича ли ме (не че вие можете да знаете, но по някакъв начин това е обиктивно наблюдение..) и има ли смисъл да се измъчвам (въпреки че ако не сме заедно ще се измъчвам много повече). Всъщност е тъпо да се разделяме при положение, че няма причина...Ох, не знам, моля ви изкажете мнение :(
П.П. Съжалявам, че е толкова дълго и искрено благодаря на всички, които го прочетоха!!!
Ami kolkoto i gadno da ti stane,toi mai ne te smqta za lubovta na jivota my,ili pone se e izkazal baq netakti4no.
tOvA bOLi
11-11-2006, 09:55
milata tq,tolkova e hubavo da sreshtnesh nqkoi s koito iskash da si zavinagi,da tova e neopisuemo chuvstvo..kogato ediniqt obicha dr poveche..nz dali e tochno problem,no sled vreme dava nqkakvo otrajenie v1rhu vr1zkata..i az s1m v podobno polojenie,samo che az s1m na mqstoto na pr ti..i kogato toy ti e kazal tova ili e otegchen ot vzaimootnosheniqta vi,ili e v losh period,no ne se razdelqi s nego,zalei go s golqma doza more ot lybov i mu pokaji kolko e cenen za teb :smt008 uspeh,milichka :smt016
Strano_Brutalno_F
11-11-2006, 09:59
ako tova 6te te ospokoi i az sam v sa6tata situaciq s moq az mu vikam "nali nqma da kasame" a toi "mi neznam nemoga da ti garantiram" tva si e nqkva tqhna 4erta da ne se obvarzvat s nqkoi za po dalgo vreme no ako si4ko si e ok za6to pak ne da ostanete o6te mnooo vreme zaedno tova ti go pojelavam ot vse sarce :wink:
Аз знам, че той не ме смята за любовта на живота, аз също не го имам за такъв, колкото и да го обичам, защото сме живели само 17/18 години и е малко рано да се каже, че сме намерили любовта на живота си. Или поне така си мислех... Но не знам как да го обясня, той ме обича, знам го отлично и съм сигурна в това. Оня ден се разхождахме в Борисовата и листата падаха, а той ме беше прегърнал и започна да крещи, че много ме обичал, спираше всеки, за да му го каже. Виждах в очите му, че наистина го чувства. Беше толкова красиво... И такива неща се случват наистина често. Точно затова ми стана толкова болно като ми каза, че колкото и да се опитва, не може да ми даде любовта, която искам. Чак сега разбирам какво значи "Любовта боли"... Отвратително е!
Благодаря за отговорите, наистина страшно много!
teardrop
11-11-2006, 10:11
Не ти завиждам..Сигурно много боли :( Но като чета този предпоследния ти пост за разходката в Борисовата...Момиче, той те обича! Дори и да не те обича, колкото ти него, личи си, че те обича и ти самата го знаеш! Затова, наслаждавай се на момента и бъдете щастливи, пък каквото стане, живейте в настоящето и му се радвайте :wink: :smt056
HopeLesss
11-11-2006, 10:24
Защо вместо да мислиш за години напред, не започнеш да се радваш на сегашния момент, в който сте заедно. Аз също имам сериозна връзка, а преди това имах 2 годишна връзка и съм 100% сигурна, че сегашния ми приятел няма да е човекът, който ще е с мен до края. Просто сега си в такава възраст и си мислиш, че той е човекът за теб. Може би след време сама ще осъзнаеш, че човек има нужда да се променя и рано или късно любовта не остава такава каквато е била. Затова моя съвет е да не живееш в бъдещето, а в настоящето!
Не е кратко,мила,да разбереш толкова малка,че това е любовта на живота ти.Мога много да споря с теб по тази тема,но не виждам смисъл да го правя.Аз намерих любовта на живота си на 15,колкото и невъзможно да ти звучи.От година близо сме заедно,но и двамата знаем колко се обичаме и как искаме и двамата винаги да сме заедно и го знаем.МОЖЕ да сте винаги заедно стига да го усетите и да го пожелаете и най-вече да го почувствате.ДА почувствате,че един без друг никога не може да живеете,да знаеш,че само и единствено този човек може да те направи щастлив.Тези неща съм ги преживяла,макар да не съм видяла много от живота(на 16 съм),но честно да ти кажа,не ми трябва да съм била с 10 момчета,за да го разбера,била съм само с един и вече го знам.Това,че приятелят ти не вярва говори,че ти не си любовта на живота му,както каза.Той може никога и да не я намери...не може да е сигурен.Щом смяташ,че си прекалено малка-ок,не мога да те убедя,че не е така,както и ти не можеш да ме убедиш,че е така.Но едно ще ти кажа-не е нужна да си голям(зависи какво разбираш под това),за да намериш любовта на живота си и НЕ е гаранция,че любовта на живота ти ще е човека,за който например ще се омъжиш.
Не ти завиждам..Сигурно много боли :( Но като чета този предпоследния ти пост за разходката в Борисовата...Момиче, той те обича! Дори и да не те обича, колкото ти него, личи си, че те обича и ти самата го знаеш! Затова, наслаждавай се на момента и бъдете щастливи, пък каквото стане, живейте в настоящето и му се радвайте :wink: :smt056
:-)
Защо вместо да мислиш за години напред, не започнеш да се радваш на сегашния момент, в който сте заедно. Аз също имам сериозна връзка, а преди това имах 2 годишна връзка и съм 100% сигурна, че сегашния ми приятел няма да е човекът, който ще е с мен до края. Просто сега си в такава възраст и си мислиш, че той е човекът за теб. Може би след време сама ще осъзнаеш, че човек има нужда да се променя и рано или късно любовта не остава такава каквато е била. Затова моя съвет е да не живееш в бъдещето, а в настоящето!
dream_dragon
11-11-2006, 20:20
Много лошо се получава, но забрави и живей пълноцено оставащото ви време. Имаш с кого за това оцени моментите заедно. А нататък каквото се случви, не се измъчвай за бъдещето.
Fallen_angel```
11-11-2006, 20:27
Живей за мига , нали знаеш че утре може и да не дойде тъй че радвай се че сега си с него и му дарявай цялата си обич - той ще те разбере и сичко ще потръгне споко \:D/
He3HauKa
11-11-2006, 20:46
По принцип на момчетата им е по-трудно да изразяват чувствата си.Ако той започне да се разкрива,ще се почувства уязвим.Тъй като ти му даваш всичко,от което има нужда,той те приема като даденост,но ако за момент те изгуби ще осъзнае ,че ти си всичко за него.Единственият ,който може да отговори на въпроса ти е самият той,но факта че е с теб ,и то не малко време значи ,че държи на връзката ви.Така че спокойно,каквото е писано ще се случи! :lol:
Evil_ChilD_f_
11-11-2006, 20:52
Наистина радваи се на момента и не мисли толкова много за бъдещето ... то е ясно че момчето те обича ... просто няма какфо да се чудиш ... накарай го да те желае и да разбере че може би не може без теб :wink: :mrgreen: