~FoR.yOu.I.WiLL~
11-11-2006, 16:32
здравейте.. ами значи.. ще се опитам да се изкажа колкото се може по-накратко.. макар че едва ли ще се получи де
някъде близо 2 години преживявах несподелена любов към едно момче.. в крайна сметка успях с доста усилия да го забравя, но се промених много, станах много по-студена и не ми пукаше за мн неща, чувствах се уж щастлива :roll:
наскоро срещнах едно момче, то е ходило с бившата си приятелка около година и половина, били са от един клас, но на края са скъсали, тъй като тя не изпитвала същото, а и са се карали постоянно :?
той има още чувства към нея, защото е свикнал с нея, все пак са били почти постоянно заедно :roll:
всъщност с него се запознахме в чата и отначало ми се стори някъв страшно сдухан и депресиран човек, все не беше в настроение, оплакваше ми се постоянно, разправяше ми за отношенията му с бившата, колко зле му било, имаше супер ниско самочувствие - все повтаряше как никоя не го харесвала и колко грозен бил (а това ама изобщо не е така, той е доста хубав), и първо останах с впечатление, че тоя човек е леко глупав и наивен, тъй като това момиче (бившата) не го иска, само го разиграва и му казала, че ще бъдат заедно само когато тя си реши :-s
та се получава така, че на училище се целува с него, след обяд я виждаш да се разкарва из центъра с вече новия си приятел, а вечерта на някое заведение се сваля с трети :shock: [-(
както и да е, в последствие с това момче започнахме да излизаме в една компания и мога да кажа, че на живо е коренно различен от това, което беше показал в чата и мнението ми за него се промени :wink:
той е доста симпатичен и постепенно започна да ми харесва, но нищо повече, само външно привличане, а и си общувахме като приятели.. до снощи, когато всичко се промени :?
следобяд нещо си чатихме и той пак се беше сдухал, започна да говори, че не му се живеело, че искал да умре, че нямало смисъл и някви ей такива глупости.. аз му казах, че рано или късно всичко ще се оправи и че не трябва да е толкова черноглед..
той пак започна с неговите си истории, че никой не можел да му помогне, а и нямало кой, че било свършено с него.. :|
както и да е, скарахме се, тъй като аз се ядосах и му обясних, че ако продължава с всичко това, наистина никога няма да се оправи, че трябва да спре със самосъжаленията и депресиите и че проблемът е не в това, че никой не може да му помогне, а в това, че той самият всъщност не иска да му бъде помогнато [-( :!:
после се събрахме цялата компания в един апартамент, той също беше там, отначало не си говорихме, но след като малко си бяхме пийнали се заговорихме и той се извини за "отчаяното си държание".. така да кажем :lol:
от дума на дума и стана така, че започнахме да се целуваме, аз първо реших, че това не трябва да става, защото сме приятели, но той ми казваше, че няма нищо лошо - че така просто се сближаваме :oops: :roll:
но.. вечерта свърши, дойде следващият ден и на мен ми е страшно гадно, нз какво да правя, все още не съм го видяла, но сега вечерта ще излизаме пак всички..
първо, ще ми е странно да го погледна по същия начин в очите, и, второ - чувствам се ужасно, защото знам, че миналата вечер свърши и вече не е мой, че всичко беше толкова кратко.. и страшно хубаво :(
а е много гадно да си имал нещо за съвсем малко и след това пак да не е твое.. искаш го двойно по-силно и е много по-трудно да се примириш със загубата му.. :smt087 :smt087 а някак си се съмнявам, че той би искал да тръгнем.. незнам защо, но е така :(
и нещо отвътре сякаш ме притиска в гърдите.. няма да заплача, казала съм си че няма, но ми е зле.. много.. :smt087 просто искам да му помогна, да бъда тази, която да е до него и да го излекува от болката, но нз как да му го покажа... нз как да го накарам сам да пожелае да му помогна.. :smt090
офф как ли пък бихте могли вие на мен да помогнете... но все пак исках да си кажа това, което толкова ми тежи цял ден :smt010 благодаря ви..
някъде близо 2 години преживявах несподелена любов към едно момче.. в крайна сметка успях с доста усилия да го забравя, но се промених много, станах много по-студена и не ми пукаше за мн неща, чувствах се уж щастлива :roll:
наскоро срещнах едно момче, то е ходило с бившата си приятелка около година и половина, били са от един клас, но на края са скъсали, тъй като тя не изпитвала същото, а и са се карали постоянно :?
той има още чувства към нея, защото е свикнал с нея, все пак са били почти постоянно заедно :roll:
всъщност с него се запознахме в чата и отначало ми се стори някъв страшно сдухан и депресиран човек, все не беше в настроение, оплакваше ми се постоянно, разправяше ми за отношенията му с бившата, колко зле му било, имаше супер ниско самочувствие - все повтаряше как никоя не го харесвала и колко грозен бил (а това ама изобщо не е така, той е доста хубав), и първо останах с впечатление, че тоя човек е леко глупав и наивен, тъй като това момиче (бившата) не го иска, само го разиграва и му казала, че ще бъдат заедно само когато тя си реши :-s
та се получава така, че на училище се целува с него, след обяд я виждаш да се разкарва из центъра с вече новия си приятел, а вечерта на някое заведение се сваля с трети :shock: [-(
както и да е, в последствие с това момче започнахме да излизаме в една компания и мога да кажа, че на живо е коренно различен от това, което беше показал в чата и мнението ми за него се промени :wink:
той е доста симпатичен и постепенно започна да ми харесва, но нищо повече, само външно привличане, а и си общувахме като приятели.. до снощи, когато всичко се промени :?
следобяд нещо си чатихме и той пак се беше сдухал, започна да говори, че не му се живеело, че искал да умре, че нямало смисъл и някви ей такива глупости.. аз му казах, че рано или късно всичко ще се оправи и че не трябва да е толкова черноглед..
той пак започна с неговите си истории, че никой не можел да му помогне, а и нямало кой, че било свършено с него.. :|
както и да е, скарахме се, тъй като аз се ядосах и му обясних, че ако продължава с всичко това, наистина никога няма да се оправи, че трябва да спре със самосъжаленията и депресиите и че проблемът е не в това, че никой не може да му помогне, а в това, че той самият всъщност не иска да му бъде помогнато [-( :!:
после се събрахме цялата компания в един апартамент, той също беше там, отначало не си говорихме, но след като малко си бяхме пийнали се заговорихме и той се извини за "отчаяното си държание".. така да кажем :lol:
от дума на дума и стана така, че започнахме да се целуваме, аз първо реших, че това не трябва да става, защото сме приятели, но той ми казваше, че няма нищо лошо - че така просто се сближаваме :oops: :roll:
но.. вечерта свърши, дойде следващият ден и на мен ми е страшно гадно, нз какво да правя, все още не съм го видяла, но сега вечерта ще излизаме пак всички..
първо, ще ми е странно да го погледна по същия начин в очите, и, второ - чувствам се ужасно, защото знам, че миналата вечер свърши и вече не е мой, че всичко беше толкова кратко.. и страшно хубаво :(
а е много гадно да си имал нещо за съвсем малко и след това пак да не е твое.. искаш го двойно по-силно и е много по-трудно да се примириш със загубата му.. :smt087 :smt087 а някак си се съмнявам, че той би искал да тръгнем.. незнам защо, но е така :(
и нещо отвътре сякаш ме притиска в гърдите.. няма да заплача, казала съм си че няма, но ми е зле.. много.. :smt087 просто искам да му помогна, да бъда тази, която да е до него и да го излекува от болката, но нз как да му го покажа... нз как да го накарам сам да пожелае да му помогна.. :smt090
офф как ли пък бихте могли вие на мен да помогнете... но все пак исках да си кажа това, което толкова ми тежи цял ден :smt010 благодаря ви..