Тежи ми и искам да споделя

[Bumble]

Така,случката е следната.Ходех за кратко с 1 момче,който е от типа "Ей тази ме кефи,ще бъде моя",не женкар, а просто е свикнал да има това,което иска...в началото му хареса товав мен,че го затапвах за всяко нещо,което кажеше.Бях разочарована от предишни връзки и реших,че кво като е толкова готин-ще го сваля.Успях,но и сама си попаднах в капана. След близо 2 месеца заедно той спря да се държи както обикновено,аз -също.Знаех,че съм му доскучала,но нямах сили да се правя на клоун,за да му поддържам вниманието,а можех да го задържа.Знаехме и 2мата,че м/у нас не е сериозно.И въпреки това се скарахме затова,че уж аз съм му навлизала в личното пространство.Наистина не съм искала да го притискам,нито ми е минавало през ума подобно нещо.Просто отстрани така изглеждаше и точно за това се скарахме..Почнах да го избягвам,пътувах,учех,нами� �ах си какви ли не занимания и продължавам все още да се натоварвам с разни неща,за да нямам време да мисля за него.Това вече се случва вече няколко месеца,а си мислех,че ще ми мине.Знам и постоянно си го набивам това в главата,че той не е за мен- той е на моменти самовлюбен,арогантен и повърхностен.Но ми пречи и това,че когато иска да е мил,е направо прекрасен,грижовен,интелиг иентен,чаровен и адски ме привлича.Той ми помогна да влезна в университета,за което съм му безкрайно благодарна.Друго оправдание за това да спрем да се виждаме е това,че за него бях прекалено добра и по този начин едва ли не, не можех да го задържа.Понякога пак се случва да излизам с неговата компания,с надеждата,че няма да го видя,колкото и вътрешно да го искам.Повечето пъти като го видя се заяжда с мен,но когато става въпрос за нещо сериозно,просто няма равен.Както съвсем скоро бях страшно ядосана, той направи всичко възможно да ме развесели и успя.Но с тези си мили действия ми причини още по-голяма болка.Той не знае за това,което чувствам и не искам да разбира,защото ще изгубя достойнството си,ако той разбере.Той ще се поласкае от този факт и ще реши,че когато бяхме заедно аз нарочно съм отричала,че нямам чувства.Не мислех,че "лъжа" тогава,а по-късно,когато се разделихме осъзнах,че ги имам.Така тази тъга не отминава...и така все тъпря,и все се самонавивам,че и това ще отмине,но как и кога..... :smt009 А дали го обичам или просто той е нещото,което вече не мога да имам...не знам...Съжалявам за дългия "роман"

Така,случката е следната.Ходех за кратко с 1 момче,който е от типа "Ей тази ме кефи,ще бъде моя",не женкар, а просто е свикнал да има това,което иска...в началото му хареса товав мен,че го затапвах за всяко нещо,което кажеше.Бях разочарована от предишни връзки и реших,че кво като е толкова готин-ще го сваля.Успях,но и сама си попаднах в капана. След близо 2 месеца заедно той спря да се държи както обикновено,аз -също.Знаех,че съм му доскучала,но нямах сили да се правя на клоун,за да му поддържам вниманието,а можех да го задържа.Знаехме и 2мата,че м/у нас не е сериозно.И въпреки това се скарахме затова,че уж аз съм му навлизала в личното пространство.Наистина не съм искала да го притискам,нито ми е минавало през ума подобно нещо.Просто отстрани така изглеждаше и точно за това се скарахме..Почнах да го избягвам,пътувах,учех,нами� �ах си какви ли не занимания и продължавам все още да се натоварвам с разни неща,за да нямам време да мисля за него.Това се случва вече няколко месеца,а си мислех,че ще ми мине.Знам и постоянно си го набивам това в главата,че той не е за мен- той е на моменти самовлюбен,арогантен и повърхностен.Но ми пречи и това,че когато иска да е мил,е направо прекрасен,грижовен,интелиг иентен,чаровен и адски ме привлича.Той ми помогна да влезна в университета,за което съм му безкрайно благодарна.Друго оправдание за това да спрем да се виждаме е това,че за него бях прекалено добра и по този начин едва ли не, не можех да го задържа.Понякога пак се случва да излизам с неговата компания,с надеждата,че няма да го видя,колкото и вътрешно да го искам.Повечето пъти като го видя се заяжда с мен,но когато става въпрос за нещо сериозно,просто няма равен.Както съвсем скоро бях страшно ядосана, той направи всичко възможно да ме развесели и успя.Но с тези си мили действия ми причини още по-голяма болка.Той не знае за това,което чувствам и не искам да разбира,защото ще изгубя достойнството си,ако той разбере.Той ще се поласкае от този факт и ще реши,че когато бяхме заедно аз нарочно съм отричала,че нямам чувства.Не мислех,че "лъжа" тогава,а по-късно,когато се разделихме осъзнах,че ги имам.Така тази тъга не отминава...и така все тъпря,и все се самонавивам,че и това ще отмине,но как и кога..... :smt009 А дали го обичам или просто той е нещото,което вече не мога да имам...не знам...Съжалявам за дългия "роман"

[e_l_i_z_a]

Харесва ми характерът ти.Ти си силна мацка!И продължавай да вървиш така,с гордо изправена глава напред!Не че имам безкраен опит,но от достатъчния ми,за да се изкажа,съм осъзнала едно-Момчето от миналото се забравя с момчето от бъдещето!А момчето от бъдещето не е момчето от миналото!
П.С.И аз така стоя вкъщи вечер,гледам през прозореца,плача и се питам-дали не го обичам?Стискам очи и си казвам:"Мисля за него,защото вече не мога да го имам...и не искам да го имам...не,по дяволите,искам да го имам...но няма да се унижа да отида при него отново!!!Просто се чувствам самотна,затова е всичко!Няма да си позволя да бъркам ината с любовта!А и дори да го обичам,каквото и да си мисля сега,отлично знам,че няма да се върна назад!Така че мога да съм спокойна,че няма да върша глупости.И пак си повтарям-това не са чувства,това са прищевки.А аз вече бях с него-какво повече искам!!!И колкото и да си мисля,че той е последното хубаво момче,останало в града,....съвсем скоро хлътвам по друг и с малко повече съвпадения историята се повтаря :lol: Така че спокс :mrgreen:

Благодаря ти, e_l_i_z_a! Помогнаха ми подкрепата ти и думите ти страшно много