MaRiA^^^
11-16-2006, 05:22
Ровя се из нета , има биографията , обаче никъде не намерих някакъв интересен факт от живота на тази личност.Ако разполагате с някакво инфо за Чърчил, моля да ми помогнете.
neznam ma moje i tezi da gi ima6 :
1.Сър Уинстън Чърчил е британски политик, държавник и писател от 20 век, носител на Нобелова награда за литература (1953). Той е бил министър в няколко британски правителства, както и министър-председател по време на Втората световна война. Чърчил е известен с непоколебимата си позиция за борба срещу нацистка Германия, дори когато тя е завладяла цяла Европа и е заплашвала да окупира Великобритания през 1940 г. След края на Втората световна война Чърчил пръв заговаря през 1946 г. за съветската заплаха за демократична Европа, което се смята за начало на Студената война. Чърчил също така е радетел за обединението на Стария континент. Силата му на лидер и държавник е най-голяма по време на Втората световна война. За съжаление след това политическата му философия и умения не могат се да пригодят към новите следвоенни реалности. Чърчил ще остане политикът, който изведе като победител Великобритания от войната.
2.Уинстън Чърчил (1874 — 1965) e британски политик.
"Няма такова нещо като добър данък."
"Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба."
"Тия, дето си казват "честита баня" - те ли са ни обявили война?" - по отношение на България, след като е научил, че е обявила война на Великобритания и САЩ.
„Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.“ („Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна.“)
„Ако Хитлер нахлуе в ада, ще произнеса хвалебствие в чест на дявола.“
„Ако имате десет хиляди регулации, разрушавате всякакво уважение към закона.“
„Англичаните и американците са разделени от океан от солена вода, но ги обединява една вана с топла вода и сапун.“ — Одобрявайки сапуна „Пиърс“
„Бой на булдози под килим.“
„Болшевиките сами си създават трудности, които успешно преодоляват.“
„Времето е лош съюзник.“
„Всеки си има своя ден, но нечии дни са по-дълги.“
„Всичко, което съм искал е било — съгласие с моите желания, след конструктивна дискусия.“
„Готов съм за среща със Създателя. Друг въпрос е дали Творецът е готов за такова тежко изпитание, като срещата с мен.“
„Да гледаш твърде далеч напред е недалновидно.“
„Дипломатът е човек, който ще помисли два пъти, преди да не каже нищо.“
„Индия е географски термин. Да бъде наричана нация е все едно да наречем екватора нация!“
„Клуб, в който има твърде много членове, престава да бъде клуб.“
„Когато съм зад граница, никога не критикувам правителството на моята страна. Обаче щом се върна, му го връщам с лихвата.“
„Когато трябва да убиеш човек, не е трудно да си любезен.“
„Който е съгласен със всички, с него никой не е съгласен.“
„Лъжата е обиколила половината свят преди истината да има шанс да си обуе гащите.“
„Миротворецът храни крокодила с надеждата, че крокодилът ще го изяде последен.“
„Мнозина се опитват да поставят знак на равенство между пожара и пожарната команда.“
„На младини се придържах към правилото да не пия капка алкохол до обяд. Сега, когато вече не съм млад, се придържам към правилото да не пия алкохол до закуска.“
„На моята възраст вече не мога да си позволя да се чувствам зле.“
„Най-добрият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател.“
„Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога.“ — в реч през Камарата на общините през ноември 1947 г.
„Обичам свинете. Кучетата гледет на нас отдолу-нагоре. Котките гледат на нас отгоре-надолу. Свинете гледат на нас като на равни.“
„Песимистът вижда трудности във всяка възможност; оптимистът вижда възможности във всяка трудност.“
„Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало.“
„При съществуващите политически институции, все още се налага понякога да се съобразяваме с чуждото мнение.“
„Социалистите считат за порок печалбата, а аз — загубата.“
„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша.“
„Той имаше всички ненавиждани от мен добродетели, и нито един от пороците, на които се възхищавам.“
„Умният човек не прави всички грешки сам; той дава шанс и на другите.“
„Фанатик — това е човек, който не може да промени възгледите си и не може да смени темата.“
3.Годишнина от смъртта на Уинстън Чърчил
На 24 януари 1965 г. умира Уинстън Леонард Спенсър Чърчил (Churchill) – английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия.
Роден е на 30 ноември 1874 г. и произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898 г.), участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение.
По време на Англо-бурската война (1899-1902 г.) е военен кореспондент в Южна Африка. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия (1900 г.). По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Заместник-министър е на колониите (1906-1908 г.), министър на търговията е (1908-1910 г.), министър на вътрешните работи (1910-1911 г.) и военноморски министър (1911-1915 г.). Един от организаторите е на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър е на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г.), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.). В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър на финансите е в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира.
През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във II световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър-председател на коалиционно правителство. Организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. Издига лозунга "Победа на всяка цена".
След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз.
Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”.
През 1951-1955 г. е отново министър-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Пише "История на Първата световна война" и "История на Втората световна война". Носител е на Нобелова награда за литература (1953 г.).