Su4inenie razsujdenie [Архив]

11-16-2006, 11:58

Живот съзидание, живот дрямка
(Съчинение разсъждение върху 1 глава на Каравеловата повест „Маминото детенце”)

Увод: Животът е нещо безценно и всеки сам избира как да го изживее – пълноценно и в хармония или да го изпълни с грозота и да го пропилее заради дребни физически удоволствия и стремеж единствено към материалното. В повестта „Маминото детенце” Любен Каравелов ни показва тези два типа живот – съзидание и дрямка. Разкрива се важността на житейския избор, който всеки човек прави.
Теза: Достоен за уважение е животът съзидание – този на хората творци, на духовно богатите, добросърдечните, работливите. Те творят красота около себе си, съзиданието осмисля дните им. За разлика от тях себичните и алчни хора водят безсмислен живот, лишен от възвишени цели, безполезен – живот дрямка. За подобни хора важни са единствено парите и собственото благополучие.
Док. част:
1 подтеза – Живот съзидание
А1Красотата на природата, представена като земен рай
Началната картина в първа глава показва красивото и доброто в живота. Предста-вената прелестна казанлъшка природа е сравнена с рая. И наистина цялата тази хубост, спокойствие, щастие, които царят в трендафиловите градини сякаш не са на Земята. Въздухът се пълни с „успокоителна безметежност”, „полето се покрива с цветя” и „като Венера сред своите нимфи се червенеят трендафиловите градини”. Тази красота е създадена от „евините синове и дъщери”, които с пълно право авторът нарича „царьове и царици на природата”.
А2 Красотата на трудещия се човек
Прелестта на градините е в хармония с красотата на девойките. Постоянните епитети: „Черни очи, вити вежди, бели лица, алени устици, дълги клепачи, тънки снаги...” изграждат представата за идеалната жена – красива, изпълнена с желание за съзидание и пълноценно изпълваща дните си. Авторът използва метонимията „лястовички”, за да подчертае още веднъж трудолюбието на българката. Богатата глаголност в описанието на момичетата придава динамичност на разказа: „Вас ще да окръжат няколко миловидни ангелчета, ще да ви погледат няколко очарователни очи, ще да ви се поусмихнат няколко нежни устица...”. Смехът, радостта, песента съпровождат усилената работа на трудолюбивите работнички. За тях трудът не е бреме, а удоволствие. Това е за Каравелов истинското щастие – красивата казанлъшка природа, раят, създаден от работещите моми и момци, възхитителната им хубост. Животът, изпълнен с веселие и съзидание е истински смислен и стойностен.
А3 Позицията на автора за двата типа живот, изказана в сентенцията: „Трендафилът живее малко...”
След описанието на природата и на трудолюбивите момичета и момчета авторът разкрива житейската си философия: „Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетното съществувание на върбата. Ако е живот, да бъде живот, ако е дрямка, да бъде дрямка – средата никога не може да се нарече блаженство”. Чрез тази мисъл се разкрива важността на типа живот който водим – като трендафили – съзидаващи, градящи красота и хармония, или като върби – пропиляващи живота си в дрямка, мислещи за материалното и за лична облага.
2 подтеза – Живот дрямка
А1 Коментар на портрета на героите
Л. преход: Каравелов неусетно ни потапя в градината на чорбаджи Нено, чието любимо занимание е дрямката. Този начин на живот се отразява върху човека, погубва облика му, опустошава душата. Към тези размисли насочват портретните описания на Нено и Неновица.
а/ Портрет на Нено – сравнението с лебеници, повторението на глагола „седели”, гротескови детайли в описанието:
Тялото на Нено е сравнено с две лебеници, които бездействат в делничния ден. Това сравнение, както и повторената употреба на глаголните форми „седели”, „седяла”, подсилват представата за неподвижността и леността му. Авторовата характеристика е изградена с помощта на карикатура – всички детайли от тялото са представени в умален или хиперболизиран вид. Елементите на гротеската подсилват уродливостта и отдалечеността на героя от човешкия род. Ушите и носът му са иронично сравнени с червени подлоги, устата му – с някаква си дупка, а очите му са две малки черни точки. Очите на чорбаджията изразяват неговата духовна ограниченост и безжизненост. Облеклото на Нено показва социалното му положение и привързаността му към турците. Той е облечен в „копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено с червени пръчици елеченце”. Умалителното, с което Каравелов си служи, откроява затлъстялото Неново тяло и изразява авторовото отрицателно отношение към героя. На главата си чорбаджията е сложил бял фес – израз на приятелските му взаимоотношения с властимащите. Облечен в такива скъпи дрехи, Нено явно няма намерение да се труди, въпреки че полето е изпълнено с работлив народ.
б/ Портрет на Неновица – ролята на двойното сравнение и на анимализацията:
И при изграждането на обаза на чорбаджийката авторът започва с портретна характеристика. „Доволно апетитната госпожа” има дебело и мазно тяло, резултат от заседналия начин на живот. Анимализацията отвежда към животинските инстинкти на Неновица. Каравелов я сравнява с „ония двуеноги животни, които от своята страна имат сходство с други едни животни, които се угояват за Коледа”. Неопределителното местоимение „нещо”, с което авторът назовава чорбаджийката, засилва впечатлението за отдалечаването й от човешкото. Контрастните определения “хубавичко” и “мазничко” и умалителните им форми издават отношението на писателя, използващ ирония и сарказъм, породени от ограничеността и не само физическата, но и духовната грозота на героинята.
Навъсеното и мълчаливо лице на чорбаджийката е огледало на нейната дребнава, сребролюбива и егоистична душа.
А2 Речта на Нено (разговорът с Иван) – хаотична, накъсана; неспособност да се съсредоточи върху една тема; жесток господар и безотговорен родител, който има грешен подход към детето
Речевата характеристика също е похват, чрез който авторът представя героите. Тя определя Нено като ограничен човек, жесток господар и безотговорен родител. Той е неспособен да се съсредоточи върху една тема и разговорът му с Иван е хаотичен и накъсан: „Иди и донеси я... Кажи на чорбаджийката да дойде при мене... Набери малко череши за мезе... Хайде, иди и намери детето...”. Процесът на мислене при чорбаджията е с много недостатъци, но въпреки това се долавя една основна идея, че господарят има преимущество над слугата, защото е по – високопоставен. Държи се жестоко и с работливите момичета, за него те нямат „ни срам, ни очи”. Той не оценява чуждия труд и мисли само за материалното. Нено е груб и жесток господар, който отнема правото на собствено мнение. Иван напълно му се подчинява и изпълнява всяка заповед. На слугата са поверени и грижите за Николчо, чието послушание бащата откупва с пари: „Баща ти те вика, за да ти даде ново гроше”. Чорбаджи Нено е загубил своя авторитет пред сина си, затова си служи с лъжа, за да го доведе при себе си: „Кажи му, че съм хванал пиле”. Приоритет за Нено са тишината и спокойствието , а не възпитанието на собствения му и единствен син.
А3 Живот, подчинен на егоизма и користта
Л. преход: Тъмното в душите на Каравеловите герои обърква представите ни за добродетелите във възрожденското общество. Сянката на егоизма преобръща патриархалните норми – в семейството липсват красота и обич.
а/ Студенината в съпружеските отношения; житейската философия на Неновица
Мислите на Нено и Неновица са свързани единствено с пари и лична облага. Те са чревоугодници и недостойни хора, които живеят в сребролюбивия си свят. Взаимоотношенията им са студени, отдалечени са един от друг. В името на тишината и спокойствието си Нено се обезличава пред съпругата си и изпълнява безропотно нарежданията й. Двамата не намират общи теми за разговор, липсват искреност, разбирателство и хармония. Светът им е изолиран от доброто, от духовното, от истински стойностното. Това се дължи на техния егоизъм, на бягството от проблемите. Всеки от тях мисли само за себе си. Егоизмът ги е обезличил, направил ги е грозни духовно и физически. Героите живеят непълноценно и в неразбирателство, което отричат. Раят им е криво огледало на рая, описан в началото на повестта.
Нено отбягва споровете, като винаги се съгласява с жена си. Така той се опитва да запази вечно спокойствие. От своя страна Неновица е заета с непрекъснати мисли, как да спести повече пари. Трупането за нея се е превърнало в най – висша цел и сребролюбието й е добило пословични размери. Житейската й философия я представя като изключително алчна, властна и повърхностна жена. Нескрита е иронията на Каравелов: „Добро би било да не плащаме на работниците. Всяка година би ни оставали по десет хиляди гроша... А нам всеки трябва да плаща... Ако аз да би намерила на пътя сто хиляди гроша, то би ги скрила и никому не би ги показала...”. Спестовността на тази „знаменита жена” е предадена в карикатурен вид. Нейните „три жизнени начала” осмислят живота й и в него няма място за съзидание, за красота. Нено и Неновица живеят живот дрямка, лишен от пориви към духовното, от смислени цели.
Заключение: Дали ще живеем като трендафили – служещи на хубостта, съзиданието и доброто, дали ще се радваме, ще обичаме, или ще живеем като върби – лишени от духовни ценности, мислещи само за материалното, егоцентрично и в неразбирателство, зависи единствено от нас самите. Важен е изборът, който ще направим – да живеем живот съзидание или живот дрямка.

Забележка:1. Като промениш някои думи в увода и тезата в зависимост от зададената ти тема можеш да ползваш разсъжденията за която и да е тема по първа глава Това се отнася за почти всички съчинения-просто променяш акцента, за да е обвързано с дадената тема и е добре в аргументацията да са вмъкнати на няколко места ключовите думи от заглавието, за които също е задължително да ги има в тезата.
2. Изводът се пише на същия ред, на който е аргумента, за който се отнася. След извода започваш на нов ред логическия (смисловия) преход към следващия аргумент. Няколко на брой аргумента образуват подтеза. В случая (темата за първа глава на „Маминото детенце”) има две подтези, които трябва да са ясно обособени в аргументацията и се разбират от заглавието. Първата подтеза е животът съзидание – в какво се изразява той, а втората – живот дрямка – такъв живот е присъщ за егоистите Нено и Неновица.