Есе на тема: "Приятелството"

[AlexBG]

Здравейте отново!
Имам въпрос.Отново.
Ще правя за първи път есе а то е на тема "Приятелството"
Даскалката не каза нищо друго просто есе на тема "Приятелството"
Тази година сам 8-ми клас и предпочитам да работя насигорно с много по-умни от мен хора!
Моля Ви помогнете ми да си направя първото есе!!!
Благодаря предварително! :oops:

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

eh 4e lesna temi4ka

eto ti 2 ama ne gi prepisvai doslovno :
ПРИЯТЕЛСТВОТО



Какво е приятелството? Къде се намира то? Може ли да се докосне, да се купи,а колко струва? Много подобни въпроси искаме да си зададем, а отговорът им е съвсем прост.
Приятелството е навсякъде около нас. Всъщност това са добрите взаимоотношения между хората. То е не само разбирателство,а и умението да простиш и да чувстваш болката на другаря сил
Двама души стават приятели, кохато имат общи интереси, занимания, мнения, предпочитания, любими теми за разговор, даже общи мечти.
Обикновенно приятелите си приличат по характер. Не може един добър и един лош човек да бъдат другари. Дори и хората, които изповядват различни религии или са от различни раси, с различен цвят на кожата, могат да бъдат прекрасни и верни приятели. Достатъчно е да имат еднакво разбиране за това, кое е добро и кое е лошо, кое е истунско и кое е безмислено. С приятел можеш да споделиш всичко, което те вълнува, дори и нещо,което не си със собствените си родители. Добрият другар ще те изслуша, ще поеме част от мъката ти, ще ти подаде ръка за помощ в наи-трудния момент, даже ако той самият е в беда. Неслучайно има поговорка “Приятел в нужда се познава.”
Често между приятелите възникват спорове и противоречия, но това не означава, че връзката между тях е прекъсната. Те намират сили да си простят и да се сдобрят.
Приятелството много трудно може да се разруши, но понякога и това се случва. Причините са наи-различни. Ако някой се е променил, станал е по-груб, арогантен, досаден, отегчителен и не се разбира със събеседниците си, трудно може да бъде изтърпян. Често алчността и завистта пречат на добрите взаимоотношения. Понякога трети човек също може да развали една дружба.
Приятелството е безценно и затова трябва да се пази. Девизът на тримата мускетари: “Един за всички, всички за един.” Нека бъде девиз на всички, които уважават приятелството.
За мен приятелството е като въздуха, който дишам и водата, която пия. Аз живея, чрез своите приятели, споделям с тях болките и радостите си. Опирам се на тях за подкрепа в трудни моменти. Има случаи, когато те са моето семейство. Ето това са истинските приятели. Те са тези, които ще търпят лишения, но ще помогнат в труден момент. Ще направят тази саможертва в името на човека, който уважават. Ще се лишат от съня си, за да се притекат, когато има нужда от тях и ще бъдат безкрайно щастливи, когато тяхната помощ е била навременна и видят щастливо и благодарно лице насреща.
В нашия труден и объркан живот, такива хора – истински приятели се намират все по-трудно. Те стават все по-малко.Самото общество и времето в което живеем, прави хората злобни и завистливи.
Според мен човек трябва да има поне едно голямо приятелство, на което да може да разчита винаги. Аз го имам, то не е само едно и това ме прави щастлив и свободен духом. И в лоши моменти, когато сякаш целия свят се срива под краката ми моите прятели са насреща да ми помогнат и да ми вдъхнат вяра и надежда в живота.
За къде сме ний без най-добрите си приятели. Те са част от смисъла на нашия живот. Правят го по-щастлив, по-богат и по-възвишен! И колкото повече такива приятели имате, толкова по-богати духовно можете да се чувствате.
Хора опомнете се! Нали чрез своите приятели вие живеете и се радвате на малкото щастливи моменти, които ви се случват в нашата измъчена държава. Не оставяйте истинските приятели да изчезнат и да бадат заменени от двулични лицемери, които гледат само собствената си изгода или да извлекат полза за себе си от всяка ситуация и за сметка на някой друг. Не оставяйте алчноста и зависта да ви заслепят. Уважавайте и почитайте добрите си приятели, постарайте се и вие да бъдете добри и повярвайте ми така животът ви ще стане по-лесен и по-щастлив!

Леле мерси за бързия отговор!!!
Те били много кратки ЛИС ми излизаше кам 8 листа а това и 2 дали ще има...
МЕРСИ МНОГО!!!

[alexbga]

Обещавам няма да ги преписвам дусловно!
Много са добри поздрави!!!
Благодаря отново!!!

[alexbga]

Ще мога ли да искарам хубава уценка с парвото есе но ще добавя малко и от мен?
:D

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

Ще мога ли да искарам хубава уценка с парвото есе но ще добавя малко и от мен?
:D

emi sig. shte imash 6 :) shte stiskam palcii :P posle kaji kolko si izkaral :)

[desislava9696]

Zraveite!!!Imam da pravq dve eseta na tema.Purvata e ''Ezikat na tqloto'' a drygata e ''Psihichni smyshteniq i ioneshkase vuzrast'' molq vi ako mojete neshto da mi pratite.Blagodarq vi predvaritelno.trqbvat mi za 25.01.12.

[mariqanastasova]

ЕТО ЕДНО ЕСЕ НА ТЕМА "ПРИЯТЕЛСТВО"-ДАНО ТИ ХАРЕСА





Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем, какво е значението на думата приятелство. То може да се опише и така: “ Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие. Съществува ли наистина толкова чиста
и не опорочена връзка , която да се нарече приятелство ?
В нашето ежедневие много често се завързват познанства, между които има привличане и само за един миг могат да се превърнат в приятелство, да се споделят несподелени до сега моменти от живота ни, а в друг един момент казана не на място дума или не премерен жест могат да разрушат изграждано с години приятелство.
Затова приятелството трябва да се пази, то трудно се гради с много мъки и беди, но само за миг може да бъде разрушено.
В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява безрезервно, също и те на него. Причината за това можем да открием в нашата прекалена доверчивост или пък в неосъзнатата ни наивност, а може би и в това, че все още не сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да откриеш човек, който да “ умре “за теб или да влезне в ада.
Но истинските приятели се откриват едва по-късно в житейския ни път, когато ни поемат водите на живота. Тогава бурите, с които трябва да се борим за оцеляване ще ни карат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел. Приятели на маса много, но в беда – малко. Мога да кажа, че са малко индивидите, които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери.
Едва в този по-късен момент от живота си ние помъдряване и оценяваме приятелите, едва тогава откриваме точното значение на думата.За да си добър приятел трябва да си лоялен и отзивчив и да си толерантен към чувствата на останалите. Ако цениш някого то това ще е поне заради общите ви интереси, заради възгледите, които споделяте и моментите, в които сте имали нужда един от друг. Приятелството го разбирам като общуване може би точно в тези най-горчиви мигове, когато изострените от негативни изживявания сетива срещат разбиране и съчувствие у другите.
Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието и да я разбереш у човека до себе си. Но още повече боли, когато се окажеш сам с болката и осъзнаеш, че всичките доверени хора са били до теб заради парите, материалното, а не заради това , което си ти самия . То е общуване – с думи и жестове сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време. Вникването и докосването до другия светоглед е възможност за себеотдаване и същевременно себе откриване, опит за разбиране и съпреживяване на една непозната доскоро драма на човек, които не ти е безразличен. Винаги можеш да откриеш в този човек приятел, който е с теб в трудните мигове и спътник в живота, с който да споделиш най-съкровените си желания, мечти. Да изградиш едно временно съществувание с добри думи и помисли, с общи планове за бъдещето.
В моменти на разочарование си задавам въпроса, дали живея правилно и
намирам отговор в създадените приятелства , те са моят ориентир . Защото по-голяма цена има живота, когато е изпълнен с истински приятели, а не с материални блага. Защо са ни всичките тези пари, когато приятели няма. По–добре в шумни компании с истински приятели, отколкото в лукс и сами.
Съществува ли приятелство в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко? Можем ли да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и които можем да наречем приятели? Би ли познал лукавият зад фалшивата усмивка и истинския човек от актьора?
Да! Трудно е да се определи приятеля от псевдо приятеля, но вие се опитайте и го потърсете, защото животът не е нищо друго без приятели – освен безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам.

[mariqanastasova]

Zraveite!!!Imam da pravq dve eseta na tema.Purvata e ''Ezikat na tqloto'' a drygata e ''Psihichni smyshteniq i ioneshkase vuzrast'' molq vi ako mojete neshto da mi pratite.Blagodarq vi predvaritelno.trqbvat mi za 25.01.12.



Много често в обикновения живот, а и в професионалната сфера, това което не може да се постигне с чрез думи, става възможно чрез жестовете, погледите, усмивките, мимиките, пози на тялото или с други думи- с помощта на невербалната комуникация. Особено е значението й в бизнеса, където времето наистина е пари и където изготвянето на информацията нейната обработка, изпращането й, приемането й, разчитането й и в крайна сметка, нейното осмисляне е решаващо за крайния резултат във воденето на преговори, за сключване на договор, за осъществяване на доставка, за извършването на услуга и за реализирането на печалба.
Истината е, че непрекъснато растат значението и ролята на невербалната комуникация в бизнес общуването и във всекидневните взаимоотношения между хората.
Мениджърът и предприемачът стигат до прозрението за големите възможности на усмивките, жестовете, погледи и походки. Невербалните комуникационни канали са изключително ефективно средство за предаване на емоционални състояния , усещания и нагласи, по-общи аспекти на езика на тялото, като погледа, усмивката, жестовете, маниерите, мимиката и походката, техника на гледане и ръкуване. Езикът на тялото е процес, в който хората, чрез разменяне телесно- пластични сигнали и конкретно организиране на пространството осъществяват връзка помежду си, предават си сведения, чувства и мисли, общуват и се разбират без думи- само с помощта на телесните символи, знаци и конфигурации.
Науката занимаваща се с езика на тялото се нарича „кинетика”. Изучаването й е пряко свързано със сигналите на безсъзнателното (или подсъзнанието) и насочва вниманието към нерефлексните и рефлексни движения на части на тялото или на цялото тяло, чрез които човек предава емоционални съобщения към външния свят.
Невербалната комуникация е могъщо средство за разбиране между хората, защото е и резултат то кръстоската между културата и цивилизацията, природата и обществото. Човек, изпращайки безмълвните сигнали към другите, действа и като природно, и като социално същество: от една страна спонтанно, естествено и първично, и от друга- премислено, интелигентно и целесъобразно.
Според психологията влиянието, което оказвате върху околните, зависи 7 % от това, което казвате, 38 % от начина, по който го казвате и 55 % от езика на тялото ви. Човешкото тяло е в състояние да пресъздаде над 700 000 различни движения, които могат да бъдат разделени на 60 различни и символи сигнали, както и на 60 жеста. Познаването дори само на някои от тях може да бъде от голяма полза при по- успешното общуване с околните. Човек предава послание с думи в рамките общо на около 10- 11 минути на ден, като средностатистическото смислено натоварено изречение трае не повече от 2,5 секунди. Словесната част на разговора, очи в очи е по-малко от 35 % , а над 65 % от общуването между хората става по невербалин път.
Лицето на човек е истинско огледало на неговите емоции. Всеизвестно е, че то заедно с главата са най-информативната част от нашето тяло. Там се отразяват гневът и тъгата, страхът и смелостта, щастието и отвращението.
Феноменологията на езика на тялото, както и различните невербални практики, показват необикновеното влияние на телесните символи и знаци в комуникационния процес. Мълчаливият език обаче не може и не бива да се тълкува еднолинейно, защото в различните култури, раси и етноси едни и същи телесни сигнали означават често пъти различни неща. Успешното практикуване на невербалната комуникация е обвързано като със съзнанието, че тя е културно детерминирана и че би трябвало да се тълкува в комуникация с вербалното общуване, така също и с убеждението, че основният двигател в тихото общуване е подсъзнанието, инстинктът и рефлексът, което но свой ред прави досега трудно усвояването и изработването на конкретна стратегия за разбиране чрез телесните фигури и за осъществяването на успешната бизнес комуникация.
В невербалнен аспект шефът демонстрира превъзходството си и контрола над персонала и начина, по който той си върши работата чрез поглед, мимика, жест, ръкостискане, между телесно разстояние, пространствено разположение и оформление, облекло, сила и интонация на гласа и др. Ръководителите на компании дори несъзнателно или подсъзнателно правят така, че да изпъкне управленската позиция заемана от тях.
Всъщност, става дума за знаци, символи и различни невербални сигнали, чрез които те показват, че са нещо повече от останалите, че властта е в техните ръце и че само те могат да се разпореждат с нея. В някои случаи това личи даже от начина, по който те държат ръцете си в джобовете на панталоните, саката и жилетките си. Когато палците им са отвън, това със сигурност означава, че пред нас стои лидер със силен характер. Ако същото се наблюдава и при задните джобове, вече може да разпознаем желание или стремеж на мениджъра да скрие своите амбиции. Жена, която се държи по този начин, е способна да взема твърди самостоятелни решения. Ако стоящият срещу нас е сложил в джобовете си само палците, това означава, че той има навик да се люлее напред-назад, и че към него трябва да бъдем- по-малко доверчиви и да спазваме определена дистанция. Друг, широко разпространен начин за показването на началническото положение е чрез гарантиране и осигуряване на пространствено предимство над останалите. Старо правило е, например, че шефът сяда така в своя кабинет, че да има поглед върху всички и всичко. Подобна практика изключва столът и креслото му да са с гръб към вратата, защото тока той не би могъл да съди кой влиза и кой излиза от стаята. Лидерството се подчертава чрез кабинети и етажи, на които се намират те, обзавеждане, характер и разположение на мебелите; видове и марки на служебните автомобили, всъщност и привлекателност на секретарките, невербалното отношение на посетителя или подчинения към директора и обратното- кой кого изчаква по-дълго време, кой има право да влезе в стаята на другия и да прекъсне среща или даже телефонен разговор и т.н. Привлекателността на боса се изразява в това да седи на по-висок стол от останалите и да ги гледа от високо от своето бюро, да лиза в стаите на подчинените си без да почука на вратите им, да говори от по-къса дистанция или по свое желание да увеличава или скъсява разстоянието между себе си и персонала така, както намери за добре.
Голяма част от съвременните бизнесмени и предприемачи гледат на седенето зад бюро по време на официална среща като на отживелица. Лидерството от модерен и либерален тип предлага по-непосредствена форма на общуване, което от своя страна
изисква неизбежното изравняване по време на разговорите и преговорите. Обичайна практика е, когато деловите срещи се провеждат в приемните на една или друга организация, домакините първи да попитат своие гости къде биха пожелали да седнат и вече според избора на партньора си, да се наставят и те. Невербалният подтекст на подобно поведение е, че не толкова важно кой къде ще седне, кой ще бъде на по-почетно място, а по-важното е дали ще се върши добра работа. Тъкмо да се избегне възможното напрежение за статуса на местата, са измислени кръглите маси, които по правило би трябвало да гарантират равнопоставеността на участниците.
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НЯКОИ ЖЕСТОВЕ?
Ръцете играят централна роля в жестикулирането. Не прекъснато „говорят”. Във всички пози и при движението им към главата или други части на тялото, ръцете изразяват нещо.
При жените играта с колието, косата или обеците се счита за типичен признак на притеснение,дължащо се на несигурност или флиртуване. Този жест почти винаги се съпровожда с наклоняване на главата, което допълнително подчертава „готовността за подчинение”. Жените трябва да избягват този жест в работата си.
Мъжкият аналог на този жест е подръпването на мустаците или поглаждането на брадата. Независимо, че този жест понякога се тълкува кто задълбочаване и размисъл, трябва да се избягва. В по- голяма част от случаите това е признак на притеснение и несигурност.
Типични мъжки жестове са разглобяването на яката и ризата и потягането на вратовръзката. И в двата случая, това се тълкува като признак, че човек е притеснен, че се чувства притиснат. А ако тези жестове са придружени с високо вдигане на главата и изпъкване на малкия пръст на ръката, то това вече се приема за арогантно. От край време ръката в джоба на панталона се е приемала като признак на неуважение, днес обаче сигнализира и желанието за разпускане. Все пак трябва да се внимава с този жест особено, когато контактувате с по-възрастни хора.
Ръката в джоба на сакото не е грях, но при запознанство и представяне винаги се изважда. Това се отнася както за мъжете така и за жените.

[mariqanastasova]

Изправените палци на ръцете, който държат реверите на сакото се определят като „доминиращи пръсти” излъчват самодоволство и дори надменност. Това е типично мъжки жест.
Слепените или поставените пред гърдите ръце и пръсти, при които палците сочат нагоре, сигнализират за известно притеснение, но и за желание за превъзходство. Същото важи и за ръцете, положени на масата, при които палците сочат нагоре. Те недвусмислено сочат границата- дотук и край. Това е типичен жест при воденето на търговски разговори.
Жестът тип „прозявка” се среща по-често при жените и изразява силна изненада и лек страх. „Какво сбърках?”
Ръката на тила сигнализира, че човек не се чувства добре. Това може да бъде в резултат на естествено напрежение, в тила, на спортно натоварване, но също и при напрегнати и тежки разговори, когато човек е „притиснат до стената”.
Пощипването по меката част на ухото е признак на несигурност и демонстрира, че не сме наясно с нещата докрай, че още нямаме окончателно мнение и не сме взели решение.
Показалецът на носа, около него, е сигурен признак на задълбочено мислене, на търсене на решение за сложен проблем.
Когато ръцете са сключени високо до брадичката е общо валидна и за двата пола и изразяване готовността за защита, съчетана с усилие за самоконтрол. Когато ви сочат с двата показалеца, Внимавайте.
Това е защитен сигнал, предупреждение, че може да се очаква по-остра форма на защита, дори и агресия. Същото важи и за ръцете в поза покрив сочещ напред. Това е категоричен знак за защита и много често този жест е последван от обвинения. Ако покривът е насочен нагоре, при което пръстите се докосват и раздалечават периодично, символът е търсене на допирни точки, на общи интереси, готовност за компромиси.
Соченето с показалеца нагоре и напред са най-популярните знаци и се разбират от всички- „аз знам по-добре, аз ще ти кажа”. Внушава се вина, налага се своето мнение и се изразява категорично желание собствените изисквания да бъдат изпълнени.
Свитите юмруци означават ярост и агресия. Двата юмрука заедно са знак за крайна нервност и готовност за атака.
Жестовете следва да се оценяват почти винаги в комбинация с други сигнали и знаци.
Потриването на двете длани е начин, по който хората предават несловестно положителните си очаквания. Онзи, който хвърля зарове, ги потрива между двете си длани, като по такъв начин издава положителното си очакване, че ще победи. Човекът, който ръководи провеждането но някоя изява потрива леко ръце, докато казва на аудиторията примерно: „Отдавна очакваме с нетърпение да чуем следващия оратор”. Развълнуваният продавач се втурва в офиса на своя шеф, потрива длани и възкликва: „Току-що получихме голяма поръчка, шефе.” Но пък келнерът, който приближава до масата ви, след като сте приключили с вечерята, и потривайки ръце ви пита: „Ще желаете ли още нещо, господине?”, всъщност несловестно ви казва, че очаква да получи бакшиш.
Бързината, с която съответният човек потрива ръцете си, е показателна за очакванията му по отношение на това, кой ще спечели от полажителния резултат на начинанието.
По време на обучението си търговските представители и подавачите научават, че ако потриват ръце, докато предлагат и описват една или друга стока или услуга но потенциален купувач, то трябва да го правят бързо, за да не внушава недоверие на съответния човек. Когато купувачът потрива ръце и казва на продавача примерно: „Я да видим какво предлагате”, това е знак, че той очаква да му бъде предложено нещо добро и че има голяма вероятност да ги купи. Когато обаче ведите някой са стои на автобусна спирка в студен и зимен ден и бързо потрива длани, това съвсем не означава че е преизпълнен с щастливи очаквания. Просто ръцете му са премръзнали.Потриването на палеца във възглавничките на другите пръсти или в тази на показалеца е универсално възприет жест за очакване на пари. Истинският професионалист никога не бива да използва, когато работи с клиенти.
Сключване на двете ръце е жест, който говори за доверие, тъй като някой хора, който го използват, едновременно с това се усмихват и гласовете им звучат щастливо. Също така този жест говори за отчаяние и чувство на безизходица, а човекът, който го използва, изпитва отрицателни емоции. При сключване на двете ръце има три основни позиции; изправена пред лицето, сключване с ръце , опрени на масата и сключване на ръце в скута при седнало положение или отпуснати надолу, при изправено положение на тялото.
Съществува взаимовръзка между височината, на която се прави този жест, и силата на изпиваните от съответният човек отрицателни емоции. Трудно е да преодолеете съпротивата на човек, сключил ръцете си високо, отколкото на някой, който ги е сключел по-ниско. Както и при всички останали отрицателни жестове, и в този случай трябва да предприемете нещо (например да продадете някакъв предмет, за да принудите неусетно съответния човек да „отключи” позата си да разедини пръстите си и да открие дланите и предната част на тялото си- в противен случай неговата враждебна нагласа ще остане непроменена.
Шпицпозиции на ръцете
В действителност уверените в себе си хора, както и онези, които имат чувство за превъзходство над останалите или са свикнали да използват минимални или ограничени движения на тялото, често си служат с шпицпозиции на ръцете, като по такъв начин показват нагласата си на самоувереност и убеденост в своята правота.
Жестовете на ръцете разкриват, че те често се използват при междуличностно общуване от типа на началник/подчинен и че може да бъде правен изолирано от други жестове, като издава не само самоувереност, сякаш казва „Аз всичко знам” Началниците често използват този жест на ръцете, докато дават нареждания или съвети на своите подчинени. Шпицпозициите се срещат особено чест при счетоводители, адвокати, мениджъри и други хора с подобни професии.

[mariqanastasova]

Този жест има два варианта: вдигната нагоре шпицпозиция и обърната надолу шпицпозиция. Вдигнатата нагоре шпицпозиция на ръцете обикновено се използва, когато съответният човек изказва свои мнения или идеи и именно той води разговора. Обърнатата надолу шпизпозиция обикновено се използва, когато съответният човек по-скоро слуша, отколкото говори. Жените са по склонни да правят по-често жеста с обърнатата надолу шпицпозиция на ръцете, отколкото този с вдигнатата нагоре шпицпозиция. Когато жестът с вдигнатата нагоре шпицпозиция бъде придружен с отмятане назад, това придава на съответния човек израз на самодоволство и арогантност.
Въпреки че по принцип жестът на шпицпозицията на ръцете е положителен сигнал, той може да бъде използван както при положителни, така и при отрицателни обстоятелства, в резултат на което да бъде изтълкувано погрешно. Ако шпицпозицията се появи след серия други положителни жестове по време на обсъждането на офертата, това е знак за търговския представител, че може да очаква поръчка и да смята сделката за осъществена. Ако обаче шпицпозицията дойде след серия негативни жестове- например скръстване на ръцете пред гърдите, кръстосване на краката, извръщане на погледа встрани и поредица от различни докосвания до лицето, и ако потенциалният клиент направи този жест към края на представянето на стоката, това показва, че той е напълно сигурен, че няма да купи нищо от продавача или че се готви да се отърве по най-бързия начин от него. И в двата случая шпицпозицията говори за увереност, но при първия подсказва положителен резултат от срещата, а при втория- отрицателни последици за търговския представител. Тоест ключът към това, какъв ще бъде изходът от даден разговор, могат да ви дадат всички жестове и движения, предхождащи жеста на шпицпозицията на ръцете.
Захвати на различни части от ръцете зад гърба
Напред брадичка и хванали с едната си ръка другата зад гърба, е жест използван много често от представителите на кралските семейства и в други страни по света. Сред простосмъртните жестът е присъщ на полицая, който обхожда своя район, на учителя, който се разхожда в училищния двор, но висшите военни, както и на други хора с авторитетна позиция в обществото.
Следователно това е жест на превъзходство и самоувереност.
Захващането на двете ръце зад гърба в жест на превъзходство и самоувереност и не бива да бъде бъркано с жеста, наречен захват на/над китката, който издава отчаяние, чувство на безизходица и опит да бъде възстановено самообладанието. При захватите, едната ръка прихваща много здраво другата в китката или малко над нея, или лакътя, сякаш се опитва да й попречи да замахне за удар.
Интересното е, че колкото по-високо се прави захватът, толкова съответният човек става по-гневен. Позата захват при лакътя издава много по-голямо усилие да си наложи самоконтрол, отколкото захват на/над китката, тъй като той е сграбчил ръката си над лакътя а не само при китката. Именно този жест е в основата на изрази от рода на „Вземи се в ръце”. Тази поза много често може да се наблюдава при търговските представители, които имат среща с потенциален клиент, а той ги кара да го чакат в приемната му. Чрез този жест търговецът се опитва- не много успешно- да прикрие нервността си и има вероятност някой по-наблюдателен клиент да се възползва от тази му слабост.
Жестове на палците
Палците издават силата на характера и самочувствието. Хората си служат с палците, за да покажат властност, превъзходство и дори агресивност. Жестовете с палците са вторични, проявяват се като допълнение в някой жестов сноп. Те са положителен сигнал, като човекът, който ги прави, често заема типичната поза на „страхотен шеф”, изправен пред своите подчинени. По време на ухажване мъжът използва тези жестове в присъствието на жената, която възприема като потенциална партньорка.
Палците най-често се подават от джобовете на хора, понякога дори от задните джобове на панталоните като в този случай се опитват да прикрият властната нагласа на своя собственик.
Властните или агресивни женисъщо използват този жест, тъй като движението за еманципация им даде възможност да възприемат много от мъжките жестове. А на всичкото отгоре хората, които използват жестовете с палци, често и се полюляват на пети, за да подсилят още повече впечатлението.
Друга популярна поза е жестът, при който ръцете са кръстосани пред гърдите, със сочещи нагоре палци. Това е двоен сигнал- от една страна, издава отбранителна или враждебна нагласа (скръстени ръце), а от друга, говори за чувство на превъзходство (палците). Хората, които използват този жест, обикновено често жестикулират с палците си, а в много случаи и се полюляват на пети, когато са в изправено положение.
Палецът може да се използва като сигнал за насмешка или неуважение, когато с него се сочи друг човек. Например съпругът се накланя към приятелят си, посочва жена си с жест, при който останалите пръсти са свити в юмрук, а палецът е изпружен, и казва: „Жени- хвани едната, удари другата!”. В този случаи палецът се използва като намек, чиято цел е да осмее бедната жена. Този жест е по-рядко използван от жените, въпреки че и те понякога го използват по отношение на съпрузите си или на хора, които не харесват.
Ръкостискането
Ръкостискането има изключително значение като изразно средство без думи поради това, че е едно от малкото докосвания, които са приети за „легални” и са официално позволени.
Най-общо може да се говори за три вида ръкостискания: „меко”, „истинско” и „размазващо”. Но не само силата е меродавна- следва да се отчитат също така и продължителността на ръкуването, кой пръв е подал ръка, как това се възприема от другия.
Така например, едно прекалено силно и кратко ръкостискане се приема за грубо, безчувствено и нетърпеливо. Ако така се ръкува дама, то определено ще бъде категоризирана като „хладна”, „властна”, „безогледна”, дори и „враждебна”.
Комбинации като- „отпуснато и кратко ръкуване” и „силно и продължително ръкуване”, оставят най-негативни впечатления и при двата пола.
Когато „много кратко” се определя ръкостискането от 2-3 секунди, а като „прекалено дълго”- това от 7-9 секунди. Значи и тук истината е по средата, а съчетано с нормално (умерено) стискане, то се оказва най-предпочитано и от мъжете и от жените.
Когато „работите” с ръцете, широките движения с участието на раменете излъчват положителни сигнали- вие изпълвате пространството, изглеждате открит и готов за комуникация. Широките „загребващи” движения се приемат като израз на сигурност, самоувереност и доверие, а тесните- за несигурност, стеснителност и липса на самочувствие. В деловия живот, както често се случва, най-добрият е средният вариант- умерени движения, за да се избегне впечатлението за недисциплинираност, невъздържаност и необуздан характер.
Хората, чийто професии налагат контактуване с много хора е задължително да са запознати с езикът на тялото и правилно да разчитат жестовете, защото много от отговорите за поведението на някой можем да разтълкуваме с тайният език на тялото.

[mariqanastasova]

ТОВА Е ЕСЕТО "ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО "- И Е ЗАЕДНО !!!!!!!!

[desislava9696]

male mn e dulgo :D
izvinqvai ama nemoje li neshto po kusichko :)

[desislava9696]

a i az drygoto ne sum go dovurshila.drygoto e ''psihologichni problemi v detska i ionysheska vuzrast

[desislava9696]

nqkade kum 1 stranica na golqm format tetradka.ako mi gi pratite i dvete do 25.01.12. naistina shte vi buda mn mn blagodarna

[desislava9696]

prosto nz ot kade da potursq za tezi tami

[desislava9696]

mai nqma da mi pishesh

[desislava9696]

zdravei!!!trqbva da napravq dve eseta za 24.01.12.purvoto e ''ezikat na tqloto'' a vtorata ''psihichni smyshteniq v detska i ionosheska vuzrast''

[thelover3]

http://реферати.net/%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8/%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82/

[danito00]

pomosh i na men mi trqbva ese za priqtelstvoto....molq vii speshno ee :( blagodarq vi predvaritelno!!

[danito00]

moje liii....molq vi po byrzo adski e speshno...blagodarq