Trqbva mi ese za svobodata za ponedelnik... mnogo vi molq ako imate nqkakuv material da spodelite... Temata to4no e: "Moeto mnenie za svobodata"... Znam 4e 6te kajete 4e o6te v zaglavieto si e kazano "Moeto mnenie" ama se opitah da napi6a ne6to i mi izleze nqkva jalka strani4ka malak format palna s 6turotii.... Pls help [-o<
1.“Свобода без идеали носи
повече вреда отколкото полза.”
- Граф
В името на свободата хората са извършвали велики подвизи, но и мерзки престъпления. Това е думата, която в най-голяма степен е водила след себе си развитието на цивилизацията. За всеки човек тя носи различно съдържание в зависимост от неговите мечти и идеали, но всеки се стреми да я разшири и оползотвори максимално.
Често пъти си задавам въпроса защо съм принуден да върша това или онова при положение, че не ми е приятно. След кратко колебание осъзнавам, че ако не го направя ще разочаровам някого или ще наруша някакво правило. Оказва се, че всъщност аз не съм свободен да търся щастието си където и както аз намеря за добре, а само да избирам между няколко варианта. Значи моята свобода е ограничена. Питам се тогава, кому са нужни всички тези правила. Въпреки, че явно негодувам срещу това разбирам, че свободата не трябва и не може да бъде неограничена. Хората живеят заедно в големи и малки общества и зависят един от друг. Не е редно щастието на един да се гради върху нещастието и подтисничеството на друг.
Бьорне е казал, че няма човек, който да не обича свободата, но справедливият я иска за всички, а несправедливият само за себе си.
Прекалената свобода води след себе си хаос и произвол. Ако нямаше закони общест-вото би се върнало към първобитния строй, където единствената свобода е тази на по-силния. Правилата макар и досадни са необходими на хората за да могат да живеят и да се развиват заедно и равномерно според своите възможности.
Излиза, че и физическата, и политическата и икономическата свобода са ограничени, никой обаче не може да спре свободата на духа, свободата да мечтаеш ,да желаеш. А аз знам, че когато човек иска нещо силно и истински, няма препятствия на света, които да не може да премине за да го постигне. Винаги намира пътя към заветната цел, защото както е казал Жан Жак Русо: “Който иска да бъде свободен, той наистина е свободен.”
2.Свободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието. Да си свободен, донякъде значи да си независим, а независимостта отново е щастие. Изобщо това е най-ценното в този живот. Чиста и неприкосновена свобода не съществува, освен в мислите и мечтите ни. Те са нашата духовна храна. Всеки, който се е опитал да постигне свободата, е дал някаква жертва. Тъй, че свободата и робството са неразделни.
Въпросът, който сега си задавам е до колко съм свободна аз? Мисля, каквото искам; оспорвам това, което не ми харесва; боря се за правата си и тези на онеправданите. Тепърва започвам да се сблъсквам с несправедливостите в света и живота.Почти нищо не съм видяла от суровата действителност.Признавам малкия си житейски опит, но следя какво става по света.Всичко се основава на това - да се бориш за свободата на личността или да робуваш на нечии интереси.
В първия случай цената, която плащаш за свободата и правата си, е изолираност, апатия от страна на хората, самота, неразбиране или присмех. Но както е казал Амио: “Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб.”
Никой не би могъл да покори онзи дух, жаден за правда. Може да го одумват, да се опитат да го прекършат физически или душевно, но не и психиката му- тя е желязна!Свободният дух- това е най- голямото богатство. Хората, които са се борили за правда и независимост, остават безсмъртни.
Нека вземем пример с българските ни патриоти Ботев и Левски.Дали са живота си в името и мечтата на българския народ- свобода и независимост.Ботев е казал:
“Няма власт над оная глава, която е готова, да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.” И:
“Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата; а който умре за свобода той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят.”
Левски защитава твърдението си, че “Сговорна дружина, планина повдига.” Той е казвал:
“Всичко се състои в нашите сдружени сили, срещу тях не може да противостои и на най- силната стихия. Никой не ще противостои на стихиятя на народа ни да живеем свободни, независими и обединени.”
В този етап от живота си аз съм подвластна на онези българи, които са се борили и дали живота си за нашия народ- българският. И ужасно боли, когато гледаш как мнозинството от хората са забравили за народните ни освободители. И как вече всеки робува на шеф, на институция, на закони, които само най- честните хора спазват.
Как да говоря за свобода и робство в МОЯ живот, когато всеки робува единствено на себе си; когато всеки е егоист, непукист, а опиташ ли се да помогнеш, се обръщат срещу теб. Свобода ли? Да- все още съм свободна- мисля и говоря, каквото искам- мразена съм. Зная го. Но предпочитам борбеността пред примиримостта и това да ме тъпчат, заради страха от изразяване на мнение. И аз като Ботев и Левски днес бих се борила за справедливост, ако зная, че насреща имам една “дружина”, която би ме подкрепяла. Все по- малко са тези хора. Ето защо сме обречени да сме роби на начина ни на живот, на държавата, в която живеем. Аз изпитвам болка от непукизма, егоизма, песимизма и негативизма у хората около себе си. Всеки се е ограничил единствено в себе си. А къде е онова, за което са дали живота си толкова българи по време на турското робство? Обединението, свободата и независимостта на една територия, култура, народ, дух.
Когато зло сполетява общност, тогава има обединение.
Когато има относителна свобода и независимост, всеки гледа себе си и забравя откъде е дошъл, става себичен, ограничава мислите си около себе си.
Въпреки всичко аз съм подвластна на едно нещо, една цел и мечта- справедливост, равноправие, братство, любов! Иска ми се, който чуе или прочете това есе, да усети душата ми, да се замисли и поне малко да се опита да промени отношението си към хората и нещата, които ги заобикалят. Човек често се оценява по свободата, която дават на околните. А свободата значеше равноправие, както казах- т.е. да се държиш с хората, както би искал да се държат с теб!
3.Личната свобода-всеки има различна представа за нея.За някои това е правото да не се прибереш цяла нощ, без на сутринта да се налага да даваш обстойни обяснения някому за постъпката си;за други личната свобода е неясен сбор от възможности да вършиш каквото ти хрумне;за трети личната свобода е в пълната липса на ангажименти…
Но за жалост(или не!) личната свобода съвсем не е неограничена възможност на личните желания и намерения, а е личностно право, което поражда сериозни задължения.
В Древния Рим хората са се деляли на свободни и роби.Свободните граждани са се различавали от несвободните по златния пръстен, който са имали право да носят.Оттогава до днес златният пръстен, който традиционно се подарява при навършване на пълнолетие, е белег за свободна личност.Това да си свободна личност е изключително човешко право.Може би само несвободният чавек може истински да оцени стойността му.Но трябва ли да ставаме насила затворници или роби за да проумеем що е това свобода?
Някога героят на Сервантес беше възкликнал:”Свободата ,Санчо, е най-великото благо на тая земя!”Нека се доверим на литературата, защото наистина е така.За свободата се водят битки, за свободата се заплаща с живот,за нея се пее в песните и в нейно име се събарят империи и се съграждат нови светове...
Това човешко право позволява индивидът да живее така, както повеляват разбиранията му, интересите, наклонностите,т.е. сам, необезпокояван от никого, човек да намери своето място под слънцето.Безкрайно много неща означава това простичко наглед право, че си свободен.Но не просто волност на божия птичка дава то, а само по себе си обвързва човека с редица задължения:
Човек е създаден така, че истински може да живее само контактувайки с останалите от вида “homo sapiens”, т.е. обречен е да живее в общество.А принципите на живот в общество изискват собствените действия да не влизат в разрез и нарушения на чуждите права.Следователно собствената свобода се простира дотам, откъдето започва чуждата свобода.Така на границата на две личностни свободи се пораждат задълженията, който най-често имат ограничителна форма.
Още преди хилядолетия човечеството е поставило личната свобода в ограничителните рамки на морала, етиката и още куп обществени протоколи, измежду които като най-универсални звучат десетте божи заповеди-“Не кради!”,”Не прелюбодействай!”, “Не убивай!”, “Не лъжи!”…
Всичко това е цената на личната свобода-защото няма лична свобода-абсолютна, без ограничения!И първите хора Адам и Ева са били свободни в Рая, но не съвсем-пред тях е било ограничението да не опитват от дървото на познанието.Но почувствали се безкрайно щастливи от свободата си, те пренебрегнали забраната, т.е. надхвърлили личната си свобода.Това излизане извън рамките на разрешеното им донася стадания и нещастия.
В света на обикновените хора библейският разказ е често срещана житейска ситуация.Когато човек надвиши правото си на свободен избор попада в категорията “нарушител”, а на него никога не се гледа с добро око.
Понякога да се възползваш в пълен размер от личната си свобода се оказва задача, не по силите на всеки.Това са го осъзнали още робите в Древния Рим, които доброволно се отказвали от свободата си, с която господарите им ги дарявали, и предпочитали да продължат да бъдат роби, отколкото свободни граждани, защото най-тежка се оказвала отговорността да отговаряш сам за себе си.
В тоя ред на мисли ако свободата беше в пълната липса на ангажименти, то едва ли робите щяха да се връщат отново към ярема.Човек е свободен не от ангажименти, а в правото си да избира и да решава-едно безкрайно велико право!
В тълковния речник има определение “свободия”-то е точно липса на ангажименти и отговорности, но право на него имат само поставените под попечителство, онези с чийто глас никой не се съобразява и чието мнение никой не търси.
vij tezi... \:D/