Aми ако се окаже 4е не се оби4ате а просто сте свикнали???

Замислям се все по-4есто дали все още има любов във връзката с приятеля ми. Ходим от година и половина и сме неразделни. Навсякъде сме заедно, правим вси4ко заедно. Минахме през какво ли не, като се запо4не от неодобрението на наште, през проблемите от възрастовата ни разлика, мнението на другите и се оби4ахме напук на вси4ко.
До скоро. От месец насам съм забелязала 4е все пове4е сме запо4нали да се караме. Аз му се сърдя за глупости, той е все по-малко склонен да прави компромиси що се отнася до мен и нас изобщо. Все пове4е отделя време на тренировките си (изто4ни бойни изкуства), занимава се с това постоянно и сякаш губи интерес към мен. Няма го ве4е предишния ентусиазъм когаото сме заедно или когато отида у тях за да прекарам ве4ерта. Няма по4ти никакъв интерес.
Преди излизахме 4есто, от месеци оба4е ве4е не. Водеше ме на кино, на заведения, на кръ4ма. Сега отивам у тях и лягаме да спим. Ве4но нямал пари да ме води никъде. Не 4е това ме дразни, напротив, никога не съм била с него заради парите. А дс не говорим 4е и никога не е имал особено пари. Но все някак успявахме да излизаме от време на време. Сега вси4ките му пари отиват за цигари и тренировките му - я имало семинар за няколко дни в друг град и искал да отиде, я трябвало да си плаща месе4ната такса за клуба, я искал да си купува не знам си кво си за тренировките. Непрекъснато му давам пари. По4ти всеки ден. Като се има предвид 4е работя и взимам заплата би трябвало да имам пари за себе си, но се оказва 4е аз пари не виждам. Отиват за него - "Мило, моля те купи ми цигари", "Мило, гладен съм, дай ми малко пари4ки", "Мило, отивам на у4илище и нямам никакви пари". И му давам. Никога не съм му обръщала внимание на това, но и той никога не се е усещал как стоят нещата.
Той е на 18, аз на 20. Не мисля за него като за по-малък, но в интерес на истината е по-малък и на моменти тва супер ясно си ли4и. Той оби4а купони с много пиене, напива се брутално, аз не мога. Когато бях на 15-16 и аз съм правила такива работи но ве4е просто не намирам никакво удоволствие в масовото напиване по купони. И тва 4е не мога да се напия като вси4ки останали му разваляло кефа.
Зарязах вси4ките си приятели заради това мом4е. Неговата компания стана и моя. А неговата компания в крайна сметка е от 17-18 годишни мом4ета. Пове4ето са и супер олигофрени. А аз не съм се виждала с няй-добрата ми приятелка от 8 месеца. Само се 4уваме понякога. А не е като да живеем дале4 - на 20 минути пеша една от друга. Просто се оказа 4е нямам време за нея.
В4ера на рождения ден на един негов приятел пак вси4ки се бяха натряскали и дойдоха да ме карат да пия няква текила на екс. Не исках. Хванаха ме, две мом4ета ме държаха, тети ми я изля в гърлото насила а моя приятел седеше отстрани и се забавляваше. Въпреки 4е много добре знаеше колко ми беше противно цялото тва изпълнение. След това си отидох, а той ми беше сърдит 4е не съм искала да се забавлявам и съм разваляла настроението на вси4ки.
А най-ми е болно от това 4е той твърди 4е съм егоист и не правя никакви компромиси и жертви заради него.
Говорили сме, но той казва 4е аз не го разбирам и си държа на своето. Убеден е 4е е прав.
Не знам, имам 4увството 4е ве4е не ме оби4а,а просто е свикнал да сме заедно, иска ме наоколо защото знае 4е може да раз4ита на мен. Не защото има кой знае какви 4увства.

Аз,аз въпреки вси4ко още го оби4ам и искам да сме заедно, но ако той не изпитва ве4е нищо по-добре да се разделим. Когато го питам твърди 4е много ме оби4а и иска пове4е от вси4ко друго да сме заедно. Но не го показва с нищо. За година и половина заедно ми е подарявал цвете само веднъж на рождения ми ден. Миналата зима. И тва все пак беше все още в на4алото на връзката ни.
Сигурно и възрастта играе роля. Понякога се държи ужасно незряло и имам 4увството 4е съм поела ролята на майка за него - аз трябва да му оправям проблемите било защото не искал сам, защото го било срам или др.
А аз колкото и да съм мъжко моми4е понякога имам нуждата да се отнасят с мен като с жена - цветя дори и без специален повод, ве4еря, някакъв жест. Но такова отношение не полу4авам. Държи се с мен преди вси4ко като с приятелка, не като с гадже. Приятелка, с която прави секс. Винаги иска още и още секс и аз по4ти винаги му давам. Дори и в слу4аи когато се прибера от работа зверски уморена или когато изобщо не съм в настроение. Все по-трудно изпитвам оргазми и като цяло сексът ми става мъ4ение а не удоволствие. Единстената ми мисъл е "Хайде да свършва ве4е и да ме остави на мира". Насажда ми ужас от секса и всъщност ве4е не го имам за нещо което би трябвало да ми е приятно.
А той не подозира изобщо каква е ситуацията. Говрим, говорим и нищо.

[HopeLesss]

Мисля, че си имаш работа с още неузряло момченце, за което най-важни са пиячката, секса и приятелите. Ти си вече голяма, жена, която иска нещо повече от това, което ти дава приятеля ти. Според мен си права, проблем е именно възрастта. Не мога да съдя момчето, че е такова. Той явно не може да ти даде това, което искаш, защото не гледа на нещата, по начина, по който ти гледаш. Може би е нужно да поговорите сериозно върху нещата, които те мъчат. Не може да си с него само по задължение! По този начин мъчиш себе си и не си щастлива. Щом си стигнала до този момент, в който се замисляш над връзката ви, дали тя е истинска, дали наистина е основана на силни чувства или само на навик, значи нещата наистина не отиват на добре. Или по скоро отиват към края. Според мен трябва да си дадеш време за размисъл. Отдалечи се временно от него, за да разбереш дали на него наистина му пука за теб и дали не гледа на теб само като "даденост". Каквото и решиш да направиш го примисли много добре. Важното е твоето щастие, дори това да значи да бъдеш егоист! Не може само да даваш без да получаваш нищо в замяна. Така ще стигнеш до онзи момент в живота, в който ще си изчерпана и празна отвътре! Успех, мила! Бъди много силна!

[SINDEL]

Ами мила, просто не знам какво да ти кажа... Трябва сериозно да се замислиш искаш ли наистина да продължаваш връзката си с този 4овек въпреки вси4ко което си написала в тази тема..

[Kate]

По моето скромно мение ще е най-добре да се разделите.Знам,че звучи гадно,все пак ти го обичаш,но това е истината.Опитай се да се отдалечиш малко от цялата ситуация и ще разбереш колко огромен е проблемът ви.Той е още момче,а ти си вече ЖЕНА!Абсолютно нормално е да не успява да ти даде това,от което имаш нужда.А предполагам,че ти е много много гадно да играеш както самата ти каза ролята на неговата втора майка...Ти очевидно искаш да излизаш,да се разнообразяваш,да имаш закрилата и подкрепата на един истински мъж..А той се държи като непораснало дете.Тоест разликата в годините наистина се оказва сериозна пречка.Интересите ви са страшно различни.Той иска купони и пиене,интересува се от тренировки и приятели и тъпи базици..Определено смятам,че не сте един за друг!Казваш,че дори и секса вече не представлява удоволствие,а задължение!Цялата тази връзка ми изглежда нелепа.Той няма какво да ти даде,това трябва да го разбереш веднъж за винаги и да си потърсиш някой,който може не само да получава,но и да отвръща с нещо!Това е мнението ми,съжалявам,ако не ти харесва или съм те засегнала с нещо,но така стоят нещата за мен! :wink:

[Chiana]

Ох, милаа... Разбирам какво ти е.. Била съм в подобни ситуации, макар че не е толкова зле при мене. С приятеля ми ходим от година и 4 месеца, той е с година и няколко месеца по-малък от мен, аз съм на 18. И аз му давах пари постоянно, защото техните не му даваха, никъде не излизахме, защото той нямаше пари и т.н. Само два пъти ми е подарявал цветя - едно за 8 март и 1 за рд-то, което от половин година насам седи във вазата като реликва. И той постоянно иска на купони, а аз постоянно имам да уча и съм просто съсипана от умора. И с приятелки почти не излизам, защото предпочитам да съм с него. Абе какво да ти кажа... всичко се оправя с много бучене! Сърдене, цупене, скандали... И мноого разговори. Просто за най-малкото нещо, което стане, почвам да се цупя. Да, тъпо е, ама няма друг начин. И почвам да му опявам на главата какво е направил и защо това ме дразни, как се чувствам и т.н. За парите аз му казах истината, че с майка ми едвам смогваме и няма как... Че тя ми бучи. И той вече винаги ми връща парите, даже ме черпи, сега се очертава да ме води на вечеря утре (от 3 седмици отлагаме тая вечеря, ама по-добре късно, отколкото никога.)
Та това е: Казваш му същото - нямам пари.
То колкото и да го обичаш, ти не си банка, все пак. Просто му казваш, че имаш това да плащаш, онова да плащаш, не смогваш. Почни ти да искаш от него пари.
За пиянствата също. С тази разлика, че аз обичам да пия, обаче не мога да седя до късно, доспива ми се рано, защото съм уморена от учене. Еми казвам му: ВЕДНАГА СИ ЛЯГАМЕ! Той: Ама да ти направя кафе, бла бла... Аз: НЕ! Веднага си лягаме! Не ми е добре, не мога повече! Не съм робот тука да се насилвам да седя будна, за да си купонясваш ти.
На няколко пъти имаше изказвания от рода, че му провалям купона. Аз му казах: Еми хубаво, тогава си ходи сам по купони, повече няма да те търся изобщо. Обаче и аз ще ходя сама по купони и ще се забавлявам.
И той почна: Писее, ама аз не мога нито един ден без тебе, аз те обичам, не мога да си изкарам весело, ако ти не си до мен.
В твоя случай е трябвало да му дигнеш един лют скандал на твоя човек, че не е направил нищо да те защити, че ти не се чувстваш сигурна с него, че той е егати гадняра и животното, като е позволил на онези простаци приятелите му да те тормозят така. По един шамар на всички и така.

Проблемът е, че той не е достатъчно зрял. Това е истината. Предполагам и на тебе ти е ясно, обаче си го обичаш и не искаш да се разделяш с него, за да си търсиш друг, който да ти даде нещо по-добро.
Важното е той да може да включва и приема. И да се променя. ТОЙ ДА ПРАВИ КОМПРОМИСИ, А НЕ ТИ! Защото ти заслужаваш компромисите. Трябва просто веднага нещо като те подразни и да му казваш, да не криеш. И не в смисъл да му бучиш, ами да му опяваш и говориш, докато не се промени това нещо. А пък и в крайна сметка можеш да му кажеш: Или се дръж с мене както трябва, или просто се разделяме и край. Прави се на по-твърда. Да знай той, че не може да прави с теб каквото си иска и че ти не си негова собственост.
И му казвай в лицето истината, каквато си я мислиш. Аз на моя много пъти съм му казвала: Ти си незрял, ти си безотговорен и мързелив, и нищо няма да стане от теб, ако продължаваш така.
Ще се засегне, ама ще се замисли над себе си и ще се опита да се промени.
Незнам, мила, искрено ти пожелавам това да е криза и с малко спорове всичко да се оправи... Но ако продължава така... Няма как по-добре е да го зарежеш. А пък кой знае, може да се усети и да се промени...