playboycheto
11-19-2006, 13:51
МммМ Да ви ПоПитАм :Ако НяКоЙ Може Да ПоМогНе С еДнО От ТеЗи ТрИ ЕсЕТа:
:arrow: Съвестта говори с мълчание
:arrow: Стремежът да не лъжем никога, често ни поставя в опастност често да бъдем лъгани
:arrow: Искреността е откровението на сърцето
:smt013 :smt013 oh oh
И какъв беше смисълът от този пост?!? Ако не можеш да помогнеш по - добре си замълчи, а не пускай безсмислени постове!!!
По темата: Провери в www.pomagalo.com или в тийн учителя ;)
playboycheto
11-21-2006, 12:20
:smt013 :smt013 oh oh
И какъв беше смисълът от този пост?!? Ако не можеш да помогнеш по - добре си замълчи, а не пускай безсмислени постове!!!
По темата: Провери в ********** или в тийн учителя ;)
mersi mn :) \:D/ :smt008
За нищо ;) Дано съм била полезна :)
:smt013 :smt013 oh oh
И какъв беше смисълът от този пост?!? Ако не можеш да помогнеш по - добре си замълчи, а не пускай безсмислени постове!!!
По темата: Провери в ********** или в тийн учителя ;)
mersi mn :) \:D/ :smt008Абе погледни в темата за есета в "Request", мисля, че ти бях отговорила, ама кой да гледа :smt013
“СТРЕМЕЖЪТ ДА НЕ ЛЪЖЕМ НИКОГА НИ ПОСТАВЯ В ОПАСНОСТ ЧЕСТО ДА БЪДЕМ ЛЪГАНИ” –
ЛАРОШФУКО
Е С Е
Душата е носител на човешката съвест. Съвестта е окото на Бога, което следи и съди за всичките ни действия или бездействия. Съвестта упреква и наказва лошите хора, а добрите възнаграждава със спокойствие и добър сън. Тя нашепва правилната посока в моралния ни избор. Това е гласът на истината. Нашата съвест ни наказва когато лъжем, мразим и извършваме неморални действия. Въпреки, че в неморалния човек тази искрица е притъпена, тя не умира, а продължава да тлее. Лъжата не се извършва несъзнателно, а напротив! Разкрива липсата на лично достойнство.
Повечето хора не съзнават колко сериозно е да излъжеш. Те се самозалъгват като повторят няколко пъти лъжата и тя става истина - така успокояват съвестта си. Но това не е решение. Ако сме достатъчно силни да се освободим от някоя лъжа, то ние си осигуряваме вътрешна свобода. А каква е нашата логика? Смятаме, че неспособността да признаем грешките си е израз на сила и достойнство, което е напълно погрешно. Единственото нещо, което трябва да пробужда страх у нас, който да ни мъчи е да не затънем в озлобление и гордост. Нечиста съвест притежават всички чревоугодници и пияници, които слугуват на търбуха си подобно на скотове, всички прегърбени не от старост, а от лицемерие, използвали невинни хора слушатели на техните лъжи. Не се прави разлика дали лъжата е “малка” или “голяма”, съвестта е безмилостно жестока, лишавайки лъжеца от спокоен сън, здраве, душевен мир и др. Също няма и “благородна лъжа”, защото нищо не може да я оправдае. Съдбата обича тези, които приемат стъпалата на живота условно като изкачване към съвършенството, науката, прогреса. И всеки има своята стълба - по-висока или по-ниска – зависи от целите, към които сме се устремили. Но да му мислят хората, слизащи по онази стълба надолу, където на всяко стъпало са отбелязани знаците на корупцията, при която е всеизвестно, че има ли закон, има и измама с цел да се заобиколи; високомерието; бездушието; самозабравянето; слепотата на съвестта.
Разбира се има много хора, които не искат да се опетнят с проявата на лоши качества, като лъжа например. Те са известни със своята доброта, честност, искреност, детски откровени – наивни. Но, “Човек за човека е вълк”! Не винаги на нашата откровеност отговарят със същото, а би трябвало. Хората са много озлобени и виждайки насреща такъв искрен човек се изкушават да не го излъжат. Ако лъжата е с цел корист, тогава това е измама. Когато добрият човек разкрие измамата е съкрушен и се измъчва за грешката на другия, съсипвайки собственото си здраве. А лъжецът не го интересува и продължава да мачка и съсипва духовно добрите хора. Все по - рядко се среща доверието между хората, сигурно защото се гради от деветдесет и девет истини, а се руши само с една лъжа. Библията учи “да не отвръщаме на злото със зло”, а за да оцелеем в обществото трябва точно това да правим. Практиката учи, че извършиш ли едно добро дело, ти се връща с най – малко три злини. Кое в крайна сметка е правилно?
Колкото и да се стараем да не лъжем, задължително ще станем жертва на лъжа. Но по – добре е да се въздържаме от лъжата, за да запазим уважението към себе си и околните. Правилно е да прощаваме на другите, защото ще дойде време когато ще бъдем съдени, както сме съдили!
източник - помагало.ком