бясна и щастлива
11-20-2006, 00:16
На 19 съм,момиче.Преди 1 година се запознах с едно момче на 21,от типа на тези,които като видят жени и поглеждат земята дали не са изпуснали нещо :mrgreen: .На пръв поглед загубеняк,но странното ми се стори,че беше много симпатичен и добре сложен физически,зелени очички,добре облечен,много ме заинтригува тази разлика във вида и поведението и аз започнах да го свалям.Уж на шега първоначално,даже спах с него,бях му първата,пак така от интерес само.Лека полека се влюбих в него,явно и той в мене и си тръгнахме.Всеки ден му откривах по още една нова положителна черта - никога не ми е повишавал тон,не ми се е карал за абсолютно нищо,не се е напивал никога,искала съм му всякакви глупости и прищевки - нищо не ми е отказал,дори най-тъпите неща.Следва престижно висше,работи и печели добре,как да го кажа,за да разберете - на 22 е сега,излгежда на толкова също,но някак има авторитет и поведение на 30 годишен и всички хора много го уважават и му имат респект.В смисъл,все едно им е началник,дори родителите ми казаха след като го опознаха - това момче ще стане голям човек.И аз много си се радвах вече,щото той се отнасяше към мен със страхотно уважение и всякакви мили жестове.Само,че ето кво стана.Аз си го шлифовах и си го вземах с мен в компанията на мои приятелки,което в началото не правех.Много бързо той започна да става център на вниманието на повечето жени около него,казах ви,че освен красивичък на външен вид излъчва много авторитет \:D/ .И аз започвам да се тревожа,без той да ми е дал повод ни най-малко за това,освен,че вече като говори с момичета не гледа в земята :-D ,но това не се брои.Веднъж го изненадах на работата му,той много се зарадва,там всичко остави с мене да се занимава и като си продължи задачите и аз чакам и гледам,че някои негови колежки на по 25-30 години откровено си флиртуват с него и го поднасят,що не си гледат някой на техните си години нахалните пачи?.После без да се усетя му се скарах сериозно и той само се учуди и не знам,някак натъжи ли,абе много гадно ми стана на мене в крайна сметка,щото аз му викам,той само мълчи и се натъжава,а пък за нищо не е виновен и нищо не е направил и сигурно си вика на ума "на таз мойта какво и става"?Освен това и в моята група има една ама най-долна к*рва,на моите години,която е сменила поне 20 гаджета,спала е с още толкова и сега е хвърлила око на моя,а междудругото в началото много се смеела зад гърба ми на него и другото,че когото не си е харесала тая пача него не е имала поне за 1 нощ,такава гадна к*ува е.Пак ще кажа,че моето момче не ми е дал повод за притеснение изобщо и ако сме заедно навън никога,ама наистина никога не е обръщал дори най-малко внимание на тази пача,но когато не съм на линия тя веднага му се лепва и започва да се лигави с него,да му звъни уж да го питала нещо.Тук пак побеснях един път и му казах повече да не и вдига телефона и той пак се зачуди много,ама веднага и изтри номера от телефона си и от сигурен източник знам,че изобщо не и е вдигал повече.Аз имам нужното самочувствие,имам и хубав външен вид,знам,че моето момче желае само мен.....но защо се дразня така,чак дотам да вдигам тъпи скандали,че да пиша за съвет очевидно без да имам причина?Имала съм няколко приятеля,кой сериозен,кой се оказва после не чак толкова сериозен,не съм ревнувала,а сега май първо съм много влюбена и второ много ме е яд,че го заглеждат и го свалят постоянно.Същевременно много ми е приятно,когато още щом се появя и той насочва цялото си внимание към мене само,дори да не е весел веднага става усмихант,независимо с кого говори в момента и какво прави гледа да ми е най-добре на мене.Как да преодолея тази несигурност,защото толкова години си търся подходящото момче,минах през разочарования и много болка,намирам си го най-ненадейно,обичаме се,а всякакви пачи се пробват да ми го вземат?Честно ли е това да гледаш чуждото,само като си помисля и много се дразня,едвам го прикривам вече,още повече като знам,че оная к*рва е казала пред една обща приятелка,че ще вземе моя човек на всяка цена,а междудругото не съм виждала някое момче да не и обръща внимание изобщо,а моя точно това прави.Имам усещането,че го иска на инат,че много я е яд,че той поставя мене над всичко.Аз ако му кажа не говори с нея,разкарай я знам,че ще го направи,ама струва ли си да се унижавам така пред него?Кажете ми,защото дори при мисълта,че някоя друга ще е с него :smt010 ,а познавайки тая тиква ква е знам,че няма да се откаже лесно и ако се скараме нещо,по-точно ако той ми се разсърди накрая заслужено тя веднага ще хукне да го "утешава".Ама хем съм бясна,хем тъжна,хем щатлива,че го имам,хем ми идва да се нахвърля върху оная овца.....