11-20-2006, 11:08
животът - не вярвах да е толкова жесток.замислените ми фразички се изтриха днес, отмиха се след като пуснах водата.болката ме поряза и за първи път помислих за другите...сълзите ми проливаха се за други хора, а аз..аз страдах за тях и мислех колко е несправедливо всичко.
някак си изведнъж осъзнах че забравям малко по малко близките ми хора.снимките и образите им се изтриват видимо от мен и днес когато загубих него виждам колко преходно е всичко.
бучката в гърлото си я има, но се появи и вина - незнам от къде но се появи и ми е трудно да дишам от нея..
нямаше последна среща, последен поглед и последна усмивка..
има само доктори, болници, кръв и безследно изчезнали спомени.
за 1 час очите ми гледат в друга разцветка, а душата просто боли, незнам как да го опиша по друг начин. сякаш всичко мога да изхвърля в коша за преработка, всичко се рециклира нали?! но не и чувствата за жалост...
просто днес ми се случи нещо ужасно и исках да споделя с някого, благодарна съм на тези които са прочели това
някак си изведнъж осъзнах че забравям малко по малко близките ми хора.снимките и образите им се изтриват видимо от мен и днес когато загубих него виждам колко преходно е всичко.
бучката в гърлото си я има, но се появи и вина - незнам от къде но се появи и ми е трудно да дишам от нея..
нямаше последна среща, последен поглед и последна усмивка..
има само доктори, болници, кръв и безследно изчезнали спомени.
за 1 час очите ми гледат в друга разцветка, а душата просто боли, незнам как да го опиша по друг начин. сякаш всичко мога да изхвърля в коша за преработка, всичко се рециклира нали?! но не и чувствата за жалост...
просто днес ми се случи нещо ужасно и исках да споделя с някого, благодарна съм на тези които са прочели това