от нея
11-20-2006, 16:37
Хиляди пъти се връщах назад в миналото, всичко се случваше отново и отново.... но колкото и да връщах лентата назад не успях да открия защо се случи това.
Казваше че съм красива,Казваше че ме обичаш.Казваше че ще ме чакаш.Каваше че ще бъдем заедно.Да, вярвах ти безумно,знаеше го защото и аз исках същото.
Помня как ме гледаше,всеки път когато се разнимавахме по коридора, знам че искаше да ми кажеш,аз също исках...но между нас винги имаше някой. Обещахме си да се борим за нас,бях готова да се боря с най-големите си страхове,но ти забрави нашето обещание,ти не беше до мен. Оказах се сама,борейки се с всички за нашата любов.Нарани ме,но аз още вярвах в нас.
Помниш ли онзи ден когато се видяхме на улицата. Сякаш слънцето пак изгря за мен,попитах те как си.....а ти ми разказа за нея. В погледа ти се четеше задоволство от болката,която изпитвах, сакаш това беше търсил. Болеше ме,бях унизена.....но и това ти простих.
Сякаш там сгреших. Май не беше смачкал сърцето ми напълно. Онзи поглед, всеки път когато се разминем, сякаш дявола ме изкушава. А когато беше с нея беше гузен. Сега спечели,няма повече да ти простя,няма повече да те поглеждам;Ще ме търсиш с поглед,но ще срещаш лед; ще съжаляваш,но не и аз....защото ти ми показа как не трябва да се държа.
Ще бъдеш с нея,няма да се бъркам;да... може и да страдам,но ще ми мине, ти обаче загуби повече от мен............
Казваше че съм красива,Казваше че ме обичаш.Казваше че ще ме чакаш.Каваше че ще бъдем заедно.Да, вярвах ти безумно,знаеше го защото и аз исках същото.
Помня как ме гледаше,всеки път когато се разнимавахме по коридора, знам че искаше да ми кажеш,аз също исках...но между нас винги имаше някой. Обещахме си да се борим за нас,бях готова да се боря с най-големите си страхове,но ти забрави нашето обещание,ти не беше до мен. Оказах се сама,борейки се с всички за нашата любов.Нарани ме,но аз още вярвах в нас.
Помниш ли онзи ден когато се видяхме на улицата. Сякаш слънцето пак изгря за мен,попитах те как си.....а ти ми разказа за нея. В погледа ти се четеше задоволство от болката,която изпитвах, сакаш това беше търсил. Болеше ме,бях унизена.....но и това ти простих.
Сякаш там сгреших. Май не беше смачкал сърцето ми напълно. Онзи поглед, всеки път когато се разминем, сякаш дявола ме изкушава. А когато беше с нея беше гузен. Сега спечели,няма повече да ти простя,няма повече да те поглеждам;Ще ме търсиш с поглед,но ще срещаш лед; ще съжаляваш,но не и аз....защото ти ми показа как не трябва да се държа.
Ще бъдеш с нея,няма да се бъркам;да... може и да страдам,но ще ми мине, ти обаче загуби повече от мен............