helpless
11-20-2006, 18:06
Здравейте, дълго мислих преди да седна и да напиша нещо в този форум, но най-накрая се реших.
Не знам как точно да започна, а и не съм сигурен кога се случи всичко.
Аз съм на 18 години. Имам сестра по-голяма от мен с 4 години. Майка ми е на 44, а баща ми на 50. Никога не сме били семейство за пример, но сме били с много добри отношения по между си. Като бяхме малки аз и сестра ми сме боледували много често. Майка ни е била тази, която се е грижила повече за нас по онова време. Тогава баща ми работеше много, а и се беше захванал с частен бизнес. Той не винаги ни е отделял нужното внимание като родител, според мен е наследил характера на дядо ми, Бог да го прости. Той не беше много на ти с разговорите в семейстовото. Мисля че и баща ми прилича на него в по-голямата си част.
До преди 6 години и майка ми и баща ми работеха на държавна работа. Вярно не вземаха много добри пари, но се справяхме. През 1996, когато баща ми се захвана с частен бизнес отначало му провървя. Направи някакви пари, но е от този тип хора-със широко разтворени ръце, профука всичко.После бизнеса му тръгна на зле.Започнаха да се карат с майка ми.Тя много силно искаше да направим ремонт вкъщи, но така и не го направихме тогава. Парите които изкара баща ми се пръснаха за софранджийски мероприятия и други салтанати. Все още бях дете, но усещах, че нещата в семейстово ни не вървят добре. След като баща ми се отказа от бизнеса си, продължи да си работи само държавната работа. По стечение на обстоятелствата майка ми беше съкратена от работа през 1999. Така останахме само със неговата заплатата. Въпреки това отношенията между майка ми и баща ми се подобриха малко. Но дойде 2001, майка ми започна отново работа, а този път съкратеният беше баща ми. Той се записа на борсата, но от там въобще не му предложиха работа. Тогава той се захвана със строителство. Животът ни постепенно взе да се усложнява от към финансовата страна,което според мен беше причината и за други проблеми в семейстовот ни. Родителите ми отново започнаха да се карат, но някак си издържахме до миналата 2005 година. От тогава насам животът ми стана буквално черен. Караниците вкъщи станаха ежедневие, нямаше и ден в който да не слушам викове и крясъци за пари, за ремонти, все неща, които според мен са глупости. Но явно майка ми не издържа на напрежението и започна да пие. Отначало по-малко, почти всяка вечер. Тогава това не ми беше направило особено впечатление. Но от последните няколко месеца, тя постоянно търси убежище в алкохола. Постоянно повтаря, че не я разбираме, че не оценяваме какво прави за нас, че си е провалила живота заради нас... Все неща, които нараняват. А това въобще не е така. Аз, сестра ми знаем, че тя донякъде не е успяла да се реализира в професионален план, защото сме били голямо бреме като малки,с безкрайните ни болестни състояния. Но тогава тя е е направила избора си. Не мисля, че трябва да ни вини за това. И все пак баща ми никога не я е подкрепял много, за което майка ми е права. Това е и една от причините за проблемите ни.
Сега,когато пиша това, колкото и да ми е трудно да го кажа, майка ми е в другата стая и вече спи, поради факта че е пияна... Тежко ми е да говора, а и няма с кого да споделя. В последно време се превърнах в пазител на алкохола вкъщи. С баща ми го крием от нея.Дори мн рядко купуваме алкохол. Аз не си падам много по алкохола, пия само от време на време, и когато съм с приятели, и има някакъв повод, но баща ми когато се прибере от работа, просто не може без да си налее някаква чаша с ракия или водка. Разбирам, че и той по някаккъв начин се разтоварва от работата си, но според мен той трябва да спре да пие, за да помогне на майка ми да го преодолее. Аз,сестра ми и баща ми няколко пъти сме говорили с нея, но тя и неще да чуе.отрича че пие. Най-тежко ми е ставало,когато се прибера вкъщи и я заваря в нетрезво състояние. Чувствам се ужасно, и това ми се отразява на всичко. Не мога да се съсредоточа върху моите си задължения, а и усещам, че заради нея и аз започнах да се затварям в себе си. Но какво да направя? Опитвам се да и помогна, но тя въобще не го оценява. Сигурен съм, че разбира как това се отразява на семейстовото й и и става още по-тежко...но не знам как да и помогна.
Моля ви, дайте ми някакъв съвет!
Не знам как точно да започна, а и не съм сигурен кога се случи всичко.
Аз съм на 18 години. Имам сестра по-голяма от мен с 4 години. Майка ми е на 44, а баща ми на 50. Никога не сме били семейство за пример, но сме били с много добри отношения по между си. Като бяхме малки аз и сестра ми сме боледували много често. Майка ни е била тази, която се е грижила повече за нас по онова време. Тогава баща ми работеше много, а и се беше захванал с частен бизнес. Той не винаги ни е отделял нужното внимание като родител, според мен е наследил характера на дядо ми, Бог да го прости. Той не беше много на ти с разговорите в семейстовото. Мисля че и баща ми прилича на него в по-голямата си част.
До преди 6 години и майка ми и баща ми работеха на държавна работа. Вярно не вземаха много добри пари, но се справяхме. През 1996, когато баща ми се захвана с частен бизнес отначало му провървя. Направи някакви пари, но е от този тип хора-със широко разтворени ръце, профука всичко.После бизнеса му тръгна на зле.Започнаха да се карат с майка ми.Тя много силно искаше да направим ремонт вкъщи, но така и не го направихме тогава. Парите които изкара баща ми се пръснаха за софранджийски мероприятия и други салтанати. Все още бях дете, но усещах, че нещата в семейстово ни не вървят добре. След като баща ми се отказа от бизнеса си, продължи да си работи само държавната работа. По стечение на обстоятелствата майка ми беше съкратена от работа през 1999. Така останахме само със неговата заплатата. Въпреки това отношенията между майка ми и баща ми се подобриха малко. Но дойде 2001, майка ми започна отново работа, а този път съкратеният беше баща ми. Той се записа на борсата, но от там въобще не му предложиха работа. Тогава той се захвана със строителство. Животът ни постепенно взе да се усложнява от към финансовата страна,което според мен беше причината и за други проблеми в семейстовот ни. Родителите ми отново започнаха да се карат, но някак си издържахме до миналата 2005 година. От тогава насам животът ми стана буквално черен. Караниците вкъщи станаха ежедневие, нямаше и ден в който да не слушам викове и крясъци за пари, за ремонти, все неща, които според мен са глупости. Но явно майка ми не издържа на напрежението и започна да пие. Отначало по-малко, почти всяка вечер. Тогава това не ми беше направило особено впечатление. Но от последните няколко месеца, тя постоянно търси убежище в алкохола. Постоянно повтаря, че не я разбираме, че не оценяваме какво прави за нас, че си е провалила живота заради нас... Все неща, които нараняват. А това въобще не е така. Аз, сестра ми знаем, че тя донякъде не е успяла да се реализира в професионален план, защото сме били голямо бреме като малки,с безкрайните ни болестни състояния. Но тогава тя е е направила избора си. Не мисля, че трябва да ни вини за това. И все пак баща ми никога не я е подкрепял много, за което майка ми е права. Това е и една от причините за проблемите ни.
Сега,когато пиша това, колкото и да ми е трудно да го кажа, майка ми е в другата стая и вече спи, поради факта че е пияна... Тежко ми е да говора, а и няма с кого да споделя. В последно време се превърнах в пазител на алкохола вкъщи. С баща ми го крием от нея.Дори мн рядко купуваме алкохол. Аз не си падам много по алкохола, пия само от време на време, и когато съм с приятели, и има някакъв повод, но баща ми когато се прибере от работа, просто не може без да си налее някаква чаша с ракия или водка. Разбирам, че и той по някаккъв начин се разтоварва от работата си, но според мен той трябва да спре да пие, за да помогне на майка ми да го преодолее. Аз,сестра ми и баща ми няколко пъти сме говорили с нея, но тя и неще да чуе.отрича че пие. Най-тежко ми е ставало,когато се прибера вкъщи и я заваря в нетрезво състояние. Чувствам се ужасно, и това ми се отразява на всичко. Не мога да се съсредоточа върху моите си задължения, а и усещам, че заради нея и аз започнах да се затварям в себе си. Но какво да направя? Опитвам се да и помогна, но тя въобще не го оценява. Сигурен съм, че разбира как това се отразява на семейстовото й и и става още по-тежко...но не знам как да и помогна.
Моля ви, дайте ми някакъв съвет!