0riginalSin
11-21-2006, 18:28
Тя беше щастлива.безгрижна,
усмивката винаги грееше на нейната уста.
Тя беше като слънце сред зима,
тя радваше всяка душа.
Тя носеше в себе си радост
и на всички даваше от радостта,
но нещо се случи с нея и промени се напълно тя.
Животът суров я притисна,
любов узна какво е тя
и без да иска залезе
усмивката на нейната уста.
Сега тя се губи сред хората,
невзрачна навела глава
и лута се лута в безкрая
спомня си каква е била.
спомня си щастливите мигове,
спомня си,спомня радостта,
но от щастливото малко момиче
не бе останало нито следа.
2-рия ми опит не е кой знае какво ама кажете харесва ли ви :?:
усмивката винаги грееше на нейната уста.
Тя беше като слънце сред зима,
тя радваше всяка душа.
Тя носеше в себе си радост
и на всички даваше от радостта,
но нещо се случи с нея и промени се напълно тя.
Животът суров я притисна,
любов узна какво е тя
и без да иска залезе
усмивката на нейната уста.
Сега тя се губи сред хората,
невзрачна навела глава
и лута се лута в безкрая
спомня си каква е била.
спомня си щастливите мигове,
спомня си,спомня радостта,
но от щастливото малко момиче
не бе останало нито следа.
2-рия ми опит не е кой знае какво ама кажете харесва ли ви :?: