Без име

Още не съм го кръстил.

Дъски заковани с пирони
метални.
От живо дърво
дърварят дяла
ковчег.
Отстрани роднините гледат го
жални,
с празни погледи
жалки.

Усещат те колко всъщност са малки,
как незначими са в този момент, и
чувстват се сякаш те са предали
брата, бащата, мъжа...

Старателно майсторът
дяла формата на трапец.
И чуди се дали
постапателно
ще дойде и неговият ред
за конец.
Дали е възможно и утре
той да умре, или пък
ще живее, за да върши
внимателно
услугата черна,
заплащана вкъщи,
в мазата...

Жената вдовица гледа невярвайки...
Децата задавени в поток от сълзи,
знаят, че татко вече го няма -
Раздяла. Туптят все по-силно сърцата им
алени, а по бузите не спират сълзи.
Уви! И братът - възрастен мъж
глътнал е сякаш камък студен -
излязъл е вън под стрехата на дъжд.
Там плаче самотен за брат си, съкрушен
от тази тежка раздяла.
Пороят божествен вече намокря го -
излязъл наивно, за да не знаят, че плаче -
дъждът се смесва със солените капки и
пада в калта.

Смъртта ще дойде един ден неочаквано,
затова живейте сега!






Това са първите ми стихове...
Моля за коментари

[sunny_girl16]

Много ме впечатли. Различно е и същевременно звучи до болка познато. Имаш някакъв особен стил. Браво. Продължавай така!

[kudravoto]

haresva mi bravo =D>

[sherry]

Обичам да чета стихове, рядко някой ме грабва. Е, ти го направи. Хубави идеи, хубаво художествено изпълнение. Пиши пак.

[Boot]

Като цяло звучи много добре, някаква нестандартна подредба на нещата. Кефи. (между другото, като изказ ми напомня за някои неща на Смирненски)
Само че последните два реда сговнясват цялата история. Просто става адски клиширано и... разни подобни лозунги само прецакват магията.

[ha-yarden]

И аз така мислех за последните два. Значи съм бил прав. :) Ще го оправя.

Благодаря.

пп.: днес ще редактирам това