jeditte
11-22-2006, 18:11
Минаха години...но просто четейки форума, започнах да си припомням разни неща.Искам и аз да разкажа моята история, просто да споделя. Нямам нужда от съвети и помощ- всичко свърши отдавна. Просто да знам и вие да знаете, че никой не е единствен с такива проблеми. Все още ми е тъжно...
Имах си една компанийка като лапета, аз,три приятелки и един приятел/после станахме гаджета с него/.Когато ме приеха в гимназията се запознах с едно момиче- оказа се,че скоро са се преместили в нашия квартал/техните се развели/ и почнахме да си излизаме заедно. Запознах я с мойте хора, убедих ги да я приемат,че бяха малко резервирани. Бяхме неразделни, всичко си споделяхме, помагах и...Не го правех за благодарности разбира се, просто считах че така е редно. Подкрепях я, запознавах я, оправях и проблемите. Аз понеже съм си по-отворена и рязка,а тя беше едно притеснително и стресирано момиче, вдъхвах и самочуствие, давах и съвети...Докато тя не се промени. Първо отказвах да го приема,мислех че се заблуждавам,но...
На нея и писна да е аутсайдер, искаше да е с "готините" от класа, а общуването и с мен един вид я излагаше, събра се с хора,които не ме харесват и започна да се държи като тях, обърна се срещу мен. Преглътнах го. Но тя не спря. Измести ме от мястото ми в компанията ми, настрои ги срещу мен, не вярвах но го видях. Казват ми,че няма да излизат, аз си седя у дома, а после тя и те изчезват нанякъде. Когато тя имаше проблеми я подкрепях, когато се разделих с приятеля ми- тя ме нападаше,защитаваше него и ме обиждаше. Когато се запознах с мъжа ми, тя не го хареса, не го прие и настрои другите ми приятели срещу него, поставиха ми ултиматум.Аз естествено избрах него. Едва ли не ми казаха "Не го води с тебе тук"...Съвсем прекъснахме отношенията си, спряхме дори да си говорим. На абитуриентската тя се появи с кавалер, и то не кой да е, а бившият ми приятел. Първо беше против него и го обиждаше, когато се разделих с него го защитаваше и накрая тръгнаха хахаххаха парадокс. Не че ми пука, но той е свестен, не си паснахме,но е свестен. Тя не го заслужава.
Дадох всичко от себе си за нея, първо за нейните проблеми мислех, промених я, опитвах се да и угодя, имах и доверие...А тя не само ме пренебрегна, ами се отнесе с мен като с парцал. Когато вече не и бях полезна, просто ме захвърли. В началото не смееше да си помисли, че може да излиза с "готините", дори уж не ги харесваше, използва ме като трамплин да и вдъхна самочуствие и увереност, и това беше...
Тя ме нарани много повече от което и да е момче. Отхвърлена любов се преживява, отхвърленото приятелство ме трови вече години. Бяхме приятелки 3 години,а сякаш се познавахме от цяла вечност, бяхме безкрайно близки, като сестри, не вярвах че може да се случи нещо такова, чувах за други и си казвах "Не и тя".Всичко се сгромоляса обаче,минаха 4 години,като последните две не съм я виждала изобщо. Не искам и да я виждам. Но още ме боли.
По най грубия и болезнен начин разбрах,че никой не е какъвто изглежда и че нищо не е вечно, че на никого не можеш да имаш доверие. Кой знае дали и тя не е някъде из форума, малко вероятно, но възможно...Вече нямам приятели и не мога да се сближа с никого, просто не смея.По-добре така, отколкото пак да измина този път. Който го е преживял знае какво е, а който не е - дано не ви се случва. Но си имайте едно наум винаги. Знам че е обидно да ти го кажат, знам че който се съмнява в приятелите ти,сякаш се съмнява в теб, но е истина. Най-близките ти забиват нож в гърба. И знаете ли какво наблюдавам- такива гадни истории правим само ние момичетата. Малко са момчетата, унищожили приятелство по такъв начин. И никой мой приятел от мъжки пол не ми е причинил толкова болка и обида...
Всичко свърши, сега чуствам само обида и съжаление за изгубеното приятелство, едно безсилиие...Гърлото ми се стяга и сърцето ми се свива всеки път когато се сетя. Идва ми да крещя "ЗАЩО?" Защо аз,защо тя, защо това приятелство, защо по този начин...Къде сгреших, какво не неправих? Мисля че никъде.Направих всичко възможно да запазя това приятелство докато се разпадаше,но всичко свърши и не по моя вина. А най ми е обидно,че настрои срещу мен хора, които познавам от деца. Явно и те не са ми били приятели. Колкото и да твърдяха че ме харесват защото съм "луда", защото държа на своето и не ми пука от другите, явно не можаха да приемат, че не се сливам с масовката, излагах ги...По-дяволите всичко, аз съм такава и се гордея че не съм поредното надрусано Барби с десет гаджета...Но те искаха да са като другите, да са "готини". Поредната сервитъорка с просташко държане и голямо самочувствие-това стана тя.
А аз съм си окей и без тях, гледам си кефа, избухвам си отвреме навреме, събирам се с разни готини хорица,изглеждам добре и съм омъжена за най-свестния човек на света,който си ме обичка, след някоя и друга годинка ако е рекъл Господ ще си направим и бебче,имам всичко за което съм мечтала! Кой сега е готин! :-D
Имах си една компанийка като лапета, аз,три приятелки и един приятел/после станахме гаджета с него/.Когато ме приеха в гимназията се запознах с едно момиче- оказа се,че скоро са се преместили в нашия квартал/техните се развели/ и почнахме да си излизаме заедно. Запознах я с мойте хора, убедих ги да я приемат,че бяха малко резервирани. Бяхме неразделни, всичко си споделяхме, помагах и...Не го правех за благодарности разбира се, просто считах че така е редно. Подкрепях я, запознавах я, оправях и проблемите. Аз понеже съм си по-отворена и рязка,а тя беше едно притеснително и стресирано момиче, вдъхвах и самочуствие, давах и съвети...Докато тя не се промени. Първо отказвах да го приема,мислех че се заблуждавам,но...
На нея и писна да е аутсайдер, искаше да е с "готините" от класа, а общуването и с мен един вид я излагаше, събра се с хора,които не ме харесват и започна да се държи като тях, обърна се срещу мен. Преглътнах го. Но тя не спря. Измести ме от мястото ми в компанията ми, настрои ги срещу мен, не вярвах но го видях. Казват ми,че няма да излизат, аз си седя у дома, а после тя и те изчезват нанякъде. Когато тя имаше проблеми я подкрепях, когато се разделих с приятеля ми- тя ме нападаше,защитаваше него и ме обиждаше. Когато се запознах с мъжа ми, тя не го хареса, не го прие и настрои другите ми приятели срещу него, поставиха ми ултиматум.Аз естествено избрах него. Едва ли не ми казаха "Не го води с тебе тук"...Съвсем прекъснахме отношенията си, спряхме дори да си говорим. На абитуриентската тя се появи с кавалер, и то не кой да е, а бившият ми приятел. Първо беше против него и го обиждаше, когато се разделих с него го защитаваше и накрая тръгнаха хахаххаха парадокс. Не че ми пука, но той е свестен, не си паснахме,но е свестен. Тя не го заслужава.
Дадох всичко от себе си за нея, първо за нейните проблеми мислех, промених я, опитвах се да и угодя, имах и доверие...А тя не само ме пренебрегна, ами се отнесе с мен като с парцал. Когато вече не и бях полезна, просто ме захвърли. В началото не смееше да си помисли, че може да излиза с "готините", дори уж не ги харесваше, използва ме като трамплин да и вдъхна самочуствие и увереност, и това беше...
Тя ме нарани много повече от което и да е момче. Отхвърлена любов се преживява, отхвърленото приятелство ме трови вече години. Бяхме приятелки 3 години,а сякаш се познавахме от цяла вечност, бяхме безкрайно близки, като сестри, не вярвах че може да се случи нещо такова, чувах за други и си казвах "Не и тя".Всичко се сгромоляса обаче,минаха 4 години,като последните две не съм я виждала изобщо. Не искам и да я виждам. Но още ме боли.
По най грубия и болезнен начин разбрах,че никой не е какъвто изглежда и че нищо не е вечно, че на никого не можеш да имаш доверие. Кой знае дали и тя не е някъде из форума, малко вероятно, но възможно...Вече нямам приятели и не мога да се сближа с никого, просто не смея.По-добре така, отколкото пак да измина този път. Който го е преживял знае какво е, а който не е - дано не ви се случва. Но си имайте едно наум винаги. Знам че е обидно да ти го кажат, знам че който се съмнява в приятелите ти,сякаш се съмнява в теб, но е истина. Най-близките ти забиват нож в гърба. И знаете ли какво наблюдавам- такива гадни истории правим само ние момичетата. Малко са момчетата, унищожили приятелство по такъв начин. И никой мой приятел от мъжки пол не ми е причинил толкова болка и обида...
Всичко свърши, сега чуствам само обида и съжаление за изгубеното приятелство, едно безсилиие...Гърлото ми се стяга и сърцето ми се свива всеки път когато се сетя. Идва ми да крещя "ЗАЩО?" Защо аз,защо тя, защо това приятелство, защо по този начин...Къде сгреших, какво не неправих? Мисля че никъде.Направих всичко възможно да запазя това приятелство докато се разпадаше,но всичко свърши и не по моя вина. А най ми е обидно,че настрои срещу мен хора, които познавам от деца. Явно и те не са ми били приятели. Колкото и да твърдяха че ме харесват защото съм "луда", защото държа на своето и не ми пука от другите, явно не можаха да приемат, че не се сливам с масовката, излагах ги...По-дяволите всичко, аз съм такава и се гордея че не съм поредното надрусано Барби с десет гаджета...Но те искаха да са като другите, да са "готини". Поредната сервитъорка с просташко държане и голямо самочувствие-това стана тя.
А аз съм си окей и без тях, гледам си кефа, избухвам си отвреме навреме, събирам се с разни готини хорица,изглеждам добре и съм омъжена за най-свестния човек на света,който си ме обичка, след някоя и друга годинка ако е рекъл Господ ще си направим и бебче,имам всичко за което съм мечтала! Кой сега е готин! :-D