`D|I|D|I`
11-22-2006, 19:29
Никога през живота си не съм си и помисляла че това което стана можеше да се случи. Винаги съм си мислила че аз ще направя някоя глупост, и заради мене ще скъсаме, никога не съм си и представяла че така че стана. Но за всичко си има пръв път. Незнам може би и аз съм виновна за всичко, може и да не съм. Оня ден ми викаш че постоянно съм ти викала че постоянно ходиш на Лиляче – е да прав си, постояно виках но ти питал ли си се защо. Защото ме беше страх че ще бъдеш с друга – и то какво стана, точно от това от което се боях най много. Но, не заради това съм тъжна, тъжна съм защото не ми каза истината, трябваше да дойдеш и да ми кажеш всичко от самото начало, а не така изведъж и да се чуда кво е станало, и така да е по гадно и повече да ме боли. Незнам, за тебе сигурно е по лесно, сигурно вече не си ме обичал като преди. Но, просто се чуда и се чуда вече цяла седмица, какво да правя за да не мисля за това, да не мисля за теб, но каквото и да правя, каквото и да казвам, винаги си мисля за теб и това е най гадното. Вече цяла седмица не съм яла, немога нищо да направя. Единствоното решение на проблема ми е да се махна от тука, и много искам това да стане, щом няма повече да съм с тебе защото като седа тука ми е много гадно. В интерес на истината и аз незнам какво ще стане, само знам че много прекалено много те обичам, и може би след време всичко ще е по различно и ще мисля по друг начин, но за сега това е невъзможно. Прекалено много свикнах с тебе за да мога изведнъж да те забравя.
Незнам може би ти вече не изпитвах нищо към мене, за което мога само да съжалявам, и може би няма връщане назад, но кво да направя аз съм си такава. Когато тръгнах с тебе не съм си и мислела че можем толкова време да издръжим и може чак да те заобичам, щото по принцип не се доверявам много много на хората, но и това се случи. Винаги съм си мислела че момчета използват момичета само за едното чукане, и това ме беше най страх, но разбрах че има и такива които не се интересуват само от това – и това беше ти. Мали колко много много те обичам само аз си знам. Най ме е страх от това че всяка вечер като си легна и се сещам за тебе и тогава става най гадно, и се сещам че сега си с нея, нея целуваш, нея прегръщаш, нея обичаш. Това ми е най гадно и най ме боли. Незнам вече кво да кажа, може да ме помислиш за луда като прочетеш това но това е самата истина, и от нея най много ме боли. Всяка сутрин се събуждам с мислята за теб и все се надявам днеска да те видя и да ми кажеш че всичко е било незнам некво друго и че искаш пак да сме заедно това ми е единстовто желание, което може би никога няма да се осъществи. Но нали мечтите са за това да не се сбъдват. ;( . Квото и да мисля квото и да правя винаги се сещам за теб. По принцип още когато се върна от София, нещата не вървяха, но аз си мислех че си въобразявам и че всичко ще си стане като преди, ама много съм се лъгала много. Майко а тогава колко гадно ми беше, немаше вечер да не съм ревала че те няма. Но нищо това не беше нищо, най много ме заболя когато се върна от София и ми се обади да ми кажеш че отиваш на Лиляче, тогава най ме заболя, но нищо това с времето мина. Но сега най ме боли като знам че повече няма да те вида, няма да те гушна, няма да те цуна, това най ме боли. Може би с времето всичко ще мина, само че това време много много бавно минава и така много ме боли. Това исках да ти кажа, и се надявам че няма да ми се разсърдиш като ти казах това, просто трябваше да го кажа на някой, а няма на кой друг да го кажа, защото никой няма да ме разбере. И искам да знаеш че винаги независимо от всичко и от всички винаги ще те ОБИЧАМ бебе.
Незнам може би ти вече не изпитвах нищо към мене, за което мога само да съжалявам, и може би няма връщане назад, но кво да направя аз съм си такава. Когато тръгнах с тебе не съм си и мислела че можем толкова време да издръжим и може чак да те заобичам, щото по принцип не се доверявам много много на хората, но и това се случи. Винаги съм си мислела че момчета използват момичета само за едното чукане, и това ме беше най страх, но разбрах че има и такива които не се интересуват само от това – и това беше ти. Мали колко много много те обичам само аз си знам. Най ме е страх от това че всяка вечер като си легна и се сещам за тебе и тогава става най гадно, и се сещам че сега си с нея, нея целуваш, нея прегръщаш, нея обичаш. Това ми е най гадно и най ме боли. Незнам вече кво да кажа, може да ме помислиш за луда като прочетеш това но това е самата истина, и от нея най много ме боли. Всяка сутрин се събуждам с мислята за теб и все се надявам днеска да те видя и да ми кажеш че всичко е било незнам некво друго и че искаш пак да сме заедно това ми е единстовто желание, което може би никога няма да се осъществи. Но нали мечтите са за това да не се сбъдват. ;( . Квото и да мисля квото и да правя винаги се сещам за теб. По принцип още когато се върна от София, нещата не вървяха, но аз си мислех че си въобразявам и че всичко ще си стане като преди, ама много съм се лъгала много. Майко а тогава колко гадно ми беше, немаше вечер да не съм ревала че те няма. Но нищо това не беше нищо, най много ме заболя когато се върна от София и ми се обади да ми кажеш че отиваш на Лиляче, тогава най ме заболя, но нищо това с времето мина. Но сега най ме боли като знам че повече няма да те вида, няма да те гушна, няма да те цуна, това най ме боли. Може би с времето всичко ще мина, само че това време много много бавно минава и така много ме боли. Това исках да ти кажа, и се надявам че няма да ми се разсърдиш като ти казах това, просто трябваше да го кажа на някой, а няма на кой друг да го кажа, защото никой няма да ме разбере. И искам да знаеш че винаги независимо от всичко и от всички винаги ще те ОБИЧАМ бебе.